Атанас Натев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 16:
== От него ==
*''Лиричната пиеса прави централния си герой не участник, а по-скоро съучастник в действието. Той наблюдава и преживява в следствие на това, което става пред очите му... За лирика на сцената главно са преживяванията, които случката оставя у героите.''
:: "Между спорното и безспорното", Атанас Натев, 1961.
*''За нас, противно на Кант, няма никакво съмнение, че е възможна и наука за изкуството...''
:: "Прагът на чоглавото", Атанас Натев, "Литературна мисъл", кн. 6, 1974.
*''Същинското равнище на критиката зависи от способността й да оползотвори мнението на малцинството... Критиката е винаги с недоказани пълномощия. С всяко свое съждение тя се самоподлага на изпит за правоучастие в литературния живот.''
:: "Прагът на чоглавото", Атанас Натев, "Литературна мисъл", кн. 6, 1974.
*''Въздействието на творбата зависи от пораждането на потребност от него. Тази потребност от своя страна трябва да бъде подтиквана не от странични фактори [...], а да е в синхрон с градивния принцип на творбата и потенциалната му въздейственост. Иначе няма да бъде действителна художествена потребност."''
:: "Беседи върху самобитността на изкуството", Атанас Натев, 1988.
*''Деидеологизацията на изкуството, неговата "емиграция върху гледищата без гледна точка" се съпътства от разрастване на "масовата култура" и нейната псевдоидеологизация. Съвременната западна естетика не е в състояние да се справи с художествените и антихудожествените феномени на своето време - от една страна "масовата култура" се подлага на остра критика, а от друга се подкрепя всячески. И това е характерен белег за идеологическата хипертония на западната естетическа мисъл.''
Line 27 ⟶ 39:
*''Схващането за обществено предпоставеното саморазвитие на изкуството не изисква да се откажем от досегашните подходи и методи на изследване, прилагани в изкуствознанието. То единствено отрича опита да се дефинира същността на изкуството само структуралистично, психологически, генетически, гносеологически или социологически. Тук обединяването на съществуващите методи не се извършва "сумативно", а въз основа и в духа на едно монистично гледище за художествената диалектика. Единственият методологически изход за съвременната литературна наука и изкуствознание е да се намери и обоснове главното звено, което позволява да се схваща спецификата на изкуството и неговата обусловеност от обществено-историческата действителност като единно (макар и противоречиво) вътрешно сцеплено цяло.''
:: [[Венцеслав Константинов]], [http://alba.hit.bg/essays/natev.htm "Изкуство и културна концепция"] от Атанас Натев, сп. "Литературна мисъл", София, кн. 2, 1975.
== За него ==
| |||