Едмон Ростан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
Още текст
VanHelsing (беседа | приноси)
Още текст
Ред 20:
 
*     Сирано към гражданин в театъра<br/>''О, стар катър!<br/>За вашия Баро не давам нито грош!<br/>Прекъсвам го без страх.''<br/>     Дамите<br/>''Нима Баро е лош!...<br/>О, нашият Баро? Какво говори мила!...<br/>Такава подигравка!... Не бих му я простила!''<br/>     Сирано към дамите галантно<br/>''О, хубави създания! С усмивка заслепете<br/>певците и с любов поета вдъхновете,<br/>за да напише песни - така възторжени и със размах,<br/>но никога недейте да съдите за тях!''
 
*     Сирано към недоволен гражданин в театъра<br/>''Такъв не можеш ти да бъдеш, разбери,<br/>защото в твоя образ рендосан не гори<br/>ни мисъл, нито ум, ни капка вдъхновение,<br/>затуй и аз реших без всяко позволение<br/>на двете ти страни да плесна по шамар<br/>защото си лишен...<br/>... от чувство и от жар<br/>лиризъм, красота, а даже и от нос,<br/>величествен, голям, изпъкнал като тоз! (сочи носа си)<br/>...<br/>А щом е благородник, тогава не с ръце,<br/>но с меча ще го бодна ту долу, ту пък горе,<br/>преди за бягство път по милост да му сторя.''
 
*     Сирано към един виконт в театъра<br/>''Така носа ми трябва да хулите пред мен,<br/>ако сте малко умен и малко просветен.<br/>Но ум не се намира, о хилаво създание,<br/>у вас нито троха, а колкото до знание,<br/>не знаете дори как пише се "глупак"!<br/>Да бихте преживели и сто живота, пак<br/>не бихте съумели ни с думи, ни със жест<br/>да опетните мойта неопетнена чест.<br/>Самият аз го сторих, със собствени слова,<br/>но ако друг го стори, не бих търпял това!''
 
*     Сирано в театъра<br/>''Аз няма украшения, които в мене греят.<br/>Да, вярно е, не съм като глупак накичен,<br/>а все пак има вид не бляскав, но приличен.<br/>По мене си аз нямам лекета от обиди<br/>или пък мръсота, която се не види!<br/>Не, нямам гузна чест, душа нечистоплътна!<br/>Не! Аз вървя честит и стъпките ми тътнат.<br/>И всичко в мен блести, и аз съм горд и млад,<br/>очите ми свободни се смеят и ппламтят,<br/>открито и без страх опасностите гледат!<br/>О, цял съм аз покрит с победа до победа.<br/>Ни ленти, ни кордон на мен до днес са дали,<br/>мустаците затуй блестят като медали.<br/>Където и да съм - сърцето ми говори<br/>слова бодливи смели, свънтящи като шпори!''
 
 
 
 
{{сорткат|Ростан, Едмон}}