Едмон Ростан: Разлика между версии

 

*     Сирано<br/>''Какво да сторя аз?<br/>Да имам покровител, за него да се хвана,<br/>за да пълзя нагоре, подобно на бръшляна?<br/>По чуждото стъбло да пъпля прилепен<br/>наместо стия сили, които имам в мен?<br/>О не, благодаря! За големец надут<br/>да пиша гръмки оди? Да се превръщам в шут?<br/>Усмивка благосклонна за меото творение<br/>от някаккъв министър да чакам с нетърпение?<br/>О не, благодаря! Да лазя по корем<br/>почти като животно и унизен съвсем?<br/>Мазоли да израснат по моите колене<br/>от многото поклони, от дългото пълзене?<br/>В гърба ни да изчезне и помен от гръбнак,<br/>защото съм се свивал по силния простак?<br/>За няколко монети и за успехи леки<br/>като бездушна вещ да ме подхвърля всеки?<br/>О не, благодаря! Да мигам и да лазя -<br/>животецът дано със лазене запазя?<br/>Да дращя слади рими и мадригали слаби,<br/>та за велик да мина пред няколкото баби?<br/>О не, благодаря! Да плащам може би<br/>луксозните издания на моите творби?<br/>Или пък знаменосец да стана на ония,<br/>които слабо пишат, но талантливо пият?<br/>О не, благодаря! Или с единсонет -<br/>съмнително да блесна като голям поет?<br/>Талантът ми да граби, когато който свари,<br/>смирен да се подмазвам на всички вестникари,<br/>дано благовоялт да пуснат някой ден<br/>ласкатесна бележка за някой стих от мен?<br/>О не, благодаря1 Да мисля, да въздишам,<br/>на прием ли да ида, поема ли да пиша?<br/>Или - кой нов сановник в любов да уверя?<br/>Така ли да направя? О не, благодаря!<br/>Жела бих аз да пея, усмихнат, замечтан,<br/>да бъда сам, свободен, от нищо нескован,<br/>ссвой собствен повелител - за зло и за добро,<br/>ту шпагата да грабвам, ту своето перо,<br/> да пиша ей така, невзрях към суетата,<br/>високо да летя дори и на луната!<br/>И ред да не напиша назаем взет, такъв,<br/>във който няма мое страдание и кръв!<br/>Д амода да си кажа: "Щастлив се чувствай ти!<br/>Плодът, цветът, листата - о, всичко зрей, цъфти,<br/>от тебе посадени, каквото ти садиш,<br/>на никому за него ти нищо не дължиш!<br/>ти много нависоко не стигна, но не стана<br/>висок със чужда помощ, подобно на бръшляна!<br/>Не си липа огромна и дъб не си голям,<br/>но колкото си стигнал, ти стигнал си го сам!"''<br/>     Льобре<br/>''Добре,бъди си сам, но, дявол да го вземе,<br/>защо като безумец, без нужда и без време<br/>печелиш непрестанно все нови врагове?''<br/>     Сирано<br/>''Кого приятел може човек да назове<br/>сред тая сган, която весден сред нас шуми?<br/>Търпите я, но тайно я мразите сами.<br/>Пред нея предпочитам онези, със които<br/>като със врагове воювал бих открито.''<br/>     Льобре<br/>''Безумец!''<br/>     Сирано<br/>''Е, какво? Ти може би си прав.<br/>Обичам да ме мразят - такъв е моят нрав!<br/>Да ходя като кошер сред гневен рой пчели,<br/>под погледи враждебни, под облаци стрели.<br/>Отвред, когато с пяна и злъчка съм замерен,<br/>тогава по-щастлив съм и крча по-уверен!<br/>Приятелството ваш, раздавано на всеки,<br/>прилича на яките - дантелени и меки -<br/>с италианска кройка, удобна за врата.<br/>Така приятен, нежен и женствен е платът,<br/>че без да се измъчваш, ти можеш твърде лесно<br/>дълбоко да се кланяш - налево и надесно.<br/>А моята ненавист, приятелю, ми дава<br/>яка съвсем различна - испанска и корава!<br/>не се огъва лесно и ето - за това<br/>принуден съм да ходя с изправена глава.<br/>Суровите испанци търпят яка такава<br/>подобна на презрене, на твърдост и на слава!''