Едмон Ростан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) м Уточнения |
VanHelsing (беседа | приноси) Външни корекции |
||
Ред 13:
* Посетител в театъра
::''Да, вярно, не на вятъра<br/>твърдят, че най-приятно пие се...<br/>във театъра!'' *
::''Обиждате не мене, обиждате вий Талия.'' :Сирано ::''О, ако тази муза, любезни, ви познава,<br/>в което, извинете, аз доста се съмнявам,<br/>ще снеме начаса тя своите котурни<br/>и по гърба им тлъст следите им ще турне.'' * Сирано към посетителите в театъра
::''Но аз... ви заповядвам, хора, да млъкнете най-сетне!<br/>Аз каня ви на бой, герои малолетни!<br/>Подканям ви на бой! Един след друг! Подред!<br/>Ще ви поставя даже и номера отпред.<br/>Е, хайде, кой е пръв? С кого да почне листа?<br/>Вий? Не? Вий? Не? Вий? Не? Къде е дуелистът?<br/>Щом иска да загине, да вдигне той ръка! (Мълчание)<br/>Ще го изпратя с чест! Но бива ли така?<br/>Видът на моя меч изглежда ви смущава? (Тишина)<br/>Ни име!... Ни ръка?... Тогава продължавам.<br/>(Обръща се към сцената, където е Монфльори)<br/>Театъра желая от тази стара язва<br/>да оздравя... А иначе...<br/>Тоз меч ще заприказва.''
* Един младеж към Сирано
::''Защо към Монфльори вий храните омраза?''
:Сирано
::''Причините са две, а важни са и двете!<br/>Най-първо лош актьор! Наместо със крилете<br/>на словото в стиха победно да лети,<br/>той сякаш че копае, запъва се, грухти,<br/>а второто: е тайна...''
* Сирано към гражданин в театъра
::''О, стар катър!<br/>За вашия Баро не давам нито грош!<br/>Прекъсвам го без страх.''
:Дамите
::''Нима Баро е лош!…<br/>О, нашият Баро? Какво говори мила!…<br/>Такава подигравка!… Не бих му я простила!''
:Сирано към дамите галантно
::''О, хубави създания! С усмивка заслепете<br/>певците и с любов поета вдъхновете,<br/>за да напише песни - така възторжени и със размах,<br/>но никога недейте да съдите за тях!''
* Сирано към недоволен гражданин в театъра
::''Такъв не можеш ти да бъдеш, разбери,<br/>защото в твоя образ рендосан не гори<br/>ни мисъл, нито ум, ни капка вдъхновение,<br/>затуй и аз реших без всяко позволение<br/>на двете ти страни да плесна по шамар<br/>защото си лишен…<br/>… от чувство и от жар<br/>лиризъм, красота, а даже и от нос,<br/>величествен, голям, изпъкнал като тоз! (сочи носа си)<br/>.....<br/>А щом е благородник, тогава не с ръце,<br/>но с меча ще го бодна ту долу, ту пък горе,<br/>преди за бягство път по милост да му сторя.''
* Сирано към един виконт в театъра
::''Така носа ми трябва да хулите пред мен,<br/>ако сте малко умен и малко просветен.<br/>Но ум не се намира, о хилаво създание,<br/>у вас нито троха, а колкото до знание,<br/>не знаете дори как пише се "глупак"!<br/>Да бихте преживели и сто живота, пак<br/>не бихте съумели ни с думи, ни със жест<br/>да опетните мойта неопетнена чест.<br/>Самият аз го сторих, със собствени слова,<br/>но ако друг го стори, не бих търпял това!''
* Сирано в театъра
::''Аз няма украшения, които в мене греят.<br/>Да, вярно е, не съм като глупак накичен,<br/>а все пак има вид не бляскав, но приличен.<br/>По мене си аз нямам лекета от обиди<br/>или пък мръсота, която се не види!<br/>Не, нямам гузна чест, душа нечистоплътна!<br/>Не! Аз вървя честит и стъпките ми тътнат.<br/>И всичко в мен блести, и аз съм горд и млад,<br/>очите ми свободни се смеят и ппламтят,<br/>открито и без страх опасностите гледат!<br/>О, цял съм аз покрит с победа до победа.<br/>Ни ленти, ни кордон на мен до днес са дали,<br/>мустаците затуй блестят като медали.<br/>Където и да съм - сърцето ми говори<br/>слова бодливи смели, свънтящи като шпори!''
* Сирано в театъра
::''И ще ви дам... един урок чудесен!''
