Задругата на пръстена: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
шаблон уикипедия |
начало на втората книга |
||
Ред 91:
* „Фродо смътно видя как долу реката се надигна и по течението се спусна конница от пенести вълни. Стори му се, че бели пламъци трептят по гребените им и още му се привидя, че сред водата се носят бели ездачи на бели коне с развени гриви.“
* „С последните си искрици съзнание Фродо дочу викове и отвъд Конниците, които се колебаеха на брега, сякаш зърна сияйна фигура от бяла светлина; подир нея тичаха дребни сенчести фигурки, размахали пламъци, които грееха с червено зарево сред сивата мъгла, падаща над света.“
== Втора книга ==
=== Многобройни срещи ===
* „Много сили има на този свят, добри и зли. Някои са по-могъщи от мен. С други още не съм се мерил. Но часът ми идва.“ (Гандалф към Фродо)
* „Защото много обикнах Бързоход. Е, обикнах не е най-точната дума. Искам да кажа, че ми е скъп, макар да е един такъв особен и понякога суров. Всъщност често ми напомня за теб. Не знаех, че сред Големите хора има такива. Мислех... мислех, че те са си просто големи и доста глупави - добродушни и глупави като Мажирепей или глупави и порочни като Бил Папратак.“ (Фродо)
* „Опитвали са се да пронижат сърцето ти с Моргулски кинжал който да остане в раната. Ако бяха успели, щеше да станеш като тях, но по-слаб и покорен.“ (Гандалф към Фродо)
* „Да, късметът или съдбата ти помогнаха - каза Гандалф, - да не говорим за храбростта. Сърцето ти е останало незасегнато, само рамото ти е било пронизано; и това е, защото се бори докрай.“
* „Така и трябваше да се очаква - каза си Гандалф. - Той още не е минал и половината, а дори Елронд не може да предскаже докъде ще стигне накрая. Мисля, че не до зло. За ония, които знаят да виждат, може би ще се превърне в чаша, изпълнена с бистра светлина.“
* „Притиснати между огън и вода, виждайки елфически владетел в целия му гняв, те изпаднаха в ужас, а конете им обезумяха.“ (Гандалф към Фродо)
* „Не - каза Гандалф. - Конете им навярно са загинали, а без тях те са като сакати. Но Духовете на Пръстена не загиват тъй лесно.“
* „И ако ми позволиш да кажа, аз също добавих няколко лични щриха - може би не си забелязал, но някои от вълните бяха приели формата на огромни бели коне със сияйни бели ездачи, търкаляха се безброй скърцащи скали. За миг се изплаших, че не ще можем да удържим яростта на пороя и той ще ви отнесе. Могъщи са водите, слизащи от снеговете на Мъгливите планини.“ (Гандалф към Фродо)
* „Лицето на Елронд нямаше възраст, не бе ни старо, ни младо, ала по него бе изписана паметта за безброй щастливи и скръбни неща, косата му бе тъмна като падащия здрач и я опасваше сребърен обръч; очите му бяха сиви като ясна привечер и светлината в тях бе като звезден лъч.“
* „Такава видя Фродо онази, която малцина простосмъртни бяха виждали - Арвен, дъщеря на Елронд, в която, твърдяха, обликът на Лутиен се бил завърнал отново на света и я наричаха Ундомиел, защото бе Звездата Вечерница на своя народ.“
* „Посвърших туй-онуй. Написах още малко от книгата си. И, разбира се, съчинявам нови песни. Пеят ги понякога - мисля, че само за да ми доставят удоволствие; за друго, разбира се, не са достатъчно хубави за Ломидол. А освен това слушам и мисля. Тук времето сякаш е спряло. Общо взето, забележително място.“ (Билбо)
* „Посвърших туй-онуй. Написах още малко от книгата си. И, разбира се, съчинявам нови песни. Пеят ги понякога - мисля, че само за да ми доставят удоволствие; за друго, разбира се, не са достатъчно хубави за Ломидол. А освен това слушам и мисля. Тук времето сякаш е спряло. Общо взето, забележително място.“
* „Но ние не сме изучавали простосмъртните. Други са нашите дела.“ (Линдир, елф от Ломидол)
=== Съветът на Елронд ===
* „Много има да се изслуша и да се реши днес.“ (Гандалф)
* „Днес ще чуеш всичко необходимо, за да разберете целта на Врага. Нямаме друг избор освен съпротивата - със или без надежда. Ала не ще бъдете сами.“ (Елронд)
* „Пръстенът! Що да сторим с Пръстена, най-нищожния от пръстените, дребната прищявка на Саурон? С него ще трябва да решим съдбата си.<br>Това е целта, за която сте сбрани тук. Сбрани, казвам, макар да не съм ви сбирал, странници от далечни земи. Сякаш случайно дойдохте и се срещнахте тук тъкмо в този съдбовен час. И все пак не е тъй. Вярвайте по-скоро, че така е било писано - не други, а ние, които седим тук, да подирим спасение от гибелта на света.<br>И тъй, сега открито ще бъде изречено онова, що до днес бе укрито от всички освен малцина избрани. За да разберете опасността, най-напред ще разкажем Историята на Пръстена от началото до наши дни. И аз ще започна тази история, но друг ще я завърши.“
