Едмон Ростан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
Още текст
VanHelsing (беседа | приноси)
Още текст
Ред 29:
*     Сирано<br/>''И ще ви дам... един урок чудесен!''<br/>     Велвер (с презрение)<br/>''Поет!...''<br/>     Сирано<br/>''Да, да! Поет! И биейки се, песен<br/>ще счиня за вас! Хоп! Дръпвам се, нападам,<br/>и ето ви - балада!...''<br/>     Велвер<br/>''Какво? Какво? Балада?''<br/>     Сирано<br/>''Не знаете какво е баладата дори?''<br/>     Велвер<br/>''Но...''<br/>     Сирано<br/>''Тя се състои от строфи точно три,<br/>с по осем стиха всяка...''<br/>     Велвер<br/>''Е?...''<br/>     Сирано<br/>''... С четири накрая...''<br/>     Велвер<br/>''Но аз...''<br/>     Сирано<br/>''О, звън на шпаги! По-хубава от тая<br/>балада не познавам! Кой може да ме спре!''<br/>     Велвер<br/>''О, не!''<br/>     Сирано<br/>''Защо? За бога, послушайте добре!<br/>"Балада за един дуел в Бургундския дворец<br/>между един простак и господин дьо Бержерак!"''<br/>     Велвер<br/>''Какво е то... това?''<br/>     Сирано<br/>''Заглавие!<br/>...<br/>Внимание!<br/>Подбрах и ритъм на стиха!<br/>     (двожи се в такт с речта си)<br/>Отмятам си шапката бявно<br/>и хвърлям си плаща далеч,<br/>а после изящно и плавно<br/>изтеглям си верния меч.<br/>О, знай елегантно човече,<br/>муцунка лустросана, знай!<br/>С последната строфа - и вече<br/>очаквате сигурен край!<br/>     (кръстосват си шпагите)<br/>Трепериш, ти целия в треска!<br/>Къде да те бодна без жал?<br/>О обраа, с пудра наплескан?<br/>Или пък - под някой медал?<br/>Звънливо преследва те меча.<br/>Муха! Острието играй!<br/>С последната строфа - и вече<br/>очаква те сигурен край<br/>     (продължава)<br/>Но римата тук се изплъзва!<br/>Горещо за тебе е тук.<br/>О, ето и римата: "Пъзльо"!<br/>Тап! Удар! След удара - друг!<br/>Как? Искаш да бъда разсечен!?...<br/>Но друг ще е краят, потрай!<br/>Последната строфа - и вече<br/>очаква те сигурен край!<br/>     (тържествено произнася)<br/>Моли се на бога, човече!<br/>Душата си грешна покай!<br/>Последната строфа...<br/>Тап! Вече<br/>     (виконтът пада, Сирано се покланя)<br/>завърши баладата. Край!''
 
*     Льобре<br/>''Но колко врагове таз вечер си спечели!...''<br/>     Сирано<br/>''Ти точният им брой да прочетеш успя ли?''<br/>     Льобре<br/>''Четирдесет и осем. Без дамите.''<br/>     Сирано<br/>''Я виж!''<br/>     Льобре<br/>''Виконта, буржоата, Баро и граф дьо Гиш,<br/>цял куп академици...''<br/>    Сирано<br/>''Но аз съм възхитен!''<br/>     Льобре<br/>''С тоз начин на живот, що водиш всеки ден,<br/>къде ще стигнеш ти?''<br/>     Сирано<br/>''Блуждаех сам из мрака,<br/>не знаех где да свърна, какво напред ме чака,<br/>и затова реших...''<br/>     Льобре<br/>''Какво?''<br/>     Сирано<br/>''Да съм такъв,<br/>какъвто ми подксазваподсказва гасконската ми кръв!''
 
*     Сирано<br/>''Париж, Париж! Ти чезнеш бавно в тъмнината.<br/>По твойте сини стрехи разхожда се луната!<br/>Това си ти, Париж, една огромна сцена,<br/>а там, под млечен дин, трепти и свети Сена.''
 
*     Сирано<br/>''Ще пиша всичко там.<br/>Любовната си горест, и нежния си плам.<br/>Поправях неведнъж и вечеи готово!<br/>Душата си излях в хартия и чрез слово.<br/>Не ми сотава друго, освен да прочета.''
 
*     Карбон<br/>''Ей, Сирно!''<br/>     Сирано<br/>''Да! Слушам, капитане!''<br/>     Карбон<br/>''Дружината е цяла и, моля ти се, виж<br/>добре да я представиш пред господин дьо Гиш!''<br/>     Сирано<br/>''Това са, господине, дасконските кадети!<br/>Карбон Кастел Жалу е техен капитан.<br/>Сражават се подобно на дяволи проклети,<br/>сражават се и лъжат глупаците без свян!<br/>Това са, господине, гасконските кадети!<br/>Макар че всички имат баронски герб и сан,<br/>обичат да пребъркват те чуждите монети.<br/>Това са, господине, гасконските кадети!<br/>Карбон Кастел Жалу е техен капитан!<br/>Те имат вълчи зъби и щъркова походка,<br/>те имат, господине, соколови очи,<br/>те имат при това мустаците на котка!<br/>Тежко на този, който със тях се закачи!<br/>Те имат вълчи зъби и щъркова походка.<br/>Над шпагите им вей се перото и стърчи,<br/>отиват ли на бой или пък на разходка.<br/>Те имат вълчи зъби и щъркова походка,<br/>те имат, господине, соколови очи!<br/>Сам дяволът от ада пред тях да се покаже,<br/>без капка страх ще идат и с него на двубой!<br/>Те шпаги ще кръстосат безстрашно с него даже<br/>и в ужас ще побегне пред шпагите им той,<br/>сам дяволът от ада пред тях да се покаже!<br/>Сражение ли има - не знаят те покой,<br/>бодат по гърбовете и задницит вражи!<br/>Сам дяволът от ада пред тях да се покаже,<br/>без капка страх ще идат и с него на двубой!<br/>Това са, запомнете, гасконските кадети!<br/>Ревнивите съпрузи страхуват се от тях.<br/>Наопаки, жените - красиви и напети, -<br/>пред техните атаки не чувстват нивга страх.<br/>Това са, запомнете, гасконските кадети!<br/>Жените предпочитат да влизат с тях във грях.<br/>Дъртаци и ревнивци, жените си пазете!<br/>Това са, запомнете, гасконските кадети!<br/>Ревнивите съпрузи страхуват се от тях.''