:Велвер (с презрение)
::''Поет!...''
:Сирано
::''Да, да! Поет! И биейки се, песен<br/>ще счиня за вас! Хоп! Дръпвам се, нападам,<br/>и ето ви - балада!…''
:Велвер
::''Какво? Какво? Балада?''
:Сирано
::''Не знаете какво е баладата дори?''
:Велвер
::''Но…''
:Сирано
::''Тя се състои от строфи точно три,<br/>с по осем стиха всяка…''
:Велвер
::''Е?…''
:Сирано
::''…С четири накрая…''
:Велвер
::''Но аз…''
:Сирано
::''О, звън на шпаги! По-хубава от тая<br/>балада не познавам! Кой може да ме спре!''
:Велвер
::''О, не!''
:Сирано<br/>''Защо? За бога, послушайте добре!<br/>"Балада за един дуел в Бургундския дворец<br/>между един простак и господин дьо Бержерак!"''
:Велвер<br/>''Какво е то… това?''
:Сирано<br/>''Заглавие!<br/>.....<br/>Внимание!<br/>Подбрах и ритъм на стиха!<br/> (двожи се в такт с речта си)<br/>Отмятам си шапката бявно<br/>и хвърлям си плаща далеч,<br/>а после изящно и плавно<br/>изтеглям си верния меч.<br/>О, знай елегантно човече,<br/>муцунка лустросана, знай!<br/>С последната строфа - и вече<br/>очаквате сигурен край!<br/> (кръстосват си шпагите)<br/>Трепериш, ти целия в треска!<br/>Къде да те бодна без жал?<br/>О обраа, с пудра наплескан?<br/>Или пък - под някой медал?<br/>Звънливо преследва те меча.<br/>Муха! Острието играй!<br/>С последната строфа - и вече<br/>очаква те сигурен край<br/> (продължава)<br/>Но римата тук се изплъзва!<br/>Горещо за тебе е тук.<br/>О, ето и римата: "Пъзльо"!<br/>Тап! Удар! След удара - друг!<br/>Как? Искаш да бъда разсечен!?...<br/>Но друг ще е краят, потрай!<br/>Последната строфа - и вече<br/>очаква те сигурен край!<br/> (тържествено произнася)<br/>Моли се на бога, човече!<br/>Душата си грешна покай!<br/>Последната строфа…<br/>Тап! Вече<br/> (виконтът пада, Сирано се покланя)<br/>завърши баладата. Край!''
* Льобре (след дуела в театъра)
::''Но колко врагове таз вечер си спечели!…''
:Сирано
::''Ти точният им брой да прочетеш успя ли?''
:Льобре
::''Четирдесет и осем. Без дамите.''
:Сирано
::''Я виж!''
:Льобре
::''Виконта, буржоата, Баро и граф дьо Гиш,<br/>цял куп академици…''
:Сирано
::''Но аз съм възхитен!''
:Льобре
::''С тоз начин на живот, що водиш всеки ден,<br/>къде ще стигнеш ти?''
:Сирано
::''Блуждаех сам из мрака,<br/>не знаех где да свърна, какво напред ме чака,<br/>и затова реших...''
:Льобре
::''Какво?''
:Сирано
::''Да съм такъв,<br/>какъвто ми подсказва гасконската ми кръв!''
* Сирано
::''Париж, Париж! Ти чезнеш бавно в тъмнината.<br/>По твойте сини стрехи разхожда се луната!<br/>Това си ти, Париж, една огромна сцена,<br/>а там, под млечен дим, трепти и свети Сена.''
* Сирано
::''Ще пиша всичко там.<br/>Любовната си горест, и нежния си плам.<br/>Поправях неведнъж и вечеи готово!<br/>Душата си излях в хартия и чрез слово.<br/>Не ми сотава друго, освен да прочета.''
* Карбон
::''Ей, Сирно!''
:Сирано
::''Да! Слушам, капитане!''
:Карбон
::''Дружината е цяла и, моля ти се, виж<br/>добре да я представиш пред господин дьо Гиш!''
