Задругата на пръстена: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
довършване на цитатите от първата книга |
||
Ред 8:
* „Хобитите имат този обичай - да раздават подаръци на рождените си дни.“
* „Не познавам и половината от
=== Сянката на миналото ===
Ред 80:
=== Кинжал в мрака ===
* „Защото черните коне могат да виждат, а Конниците използват за съгледвачи птици и хора, както открихме в Брее. Самите те не виждат като нас светлия свят, но фигурите ни хвърлят в съзнанието им сенки, които само обедното слънце може да изтрие, а в мрака различават множество недостъпни за нас образи и форми - тогава са най-опасни. И по всяко време надушват живата кръв, ненавиждат я и жадуват за нея. Те имат и други сетива освен нюх и зрение. Ние усещаме присъствието им - то разтревожи сърцата ни веднага щом дойдохме, още преди да ги бяхме видели; те ни усещат още по-остро. Освен това - добави той и гласът му се снижи до шепот - Пръстенът ги привлича.“ (Арагорн)
* „Все още има надежда. Не си сам. Нека сметнем тези съчки за добър знак. Тук няма укритие и закрила, но огънят ще ги замести. Както всичко друго Саурон може да използва и огъня за зловещите си цели, ала Конниците не го обичат и се плашат от ония, които го владеят. В пустинята огънят е наш другар.“ (Арагорн)
* „Ще ви разкажа легендата за Тинувиел - каза Бързоход - накратко, защото това е дълга легенда с незнаен край; днес никой освен Елронд не я помни така, както са я разказвали в стари времена.“ (Арагорн)
=== Бягство към брода ===
* „Там е сърцето ми, ала не ми е писано да седя сред покой, дори в прекрасния дом на Елронд.“ (Арагорн)
* „Кълна се в Елберет и Прекрасната Лутиен - изрече Фродо със сетно усилие и вдигна меча си, - не ще получите нито Пръстена, нито мене!“
* „Фродо смътно видя как долу реката се надигна и по течението се спусна конница от пенести вълни. Стори му се, че бели пламъци трептят по гребените им и още му се привидя, че сред водата се носят бели ездачи на бели коне с развени гриви.“
* „С последните си искрици съзнание Фродо дочу викове и отвъд Конниците, които се колебаеха на брега, сякаш зърна сияйна фигура от бяла светлина; подир нея тичаха дребни сенчести фигурки, размахали пламъци, които грееха с червено зарево сред сивата мъгла, падаща над света.“
| |||