Алберт Швайцер: Разлика между версии

 

== От него ==

{{Цитат|Едно е сигурно. Всичко, което се случва в световната история, се корени в нещо духовно.|||}}

{{Цитат|Етиката е безгранична отговорност за всичко живо.|||}}

{{Цитат|Греши този, който се мисли за християнин, само защото ходи в църквата.|||}}

{{Цитат|За да се научиш да молиш, първо трябва да се научиш да благодариш.|||}}

{{Цитат|Знанията ми са песимистични, но вярата ми е оптимистична.|||}}

{{Цитат|Истинската етика започва там, където престават да използват думи.|||}}

{{Цитат|И точно както вятърът нахлува със своята мощ в огромните празни пространства, така и хората, които познават закона на духа, трябва да отидат там, където те са най-нужни.|||}}

{{Цитат|На двадесет години всеки от нас има лице, дадено му от Бог; на четиридесет — лицето, което ни е дало животът; на шестдесет — лицето, което сме заслужили.|||}}

{{Цитат|Най-удивителната идея в Християнството – в това Християнство, което е проповядвано от Иисус и е разбираемо за разума – е идеята, че единствено чрез любовта ние можем да постигнем духовна връзка с Бога. Всяко живо знание за Бога почива върху фундаменталната истина, че в нашия живот ние преживяваме Бога като Воля-за-Любов.|||}}

{{Цитат|Не е задължително да бъдеш ангел, за да станеш светец.|||}}

{{Цитат|Разумният човек трябва да застане срещу всички жестоки обичаи, независимо колко дълбоко вкоренени в традицията и доколко заобиколени от ореол са те. Когато имаме избор, трябва да избягваме да причиняваме страдания и болка в живота на друго, дори и най-низше същество. Ако не правим това, си навличаме вина, която нищо не оправдава.|||}}

{{Цитат|Само хората, които са искрено благодарни на Бога, са наистина богати. Така че нашето вътрешно щастие не зависи от добрите или лошите събития, които ни се случват, а от степента на нашата благодарност към Бога.|||}}

{{Цитат|Според мен съдбата на религията е заложена на карта. Да си религиозен за мен означава да бъдеш човек, просто човек – по образеца на Иисус.|||}}

{{Цитат|Това е съдбата на всяка истина — да бъде обект на присмех, когато за пръв път е изказана. Някога се е смятало за смешно да се предположи, че чернокожите са наистина човешки същества и че би трябвало да се третират като такива. Това, което някога е било смешно, сега е неопровержима истина. Днес се смята за преувеличение да се прокламира постоянно уважение към всяка форма на живот като сериозно изискване на рационалната етика. Но идва времето, когато хората ще бъдат удивени, че човешката раса е съществувала толкова дълго преди да осъзнае, че неразумното посягане на живота е несъвместимо с истинския морал. Моралът в своята абсолютна форма обхваща отговорността към всичко живо.|||}}

{{Цитат|Философията прилича на подредено жилище, в което не се пуска да влезе животно.|||}}

{{Цитат|Човек овладява природата, още ненаучил се да владее себе си.|||}}

 

== За него ==

 

 

[[bs:Albert Schweitzer]]