Александър Шурбанов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 30:
*''Преди писателският Олимп почиваше върху близостта до властта, сега - върху близостта до парите (спонсорството). Нямам основания за носталгия по миналото. Но все ми се струва, че при предишните условия въпреки всичко догоре успяха да се изкачат и някои доста кадърни писатели. Просто властта се нуждаеше от представителна фасада. Е, имаше и такива като Константин Павлов и Георги Марков, на които се налагаше да запушват устата. Но къде са днешните константин-павловци и георги-марковци? В началото бе Слово. А в края - словоблудие. Единствената надежда е, че това не може да продължава вечно. Но кълновете на бъдещето още не са се показали.''
:: "Живеем в гангстерско-мафиотски булеварден роман", интервю на Деян Енев, в-к "Сега", 22 юни 2007.
'''Из "Ангели в подлеза"'''
*''Ние хората сме машини, проектирани да преработват безкрайно подаваното им безформено настояще в добре оформено минало. Може и така да се каже: ние сме машини за произвеждане на време. Странното е, че онова, което сами произвеждаме, макар и не по собствена воля, ни се вижда най-удивителното и най-необяснимото нещо на света.''
*''Кой е по-верният път в живота - макар и опетнен, да живееш в охолство, а да осигуриш благоденствие и на близките си, или едва да връзваш двата края, да оставиш децата си недохранени, но да опазиш челото си чисто? Не опираме ли тук до въпроса за съществуването на Бога?''
*''Плътта е онова, което предава душата.''
*''Хрумвало ли ви е колко поучителна може да бъде една разходка по плажа? Прескачате внимателно налягалите като кебапчета на скара човешки тела и виждате как безмилостно си играе времето с нас. Колко стегната и стройна е младата плът и колко обезобразена е старата! Отвсякъде започват да провисват мехове от износена кожа, напълнени с тресящи се тлъстини. Жили и вени набъбват по повърхността, сякаш всеки миг ще се пръснат. По всички посоки плъзват морави петна. Крайниците се изкривяват и ставите щръкват. Космите окапват оттам, където са били, и никнат навред, дето не им е мястото. Ако така се отнасят годините към телата ни, какво ли правят от душите ни?''
*''По електронната поща ми изпратиха хумореска за "предимствата", на които може да се радва човек, навършил 60 години. Четях, усмихвах се наполовина на духовитостите и усещах как в душата ми заедно с това се утаява някаква горчивина. Всяка човешка възраст подлежи на присмех. Има достатъчно неща, за които можем да поднасяме детската наивност, юношеската пламенност, младежката самоувереност, уталожената зрелост, но всички техни недостатъци са поправими, защото са временни, преходни и следващата възраст най-вероятно ще ги преодолее. Недъзите на старостта - това окончателно отпадане на душата и тялото - са неотстраними. Те се отменят само от смъртта, от окончателното тържество на Нищото. Затова в насмешките над старостта има нещо неприемливо, което нарушава добрия тон и свидетелства за неизтънчена чувстнвителност.''
*''Докато е жив, човек притеснява дребните твари - притиска ги с нокът, настъпва ги с крак, смазва ги, разтерзава ги, трови ги. Но идва ден, когато той ляга сред тях и под тях - и те си го връщат стократно. А човекът е в тяхна власт и вече не може да си мръдне и пръста. Затова е добре да помни собствената си мъдрост: най-добре се смее онзи, който се смее последен. Големият ръст не е гаранция за крайната победа. Много често на финала най-големият се оказва най-глупав.''
*''Какво е човекът - оплешивяло животно или паднал ангел? И в двата случая той е ощетен и отлъчен. В сърцето му тлее неясен спомен за някаква извечна загуба, една тъпа неотслабваща болка, една зееща рана - като следа от нещо, изтръгнато из корен.''
*''Отбивам се на гроба на моите родители, за да запаля свещица за паметта им. Това е вече всичко, което мога да им дам. На тях, които ми дадоха всичко. Тук е мястото, където за последен път видях онова, което беше тленно у тях. И го предадох на земята. Защото тя си го позна и си го поиска. Нетленното остана в душите ни. И в небесния рай. То е раят в душите ни. Запалвам тази свещ и през ключалката на пламъчето ѝ надниквам в неземната светлина, която е тяхното вечно жилище. Не виждам образите им, но знам, че те са не по-малко прекрасни, отколкото бяха тук и се моля, когато най-сетне и аз оставя на това място тленните си очи, тези образи да изгреят пред мен и да ме поведат по онзи непознат път, пред който непораслата ми душа все още тръпне.''
:: в-к "Литературен форум", бр. 6, 2006 г.
== За него ==
*''"Александър Шурбанов не остана при миналото, но не зае и креслива позиция в настоящето. Без патетика и бъбривост той съумя да демонстрира най-адекватната позиция за интелектуалеца - ангажираната, волева, но разсъдъчна, спокойна позиция, която не драматизира, а пита, която не громи, а обяснява, която не е непременно критикакрска, но и не е слагаческа. Иначе казано, успя да посочи чуваемата, но и малцинствена позиция.''
:: "Александър Шурбанов на 60", Амелия Личева, в-к "Литературен форум", бр. 14, 2001 г.
*''"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия.”''
| |||