:Сирано
::''Това са, господине, дасконските кадети!<br/>Карбон Кастел Жалу е техен капитан.<br/>Сражават се подобно на дяволи проклети,<br/>сражават се и лъжат глупаците без свян!<br/>Това са, господине, гасконските кадети!<br/>Макар че всички имат баронски герб и сан,<br/>обичат да пребъркват те чуждите монети.<br/>Това са, господине, гасконските кадети!<br/>Карбон Кастел Жалу е техен капитан!<br/>Те имат вълчи зъби и щъркова походка,<br/>те имат, господине, соколови очи,<br/>те имат при това мустаците на котка!<br/>Тежко на този, който със тях се закачи!<br/>Те имат вълчи зъби и щъркова походка.<br/>Над шпагите им вей се перото и стърчи,<br/>отиват ли на бой или пък на разходка.<br/>Те имат вълчи зъби и щъркова походка,<br/>те имат, господине, соколови очи!<br/>Сам дяволът от ада пред тях да се покаже,<br/>без капка страх ще идат и с него на двубой!<br/>Те шпаги ще кръстосат безстрашно с него даже<br/>и в ужас ще побегне пред шпагите им той,<br/>сам дяволът от ада пред тях да се покаже!<br/>Сражение ли има - не знаят те покой,<br/>бодат по гърбовете и задницит вражи!<br/>Сам дяволът от ада пред тях да се покаже,<br/>без капка страх ще идат и с него на двубой!<br/>Това са, запомнете, гасконските кадети!<br/>Ревнивите съпрузи страхуват се от тях.<br/>Наопаки, жените - красиви и напети, -<br/>пред техните атаки не чувстват нивга страх.<br/>Това са, запомнете, гасконските кадети!<br/>Жените предпочитат да влизат с тях във грях.<br/>Дъртаци и ревнивци, жените си пазете!<br/>Това са, запомнете, гасконските кадети!<br/>Ревнивите съпрузи страхуват се от тях.''
* Дьо Гиш
::''Но щом на стих изкусен окото му се спре,<br/>добре го той заплаща.''
:Сирано
::''Аз плащам по-добре<br/>на себе си самия, когато някой път<br/>сърцето си сполуча да вложа във стихът!''
:Дьо Гиш
::''Да, горд сте при това!''
* Сирано
::''Какво да сторя аз?<br/>Да имам покровител, за него да се хвана,<br/>за да пълзя нагоре, подобно на бръшляна?<br/>По чуждото стъбло да пъпля прилепен<br/>наместо стия сили, които имам в мен?<br/>О не, благодаря! За големец надут<br/>да пиша гръмки оди? Да се превръщам в шут?<br/>Усмивка благосклонна за меото творение<br/>от някаккъв министър да чакам с нетърпение?<br/>О не, благодаря! Да лазя по корем<br/>почти като животно и унизен съвсем?<br/>Мазоли да израснат по моите колене<br/>от многото поклони, от дългото пълзене?<br/>В гърба ни да изчезне и помен от гръбнак,<br/>защото съм се свивал по силния простак?<br/>За няколко монети и за успехи леки<br/>като бездушна вещ да ме подхвърля всеки?<br/>О не, благодаря! Да мигам и да лазя -<br/>животецът дано със лазене запазя?<br/>Да дращя слади рими и мадригали слаби,<br/>та за велик да мина пред няколкото баби?<br/>О не, благодаря! Да плащам може би<br/>луксозните издания на моите творби?<br/>Или пък знаменосец да стана на ония,<br/>които слабо пишат, но талантливо пият?<br/>О не, благодаря! Или с единсонет -<br/>съмнително да блесна като голям поет?<br/>Талантът ми да граби, когато който свари,<br/>смирен да се подмазвам на всички вестникари,<br/>дано благовоялт да пуснат някой ден<br/>ласкатесна бележка за някой стих от мен?<br/>О не, благодаря1 Да мисля, да въздишам,<br/>на прием ли да ида, поема ли да пиша?<br/>Или - кой нов сановник в любов да уверя?<br/>Така ли да направя? О не, благодаря!<br/>Жела бих аз да пея, усмихнат, замечтан,<br/>да бъда сам, свободен, от нищо нескован,<br/>ссвой собствен повелител - за зло и за добро,<br/>ту шпагата да грабвам, ту своето перо,<br/> да пиша ей така, невзрях към суетата,<br/>високо да летя дори и на луната!<br/>И ред да не напиша назаем взет, такъв,<br/>във който няма мое страдание и кръв!<br/>Д амода да си кажа: "Щастлив се чувствай ти!<br/>Плодът, цветът, листата - о, всичко зрей, цъфти,<br/>от тебе посадени, каквото ти садиш,<br/>на никому за него ти нищо не дължиш!<br/>ти много нависоко не стигна, но не стана<br/>висок със чужда помощ, подобно на бръшляна!<br/>Не си липа огромна и дъб не си голям,<br/>но колкото си стигнал, ти стигнал си го сам!"''
