Уикицитат

Росен Коларов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 7:
{{цитат|Стори ми се по-страшно и от казарма.||За посещенията си като лекар в домове за изоставени деца, в-к "Стандарт", 3 октомври 2010 г.|}}
 
{{цитат|В началото на миналия век моята баба е взела едно изоставено дете. Тогава това е било практика. Отглеждали са го и когато си е вземало занаята в ръцете, е започвало да се грижи само за себе си.||"SOS управление", сп. "Мениджър", юни 2010|}}
 
{{цитат|Снимките бяха в минорна, но много реална светлина||За фотоизложбата му "Непожеланите" (1988): "SOS управление", сп. "Мениджър", юни 2010|}}
 
{{цитат|Децата, лишени от родителска подкрепа, винаги са били и ще бъдат проблем на всяко общество. По това как то се грижи за тях може да се съди доколко е развито и развива ли се въобще. Животът ни е натоварен и напрегнат, но има нужда от промяна на нагласите. Хората търсят развитие, работа, но бягат от общочовешки ценности. Децата сираци имат нужда от подкрепа и ние трябва да им я даваме.||"SOS управление", сп. "Мениджър", юни 2010|}}
 
{{цитат|Техният брой е трагично голям. Аз не разбирам родителите, които извършват такова тежко престъпление. Трябва по някакъв начин да реагираме на него. Иначе ще приличаме на хора, които са изоставили душата си да подтичва след тях.||"Племенник на Иларион Макариополски е управител на селищата SOS Kinderdorf", в-к "Сега, 10.05.2003|}}
 
{{цитат|Човек не бива да слуша само разума си, а и инстинкта си. Емоцията не е случайна у нас и не може да я пренебрегваме.||"Племенник на Иларион Макариополски е управител на селищата SOS Kinderdorf", в-к "Сега, 10.05.2003|}}
 
{{цитат|Във филмите с побоища често виждаме как физиономията на жестоко пребития остава непокътната. Това е научна фантастика. Лицево-челюстната област е изключително нежна. Един по-силен удар може да предизвика сериозни увреждания. За препоръчване е бабаитите да мерят силите си, удряйки се по задните части. Е, няма да могат да седят на тях известно време, но и няма много да увредят здравето си.||"Д-р Росен Коларов: В мен живеят лекар и фотограф", Novinar.net, 12.02.2005|}}
 
{{цитат|Отидохме с приятел в едно софийско село, където имаше пазар на животни. Някакъв мъж спря край камион, пълен с прасета, посочи едно от тях и каза на стопанина: "Това ми харесва, я му измери талията." Друг мъж се поинтересува: "Защо ще му мериш талията, костюм ли ще му шиеш?" Първият настояваше: "Измери му талията." Собственикът изпълни заръката и съобщи резултата. Кандидат-купувачът отсече: "Добре." Прасето бе свалено от камиона и тутакси бе заклано пред многобройната публика. За съжаление българинът все още не се е отървал от атавизма.||"Д-р Росен Коларов: В мен живеят лекар и фотограф", Novinar.net, 12.02.2005|}}
 
{{цитат|От 15 години събирам снимки по тази тема. Обходил съм цялата страна. Исках да уловя скрития нрав на народа ни, който присъства в ежедневието - онова, което някои наричат народопсихология, а други - обичаи. За мен това е упорството да живееш празнично в делника и да не забравяш на празника, че и утре е делник.||За фотоизложбата му "Нрави български" (2005): "Зъболекар показва лика на България", в-к "Сега", 20.01.2005|}}
{{цитат|С фотография се занимавам вече 25 години, за мен тя е повече от хоби. Моят зодиакален знак е Близнаци - единият предпочита хирургията, а другият - фотографията.||Д-р Росен Коларов: В мен живеят лекар и фотограф, Novinar.net, 12.02.2005|}}
 
