Александър Шурбанов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
м Нова категория
Редакция без резюме
Ред 16:
 
== От него ==
*''За българските политици, привикнали в огромното си мнозинство да служат на чужди за народа си интереси и загрижени единствено за собственото си благополучие, е изгодно да препращат отговорността за своите провали към външни инстанции. Няма съмнение обаче, че проблемите се коренят в тяхната корумпираност, некадърност и безхаберие.''
''Ние сме единствената страна без държавна политика в разпространението на националната култура по света...''
 
*''Бедата е, че ние, българите, бяхме приучвани с поколения наред да разчитаме за всичко на държавата и онзи изконно наш импулс, който някога дори под чуждо робство доведе на бял свят мрежата от народни читалища и училища, комай съвсем е пресъхнал.''
 
*''Дейността ми през годините се е развивала в няколко сродни и все пак разграничени една от друга области: литературно творчество, превод на художествена литература, литературоведски изследвания, литературна критика, преподаване на литература. Това многообразие непрекъснато ме е зареждало с идеи и настроение за работа. Днес ме потупаха по рамото и ми казаха: все пак "цялостният ти принос" не е за изхвърляне. И което е особено съществено, обявиха този принос за влог в българската книжовна култура. Това не е малко признание за човек, който често се е бъхтал на границата между езици и култури, но нито за миг не е имал съмнение, че всичките му усилия са за благото на родната култура.''
 
*''Не само на Шекспировите - на всички издържали проверката на времето творби всяко ново поколение трябва да се опитва да намери свой прочит. Защото голямата литература продължава живота си през вековете само ако успее да заговори на езика на живите. Поредицата от преводи е едно непрекъснато усилие за приближаване към оригинала и понеже пълно тъждество между превод и оригинал никога не може да се постигне, това усилие никога не свършва. Особено е остра нуждата от нови преводи при драматичните произведения, тъй като те се осъществяват в звучащото слово, а за да въздейства, то винаги трябва да бъде съвременно, автентично.''
 
*''Литературният ни живот все още е много затворен. Провинциален. Би трябвало включването на България в международна икономико-политическа общност да доведе и до интернационализиране на нейната култура и литература. Не до изличаване на националния й колорит, а до заговаряне на език, разбираем за всички. До преодоляване на затвореността в местния бит и до извисяване на националния опит до общочовешкия.''
 
*''Ние сме май единствената страна без държавна политика в разпространението на националната култура по света...''
 
*''Преди писателският Олимп почиваше върху близостта до властта, сега - върху близостта до парите (спонсорството). Нямам основания за носталгия по миналото. Но все ми се струва, че при предишните условия въпреки всичко догоре успяха да се изкачат и някои доста кадърни писатели. Просто властта се нуждаеше от представителна фасада. Е, имаше и такива като Константин Павлов и Георги Марков, на които се налагаше да запушват устата. Но къде са днешните константин-павловци и георги-марковци? В началото бе Слово. А в края - словоблудие. Единствената надежда е, че това не може да продължава вечно. Но кълновете на бъдещето още не са се показали.''
:: "Живеем в гангстерско-мафиотски булеварден роман", интервю на Деян Енев, в-к "Сега", 22 юни 2007.
 
== За него ==
*''"Александър Шурбанов преди дни стана лауреат на голямата награда "Христо Г. Данов" за цялостен принос в българската книжовна култура. Той е роден през 1941 г. в София. Професор по английска литература в Софийския университет, доктор на филологическите науки, доктор хонорис кауза на университетите на Кент и Съри, Великобритания. Автор на поетични сборници, есеистични книги и литературоведски изследвания върху творчеството на Шекспир и други поети от епохата на Английския ренесанс (публикувани у нас и в чужбина). Преводач на англоезична литература."''
 
{{DEFAULTSORT:Шурбанов, Александър}}