:Льобре
::''Добре,бъди си сам, но, дявол да го вземе,<br/>защо като безумец, без нужда и без време<br/>печелиш непрестанно все нови врагове?''
:Сирано
::''Кого приятел може човек да назове<br/>сред тая сган, която весден сред нас шуми?<br/>Търпите я, но тайно я мразите сами.<br/>Пред нея предпочитам онези, със които<br/>като със врагове воювал бих открито.''
:Льобре
::''Безумец!''
:Сирано
::''Е, какво? Ти може би си прав.<br/>Обичам да ме мразят - такъв е моят нрав!<br/>Да ходя като кошер сред гневен рой пчели,<br/>под погледи враждебни, под облаци стрели.<br/>Отвред, когато с пяна и злъчка съм замерен,<br/>тогава по-щастлив съм и крча по-уверен!<br/>Приятелството ваш, раздавано на всеки,<br/>прилича на яките - дантелени и меки -<br/>с италианска кройка, удобна за врата.<br/>Така приятен, нежен и женствен е платът,<br/>че без да се измъчваш, ти можеш твърде лесно<br/>дълбоко да се кланяш - налево и надесно.<br/>А моята ненавист, приятелю, ми дава<br/>яка съвсем различна - испанска и корава!<br/>не се огъва лесно и ето - за това<br/>принуден съм да ходя с изправена глава.<br/>Суровите испанци търпят яка такава<br/>подобна на презрене, на твърдост и на слава!''
* Сирано
::''Не, глупавите в глупост не се признават гласно.<br/>Когато ме нападна, съвсем не бе глупак!''
:Кристиан
::''Човек слова намира, кога напада враг!<br/>Да, имам дързък дух, но свойствен за войника!<br/>Попаднал между дами - аз глътвам си езика,<br/>макар че благосклонно поглеждат те към мен!''
* Сирано
::''В джобовете ни има<br/>писма за всеки случай - до някоя любима.<br/>дори и съчинена, дошла в съня макар,<br/>писмата ни до нея са пълни с кръв и жар.''
* Роксана
::''Говори той с възторга на поет<br/>за вечните неща и дребния предмет.<br/>Когато той е ням и музите са нем,<br/>но с мен ли заговори, създава той поеми!''
* Роксана
::''И вие сте неспрведливи - досущ като жените!<br/>За друг щом стане дума, навред го клеветите!''
*
::''"Сърцето ми пленихте,<br/>ала във плен такъв не може то да страда.<br/>Задръжте вие моето, но вашето ми дайте - за награда."'' * Роксана
::''Да, любовта ми тайна.<br/>Преследва ме. Ревнува, а има нрав суров -<br/>не иска и да знае за моята любов.''
*
::''Такъв човек кат' него най-нетърпимо страда<br/>когато го лишиш от рискове, от свада.'' * Сирано (към Роксна)
::''Да, ето любовта.<br/>Но с нея - ревността, и даже - яростта!<br/>И все таки - любов, на бурята прилична,<br/>пропита от страдание, но не егоистична:<br/>да бъдете щастлива, аз всичко бих отдал,<br/>но скришом и от вас - да не събудя жал,<br/>доволен нейде скрит, съвсем излишен вече,<br/>аз щастието ваше бих гледал отдалече,<br/>създаден от мен, но споделено с друг…<br/>При всяка ваша дума, или при всеки жест и звук,<br/>поражда се у мене решителност такава,<br/>че чудеса бих сторил от подвизи и слава!<br/>Разбирате ли вече, поне най-малка част<br/>от таз душа тъй близка, и тъй далеч от вас?<br/>О, вярно, че нагоре тя в този час лети!<br/>Това дори надхвърля най-дръзките мечти.<br/>Ах, много е това! Надеждата ми скромна,<br/>мъждукаща преди, сега пламти огромна!<br/>Не ми остава друго, освен подир това<br/>да падна, коленичил, склонил пред вас глава.<br/>Треперите и вие като листо сред листи!<br/>От полъха трептите на мислите ми чисти.<br/>Ах, трепетът ви нежен аз чувствам в мрака син<br/>по клоните как слиза на ароматния жасмин…'''
* Сирано (на фронта)
::''Желал бих аз да падна не с мисъл за корема,<br/>а за висока цел, достойна за поема!<br/>С оръжие достойно да бъда аз ранен,<br/>във порива на боя да бъда поразен,<br/>а не в легло от слама да гасна все по-зле,<br/>но с гневен вик в устата, на бойното поле.''
| |||