Карол Войтила: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
AnankeBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: hr:Ivan Pavao II.
VanHelsing (беседа | приноси)
Нови сентенции-стихове
Ред 7:
 
'''[[w:Карол Войтила|Карол Войтила]]''' ([[w:1920|1920]] — [[w:2005|2005]]) е светското име на папа '''Йоан Павел II'''.
 
== За служението си ==
 
* „Аз не съм против аплодисментите, защото така един папа може да си почине малко.“ (1998)
Line 30 ⟶ 32:
* "В името на Христос аз ви казвам, че все още е възможна. Това е цял проект на Бога за семейното огнище. Проектът за брачна любов, ако това е вашето призвание, е много красив: той отговаря на призива на Бог, който е създал човешкото същество като „мъж и жена“. Но брачната любов се научава ден след ден. И в това вие имате вашата отговорност… Времето на приятелството, на годежа е време на стажуване. Не го пропилявайте. Постарайте се отсега да се подготвите за такъв ангажимент.
Не бъркайте преждевременния опит за удовлетворяване на страстта с ясното себеотдаване в любов завинаги. Пожелавам ви голямото щастие да създадете пред Бога, посредством светото тайнство на брака, една двойка, в която всеки съпруг и съпруга се стреми към щастието и доброто на другия и не се бои, заедно с другия, да даде живот според плана на Бога. Точно от такива семейства ще се реформира тъканта на обществото, новият свят, към който се стремим." (1986)
 
== Из поезията на Карол Войтила ==
 
* "Недостатъчно тежести нося, недостатъчно ги споделям.
:Недостатъчно, а си мисля, че се пресилвам все.
:Моето име го премълчи. Забрани ми да търся себе си.
:Нека в собствената ми мисъл пясъци да засипват следите от моите нозе."
::из "Мислите на човека"
 
 
* "Не се страхувай. Делата човешки са ширнали се брегове.
:Не трябва предълго да ги заставяме в тясното корито да се влекат.
:Не се страхувай. Делата човешки пребивават от векове.
:У Този, Когото гледаш през строгите удари на чука.
::из "Градивно"
 
 
* "Ако нашите дни са изпълнени с обикновени постъпки,
:същността на които е скрита зад жест с непонятен знак —
:то живеем с едната надежда: този жест някой ден да отстъпи
:и в делата ни да остане това, което го има все пак.
::из "За приятелите по пътя"
 
 
* "И тъй — работи и вярвай. И в себе си влизай,
:за да знаеш за своята суета. (И със смирение да я превъзмогнеш.)
:Най-вече будувай над волята. Бурните чувства пламват
:нарядко само и не обръщат Бога.
::из "Отличителните белези на човека"
 
[[Категория:Хора|Войтила, Карол]]