Едмон Ростан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
Външни корекции
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 50:
 
* Сирано в театъра
::''Аз няма украшения, които в мене греят.<br/>Да, вярно е, не съм като глупак накичен,<br/>а все пак има вид не бляскав, но приличен.<br/>По мене си аз нямам лекета от обиди<br/>или пък мръсота, която се не види!<br/>Не, нямам гузна чест, душа нечистоплътна!<br/>Не! Аз вървя честит и стъпките ми тътнат.<br/>И всичко в мен блести, и аз съм горд и млад,<br/>очите ми свободни се смеят и ппламтятпламтят,<br/>открито и без страх опасностите гледат!<br/>О, цял съм аз покрит с победа до победа.<br/>Ни ленти, ни кордон на мен до днес са дали,<br/>мустаците затуй блестят като медали.<br/>Където и да съм - сърцето ми говори<br/>слова бодливи смели, свънтящи като шпори!''
 
 
Ред 77:
:Велвер
::''О, не!''
:Сирано<br/>
:Сирано<br/>:''Защо? За бога, послушайте добре!<br/>"Балада за един дуел в Бургундския дворец<br/>между един простак и господин дьо Бержерак!"''
:Велвер<br/>''Какво е то… това?''
:Велвер<br/>
:Сирано<br/>''Заглавие!<br/>.....<br/>Внимание!<br/>Подбрах и ритъм на стиха!<br/>     (двожи се в такт с речта си)<br/>Отмятам си шапката бявно<br/>и хвърлям си плаща далеч,<br/>а после изящно и плавно<br/>изтеглям си верния меч.<br/>О, знай елегантно човече,<br/>муцунка лустросана, знай!<br/>С последната строфа - и вече<br/>очаквате сигурен край!<br/>     (кръстосват си шпагите)<br/>Трепериш, ти целия в треска!<br/>Къде да те бодна без жал?<br/>О обраа, с пудра наплескан?<br/>Или пък - под някой медал?<br/>Звънливо преследва те меча.<br/>Муха! Острието играй!<br/>С последната строфа - и вече<br/>очаква те сигурен край<br/>     (продължава)<br/>Но римата тук се изплъзва!<br/>Горещо за тебе е тук.<br/>О, ето и римата: "Пъзльо"!<br/>Тап! Удар! След удара - друг!<br/>Как? Искаш да бъда разсечен!?...<br/>Но друг ще е краят, потрай!<br/>Последната строфа - и вече<br/>очаква те сигурен край!<br/>     (тържествено произнася)<br/>Моли се на бога, човече!<br/>Душата си грешна покай!<br/>Последната строфа…<br/>Тап! Вече<br/>     (виконтът пада, Сирано се покланя)<br/>завърши баладата. Край!''
:Велвер<br/>:''Какво е то… това?''
:Сирано<br/>
:Сирано<br/>:''Заглавие!<br/>.....<br/>Внимание!<br/>Подбрах и ритъм на стиха!<br/>     (двожи се в такт с речта си)<br/>Отмятам си шапката бявно<br/>и хвърлям си плаща далеч,<br/>а после изящно и плавно<br/>изтеглям си верния меч.<br/>О, знай елегантно човече,<br/>муцунка лустросана, знай!<br/>С последната строфа - и вече<br/>очаквате сигурен край!<br/>     (кръстосват си шпагите)<br/>Трепериш, ти целия в треска!<br/>Къде да те бодна без жал?<br/>О обраа, с пудра наплескан?<br/>Или пък - под някой медал?<br/>Звънливо преследва те меча.<br/>Муха! Острието играй!<br/>С последната строфа - и вече<br/>очаква те сигурен край<br/>     (продължава)<br/>Но римата тук се изплъзва!<br/>Горещо за тебе е тук.<br/>О, ето и римата: "Пъзльо"!<br/>Тап! Удар! След удара - друг!<br/>Как? Искаш да бъда разсечен!?...<br/>Но друг ще е краят, потрай!<br/>Последната строфа - и вече<br/>очаква те сигурен край!<br/>     (тържествено произнася)<br/>Моли се на бога, човече!<br/>Душата си грешна покай!<br/>Последната строфа…<br/>Тап! Вече<br/>     (виконтът пада, Сирано се покланя)<br/>завърши баладата. Край!''
 
 
Line 109 ⟶ 112:
 
* Сирано
::''Ще пиша всичко там.<br/>Любовната си горест, и нежния си плам.<br/>Поправях неведнъж и вечеивече е готово!<br/>Душата си излях в хартия и чрез слово.<br/>Не ми сотава друго, освен да прочета.''
 
 
Line 131 ⟶ 134:
 
* Сирано
::''Какво да сторя аз?<br/>Да имам покровител, за него да се хвана,<br/>за да пълзя нагоре, подобно на бръшляна?<br/>По чуждото стъбло да пъпля прилепен<br/>наместо стия сили, които имам в мен?<br/>О не, благодаря! За големец надут<br/>да пиша гръмки оди? Да се превръщам в шут?<br/>Усмивка благосклонна за меотомоето творение<br/>от някаккъв министър да чакам с нетърпение?<br/>О не, благодаря! Да лазя по корем<br/>почти като животно и унизен съвсем?<br/>Мазоли да израснат по моите колене<br/>от многото поклони, от дългото пълзене?<br/>В гърба ни да изчезне и помен от гръбнак,<br/>защото съм се свивал по силния простак?<br/>За няколко монети и за успехи леки<br/>като бездушна вещ да ме подхвърля всеки?<br/>О не, благодаря! Да мигам и да лазя -<br/>животецът дано със лазене запазя?<br/>Да дращя слади рими и мадригали слаби,<br/>та за велик да мина пред няколкото баби?<br/>О не, благодаря! Да плащам може би<br/>луксозните издания на моите творби?<br/>Или пък знаменосец да стана на ония,<br/>които слабо пишат, но талантливо пият?<br/>О не, благодаря! Или с единсонет -<br/>съмнително да блесна като голям поет?<br/>Талантът ми да граби, когато който свари,<br/>смирен да се подмазвам на всички вестникари,<br/>дано благовоялтблаговолят да пуснат някой ден<br/>ласкатесна бележка за някой стих от мен?<br/>О не, благодаря1благодаря! Да мисля, да въздишам,<br/>на прием ли да ида, поема ли да пиша?<br/>Или - кой нов сановник в любов да уверя?<br/>Така ли да направя? О не, благодаря!<br/>ЖелаЖелал бих аз да пея, усмихнат, замечтан,<br/>да бъда сам, свободен, от нищо нескован,<br/>ссвойсвой собствен повелител - за зло и за добро,<br/>ту шпагата да грабвам, ту своето перо,<br/> да пиша ей така, невзрях към суетата,<br/>високо да летя дори и на луната!<br/>И ред да не напиша назаем взет, такъв,<br/>във който няма мое страдание и кръв!<br/>ДДа амодамога да си кажа: "Щастлив се чувствай ти!<br/>Плодът, цветът, листата - о, всичко зрей, цъфти,<br/>от тебе посадени, каквото ти садиш,<br/>на никому за него ти нищо не дължиш!<br/>ти много нависоко не стигна, но не стана<br/>висок със чужда помощ, подобно на бръшляна!<br/>Не си липа огромна и дъб не си голям,<br/>но колкото си стигнал, ти стигнал си го сам!"''
:Льобре
::''Добре,бъди си сам, но, дявол да го вземе,<br/>защо като безумец, без нужда и без време<br/>печелиш непрестанно все нови врагове?''