* „Безплодна ли нарекок победата на Последния съюз? Не съвсем, ала все пак тя не постигна целта си. Саурон бе погубен, но не унищожен. Пръстенът му бе изчезнал, но не разбит. Черната кула бе срутена, но основите й оставаха в земята, защото са били сътворени от силата на Пръстена и ще траят, докато той съществува.“ (Елронд)
* „Във Имладрис идете<br>за Меч, що бе строшен;<br>там сбира се Съвета<br>за сетен бой свещен<br>и своя знак съдбата<br>ще ви посочи с пръст -<br>на Исилдур Злината<br>ще вдигне Полуръст.“
* „Защото Мечът, що бе строшен, е Мечът на Елендил, който се пречупил под мъртвото му тяло. Наследниците му го съхраниха като съкровище дори когато изгубиха цялото останало наследство; от древността се говори сред нас, че той отново ще бъде изкован, когато се намери Пръстенът, Злото на Исилдур. Що ще запиташ сега, когато видя търсения меч?“ (Арагорн)
* „Ала тежка е нашата участ и Мечът на Елендил би бил помощ, на каквато не се и надявахме - ако подобно чудо наистина може да се завърне от сенките на миналото.“ (Боромир)
* „Лично аз ти прощавам съмненията. Не приличам твърде на величествените образи на Елендил и Исилдур, изсечени в покоите на Денетор. Не съм Исилдур, а само негов наследник. Тежък и дълъг живот реживях; левгите оттук до Гондор са само частица в списъка на пътешествията ми.“ (Арагорн)
* „Помрачняха нашите дни и изгубихме миналото величие, но Мечът неизменно се предаваше на новия хранител. И още нещо ще ти кажа, Боромире, преди да свърша. Самотни мъже сме ние, Скиталци из Пущинака, ловци - ала ловци на слугите на Врага; защото те са на много места, не само в Мордор.“ (Арагорн)
* „Има много зло, което вашите яки стени и бляскави мечове не могат да удържат. Малко знаете за земите отвън границите ви. Мир и свобода ли рече? Не би ги видял Северът без нас.“ (Арагорн)
* „Но когато мрачни създания идват от бездомните хълмове или изпълзяват от сумрачните лесове, те бягат от нас.
Кой би дръзнал да броди по друмищата, колко покой би останал нощем из тихите земи или в домовете на простите хорица, ако Дунеданците заспяха или до един потънеха в гроба?“ (Арагорн)
* „И въпреки това получаваме по-малко благодарност от вас. Пътниците ни гледат изпод вежди, селяните ни подхвърлят обидни имена. "Бързоход" ме нарича онзи дебел мъж, живеещ само на един ден път от врагове, които биха смразили кръвта му, с огън и меч биха съсипали неговото градче, ако не бдяхме неуморно.“ (Арагорн)
* „Но сега светът отново се мени. Нов час наближава. Злото на Исилдур е намерено. Чака ни сражение. Мечът ще бъде изкован наново. Аз ще дойда в Минас Тирит.“ (Арагорн)
* „Може би Мъдреците имат солидни причини да вярват, че находката на полуръста наистина е въпросният Велик Пръстен, колкото и невероятно да изглежда на непосветените.“ (Галдор)
* „Но на Гандалф се пада да ги изясни; и аз го призовавам последен, защото това е почетното място, а в тия събития той бе главен.“ (Елронд)
* „Всички бяхме виновни - каза Елронд - и може би ако не бе твоята бдителност, Мракът вече щеше да е над нас.“
* „'''Аш назг дурбатулук, аш назг гимбатул, аш назг тракатулук аг бурзум-иши кримпатул.'''“
** В превод от мородорски език: „''Единствен пръстен ли владее, Единствен той ще ги открие, Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие.''“
* '''А онзи, що чупи нещо, за да види какво е, напуска пътеката на мъдростта.'''(Гандалф към Саруман)
* „И аз бях доволен, защото в Ездитните предели на Рохан живеят Рохиримите - Повелители на конете - и в цял свят няма жребци като ония, що се отглеждат в просторната степ между Мъгливите и Белите планини.“ (Гандалф)
* „А сред тях има един, роден сякаш в зората на света. Конете на Деветте не могат да му съперничат; неуморен, бърз като литналия вятър. Наричат го Сенкогрив. Денем козината му блести като сребро, а нощем минава невидим като сянка. Меки са стъпките му! Никой дотогава не го бе яздил, но аз го взех, укротих го и тъй бързо ме понесе, че стигнах до Графството, когато Фродо беше по Могилните ридове, макар да бях тръгнал от Рохан едновременно с неговото потегляне от Хобитово.“
{{Уикипедия|Задругата на пръстена}}
| |||