Фредерик Бастиа: Разлика между версии

'''[[w:Фредерик Бастиа|Фредерик Бастиа]]''' (Frédéric Bastiat, 1801–1850) е ранен капиталистически икономист и френски писател на класическия либерализъм.▼

** „Държавата е фикцията, чрез която всеки иска да живее за сметка на всички останали.“▼

** „След като естествените склонности на човечеството са толкова лоши, че се налага да му бъде отнета свободата, как е възможно тогава организаторите да имат добри склонности?“▼

** „Изобщо не мога да си представя как братството може да бъде въведено ''със закон'', ако свободата не е разрушена ''със закон'' и правосъдието не е потъпкано ''със закон''.“▼

** „Социализмът обърква разграничението между правителство и общество.“▼

** „Трудът сам по себе си е тегоба, а тъй като човекът по природа бяга от тегобите, следва — и историята го доказва — че навсякъде, където ограбването изисква по-малко усилия от труда, то преобладава и никаква религия или морал не е в състояние да го спре.“▼

** „Щом онеправданите класи си извоюват политически права, първата мисъл, която ги спохожда, не е да сложат край на ограбването (това предполага просветеност, каквато те нямат), а да организират репресивна система срещу другите класи, която се обръща и срещу самите тях.“▼

** „Протекционизмът, социализмът и комунизмът са едно и също растение в три различни етапа от растежа си.“▼

** „О, мерзавци, вие, които се смятате за толкова велики, а човечеството за тъй нищожно, реформирайте самите себе си! Тази задача е достатъчна за вас.“▼

** „По света има прекалено много велики хора, прекалено много законодатели, организатори, наставници на обществата, народни водачи, бащи на нацията и т.н. Прекалено много хора се поставят над човечеството, за да господстват над него, твърде много хора смятат, че работата им е да го управляват.“▼

** „Когато Законът и Моралът си противоречат, гражданинът се изправя пред жестокия избор или да се откаже от представата си за Морал, или да престане да спазва Закона.“▼

** „Иска ни се Законът да е не само справедлив, но и човеколюбив. Не ни задоволява той да гарантира на всеки гражданин свободно и мирно прилагане на способностите му в интерес на неговото физическо, интелектуално и нравствено развитие; изискваме от Закона да облива нацията в благоденствие, образование и нравственост. Това е съблазнителната заблуда на Социализма.“▼