{{цитат|КогатоС снимам,фотография все главатазанимавам мивече обикновено25 сегодини, въртиза дискмен стя класическае музикаповече -от нахоби. Моцарт,Моят Бетховензодиакален изнак Бах,е ноБлизнаци харесвам- иединият предпочита джазахирургията, иа автентичниядругият - фолклорфотографията.||"Д-р Росен Коларов: В мен живеят лекар и фотограф", Novinar.net, 12.02.2005|}}
 
{{цитат|Когато снимам, в главата ми обикновено се върти диск с класическа музика - на Моцарт, Бетховен и Бах, но харесвам и джаза, и автентичния фолклор.||"Д-р Росен Коларов: В мен живеят лекар и фотограф", Novinar.net, 12.02.2005|}}
 
{{цитат|Красотата трябва да се улови, докато нещата се случват.||в-к "Стандарт", 3 октомври 2010 г.|}}
 
== За него ==
{{цитат|Д-р Росен Коларов е мениджър като другите, когато търси пари, за да осигури дом за изоставените деца. Но намира и майки, които да ги направят добри хора.||"SOS управление", сп. "Мениджър", юни 2010|}}
 
{{цитат|Като запален фотограф още от ученическите си години д-р Коларов винаги носи апарата си.||в-к "Стандарт", 3 октомври 2010 г.|}}
Line 35 ⟶ 37:
 
{{цитат|Една изложба без сантимент и потрес, без страх и състрадание, без въодушевление и печал, без вкус към екзотиката и без туристическа умиленост пред отпадащия бит. От пейзажите му струи бистър студ, който обгръща стъписващо ведрото съприсъствие на мъртво и кълнящо, на обезцветено движение край избуяла застиналост. При този почти свенлив отказ от романтически клишета спонтанното движение се спогажда с почти притеснената геометрия на каменистата вода, а споделените наклони веят върху копите сено и корията зад тях направо от окото. И все пак фокусът на експозицията е чернобялата работа върху материалната плътност на света и съществуването преди всяка идея и опит. Изкуството му спасява каквото може и каквото е останало за спасяване от неща и хора, белязани от печата на отминалостта. За целта те са показани в пределната им единичност, в жилавата им несклонимост към символики и обобщения, в неспособността им да се произнасят общо и по принцип. Фотографиите му бързо ни извеждат от лесните изкушения на носталгиите или чувствата за загуби: биващото е непомерно за суетата на скръбта по изчезването и изличимостта му, винаги вече преувеличена. От фотографиите ни гледат най-вече хора от друго време; или по-точно, през фронталните им погледи към нас наднича друго време: отминало, изчезнало, безвъзвратно, каквото е всяко време. Дори човешкото слиза до основанията на биването преди съзнанието и опита, дори преди усещането и погледа: отказаната емоция пред един непосилен, едновременно непоклатим и неизброим свят на оставащото, след изненадващо ограничената ни мимолетност, се смирява с нищетата на съществуването, докато се покланя пред достойнството на безсмъртното човешко същество. Тези работи на Росен Коларов, които във фактичната си безкомромисност внимават да не изпаднат в патоса на недодялана суровост, са стъписващо свидетелство за това как може и трябва да се бяга от репортажа и цитата при работа с делника извън всекидневника.||За фотоизложбата му "Нрави български" (2005): "Костта на окото", Димитър Камбуров, в-к "Култура", 4 февруари 2005 г.}}
 
{{цитат|От обикновения на пръв поглед кадър Росен Коларов умее да изтръгне метафора като искра от камък... На пръв поглед ненатрапчивите му внушения оставят после задълго горчивия вкус на дисонанса.||За фотоизложбата му "Нрави български" (2005): "Зъболекар показва лика на България", в-к "Сега", 20.01.2005|}}
 
{{цитат|Росен Коларов улавя творческите предмети от всекидневието, които запечатват интимния, съкровен и топъл свят.||За фотоизложбата „Поглед в три посоки” (2010) във Виена: "Български фотографи превзеха Виена", Лиляна Караджова, Novinar.net, 03.12.2010|}}
Взето от „https://bg.wikiquote.org/wiki/Росен_Коларов“.