Росен Коларов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 17:
 
== От него ==
{{цитат|Стори ми се по-страшно и от казарма.||За посещенията си като лекар в домове за изоставени деца, в-к "Стандарт", 3 октомври 2010 г.|}}
 
{{цитат|В началото на миналия век моята баба е взимала изоставено дете. Тогава това е било практика. Отглеждали са го и когато си е вземало занаята в ръцете, е започвало да се грижи само за себе си. А след това идвало друго, и пак така..."||"SOS управление", сп. "Мениджър", юни 2010|}}
 
{{цитат|Снимките бяха в минорна, но много реална светлина||За фотоизложбата му "Непожеланите" (1988): "SOS управление", сп. "Мениджър", юни 2010|}}
 
{{цитат|Децата, лишени от родителска подкрепа, винаги са били и ще бъдат проблем на всяко общество. По това как то се грижи за тях може да се съди доколко е развито и развива ли се въобще. Животът ни е натоварен и напрегнат, но има нужда от промяна на нагласите. Хората търсят развитие, работа, но бягат от общочовешки ценности. Децата сираци имат нужда от подкрепа и ние трябва да им я даваме.||"SOS управление", сп. "Мениджър", юни 2010|}}
Line 27 ⟶ 23:
{{цитат|Техният брой е трагично голям. Аз не разбирам родителите, които извършват такова тежко престъпление. Трябва по някакъв начин да реагираме на него. Иначе ще приличаме на хора, които са изоставили душата си да подтичва след тях.||"Племенник на Иларион Макариополски е управител на селищата SOS Kinderdorf", в-к "Сега, 10.05.2003|}}
 
{{цитат|Стори ми се по-страшно и от казарма.||За посещенията си като лекар в домове за изоставени деца, в-к "Стандарт", 3 октомври 2010 г.|}}
{{цитат|Човек не бива да слуша само разума си, а и инстинкта си. Емоцията не е случайна у нас и не може да я пренебрегваме.||"Племенник на Иларион Макариополски е управител на селищата SOS Kinderdorf", в-к "Сега, 10.05.2003|}}
 
{{цитат|Снимките бяха в минорна, но много реална светлина||За фотоизложбата му "Непожеланите" (1988): "SOS управление", сп. "Мениджър", юни 2010|}}
 
{{цитат|С фотография се занимавам вече 25 години, за мен тя е повече от хоби. Моят зодиакален знак е Близнаци - единият предпочита хирургията, а другият - фотографията.||"Д-р Росен Коларов: В мен живеят лекар и фотограф", Novinar.net, 12.02.2005|}}
 
{{цитат|Във филмите с побоища често виждаме как физиономията на жестоко пребития остава непокътната. Това е научна фантастика. Лицево-челюстната област е изключително нежна. Един по-силен удар може да предизвика сериозни увреждания. За препоръчване е бабаитите да мерят силите си, удряйки се по задните части. Е, няма да могат да седят на тях известно време, но и няма много да увредят здравето си.||"Д-р Росен Коларов: В мен живеят лекар и фотограф", Novinar.net, 12.02.2005|}}
Ред 37:
{{цитат|Може би затова по-голямата част от фотографията ми е насочена към социалните проблеми, защото при нас пациентът идва с болка. За да помогнеш, трябва да влезеш в неговото “пространство” и в същото време да го пуснеш “в своето”. Затова повечето от моите снимки носят хуманистично послание и социална ангажираност.||"Борим се, както можем - един с перото, друг с камерата", в-к "Политика", 31 декември 2010|}}
 
{{цитат|Дълги години преподавам в Стоматологичния факултет. След това бях ангажиран с нашата болница и намалих преподавателската си дейност със студенти стоматолози. А през последните години ми се наложи да се занимавам с повече административна дейност. Едновременно с това съм и председател на Управителния съвет на SOS Детски селища - България. Там ме заведе фотографията. И сега след 20 години от прехода на България, си мисля, че трябва да си дадем сметка, че все още има нещо неизживяно от този период. И нещо не е доизказано.||"Борим се, както можем - един с перото, друг с камерата", в-к "Политика", 31 декември 2010|}}
{{цитат|С фотография се занимавам вече 25 години, за мен тя е повече от хоби. Моят зодиакален знак е Близнаци - единият предпочита хирургията, а другият - фотографията.||"Д-р Росен Коларов: В мен живеят лекар и фотограф", Novinar.net, 12.02.2005|}}
 
{{цитат|Дълги години преподавам в Стоматологичния факултет. След това бях ангажиран с нашата болница и намалих преподавателската си дейност със студенти стоматолози. А през последните години ми се наложи да се занимавам с повече административна дейност. Едновременно с това съм и председател на Управителния съвет на SOS Детски селища - България. Там ме заведе фотографията. И сега след 20 години от прехода на България, си мисля, че трябва да си дадем сметка, че все още има нещо неизживяно от този период. И нещо не е доизказано.||"Борим се, както можем - един с перото, друг с камерата", в-к "Политика", 31 декември 2010|}}
 
{{цитат|Вярвам, че всички ние трябва да се борим с това, което не одобряваме, един с перото, друг с камерата. За мен това, което се показва, не трябва да бъде преднамерено. То трябва да бъде максимално обективно спрямо нашето съзнание. Въпреки емоциите трябва да се придържаме към обективността. Фотографията е достатъчно обективно изкуство, колкото да може да изкривява образите и да манипулира средата. Но тя носи в себе си характера на документа.||"Борим се, както можем - един с перото, друг с камерата", в-к "Политика", 31 декември 2010|}}
 
{{цитат|Книгата ми - това са моите изложби през годините. “Лица” са събрани по време на пътуванията ми извън България. Те са от моментите, в които съм искал не просто да докажа, че съм бил пред Айфеловата кула в Париж или на Тауър бридж в Лондон. Хората там имат същите проблеми, които имам аз, ежедневни радости или скърби. Хубаво е да ги носим със себе си. И да ги показваме, когато можем. Така обединих един мой репортаж от Ирак, след това от Ню Йорк и от европейски столици. Вторият цикъл е “Съдби”, в него е животът на децата, лишени от родителска подкрепа, и възрастните хора, които са сами. Последният цикъл е “Нрави”, това са нравите ни български... В българския бит има още много неща, които ще ги има и при това доста дълго време. Но вярвам, че тези нрави постепенно ще започнат да отмират. Пример са селските събори - важно събитие за местната общност с традиционна програма, веселба, кебапчета и бира. Но пък в България започнаха да изчезват селата.||За книгата му “Лица, съдби и нрави” (2010): "Борим се, както можем - един с перото, друг с камерата", в-к "Политика", 31 декември 2010|}}
 
{{цитат|Човек не бива да слуша само разума си, а и инстинкта си. Емоцията не е случайна у нас и не може да я пренебрегваме.||"Племенник на Иларион Макариополски е управител на селищата SOS Kinderdorf", в-к "Сега, 10.05.2003|}}
 
{{цитат|Когато снимам, в главата ми обикновено се върти диск с класическа музика - на Моцарт, Бетховен и Бах, но харесвам и джаза, и автентичния фолклор.||"Д-р Росен Коларов: В мен живеят лекар и фотограф", Novinar.net, 12.02.2005|}}