Атанас Далчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Борислав: Ползване на Шаблон:Цитат за цитатите
Panzer (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''[[w:Атанас Далчев|Атанас Далчев]]''' ([[w:1904|1904]] — [[w:1978|1978]]) е български поет и преводач.
 
''== Из ''„Фрагменти“'' и ''„Мисли и впечатления“'' ==
 
{{Цитат|Аз бягам от успеха не заради него, а заради тези, които го имат; срамувам се да приличам на тях.|||}}
 
{{Цитат|Богатият скърби по-силно и по-дълго от бедния, защото има повече време за това. На другия ден след смъртта на майка си или на жена си бедният е принуден да изтрие сълзите си и да тръгне да се бори за хляба си.|||}}
 
{{Цитат|Всяко силно чувство е суеверно.|||}}
 
{{Цитат|Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна.|||}}
 
{{Цитат|Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.|||}}
 
{{Цитат|Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема.|||}}
{{Цитат|Когато човек не знае добре един език, той, вместо да каже това, което мисли, мисли това,което може да каже.|||}}
 
{{Цитат|Критикът не бива да има очите на влюбения: той трябва да е способен да се възхищава, без да престава да вижда и различава недостатъците.|||}}
 
{{Цитат|Малокултурният е склонен към разни теории и теоретизация. Истинският учен цени повече от всичко факта.|||}}
 
{{Цитат|Никой не осъществява себе си напълно. Животът на всеки човек е в края на краищата един неуспех.|||}}
 
{{Цитат|Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема.|||}}
 
{{Цитат|Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.|||}}
 
{{Цитат|Богатият скърби по-силно и по-дълго от бедния, защото има повече време за това. На другия ден след смъртта на майка си или на жена си бедният е принуден да изтрие сълзите си и да тръгне да се бори за хляба си.|||}}
{{Цитат|Частта е по-малка от цялото, но може да бъде по-хубава от него.|||}}
 
{{Цитат|Аз бягам от успеха не заради него, а заради тези, които го имат; срамувам се да приличам на тях.|||}}
{{Цитат|Никой не осъществява себе си напълно. Животът на всеки човек е в края на краищата един неуспех.|||}}
{{Цитат|Когато човек не знае добре един език, той, вместо да каже това, което мисли, мисли това,което може да каже.|||}}
{{Цитат|Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.|||}}
 
{{Цитат|Всяко силно чувство е суеверно.|||}}
{{Цитат|Малокултурният е склонен към разни теории и теоретизация. Истинският учен цени повече от всичко факта.|||}}
{{Цитат|Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна.|||}}
''Из „Фрагменти“ и „Мисли и впечатления“''
== За него ==
 
{{Цитат|Далчев изрази драмата на човешката самота, открита от символистите, с една нова предметно-веществена образност, съхранявайки психологическите състояния и моралните интенции от началото на века — от [[Пейо Яворов|Яворов]] до [[Николай Лилиев|Лилиев]]. Неговата предметна образност само по друг начин изразява познати — и откривани по нов начи — състояния. «Мъртвите„Мъртвите къщи»къщи“ са своеобразен пандан на Елиътовите «кухи„кухи хора»хора“. А «балконът»„балконът“ — друг от любимите му предметни символи — не е нищо друго освен излязлата навън — в стремеж да познае света извън себе си — душа, надвесена над пустотата на света.||[[Светлозар Игов]]||}}
{{Цитат|...Далчев разколебава не съществуването на предметността, а външното познание за нея. Той воюва срещу известното, тривиалното и формално виждане на предметите и търси техните скрити същности и значения, създава напрежение между различните пластове на нещата — между външния и скрития, вътрешен, същностен пласт. По този начин границата между обект и субект се стопява, предметът започва да изразява погледа, виждането на самия автор...||[[Розалия Ликова]]|}}
 
{{Цитат|...Далчев разколебава не съществуването на предметността, а външното познание за нея. Той воюва срещу известното, тривиалното и формално виждане на предметите и търси техните скрити същности и значения, създава напрежение между различните пластове на нещата — между външния и скрития, вътрешен, същностен пласт. По този начин границата между обект и субект се стопява, предметът започва да изразява погледа, виждането на самия автор...||[[Розалия Ликова]]||}}
{{Цитат|Далчев изрази драмата на човешката самота, открита от символистите, с една нова предметно-веществена образност, съхранявайки психологическите състояния и моралните интенции от началото на века — от Яворов до Лилиев. Неговата предметна образност само по друг начин изразява познати — и откривани по нов начи — състояния. «Мъртвите къщи» са своеобразен пандан на Елиътовите «кухи хора». А «балконът» — друг от любимите му предметни символи — не е нищо друго освен излязлата навън — в стремеж да познае света извън себе си — душа, надвесена над пустотата на света||[[Светлозар Игов]]|}}
 
{{Цитат|Линията на вечния живот лъкатуши между вечни проти­воречия. Но докато за едни примирението между тях се осъществява с лекота, за други, между които е и Далчев, това е дълъг процес на отчаяна вътрешна борба за постигане на духовна яснота, а не на житейско равновесие. Поезията и философията се раждат от нарушеното равновесие в човешката душа. Философът търси причините, а поетът — утехата. Но ако за философа Далчев причините донякъде се изясняват, за поета Далчев утехата е мираж в пустинята на самотата — това е самотата на индивида, дръзнал да се оттласне от спасителния бряг на настоящето и по бързея на своето лично време да предприеме най-дългото и най-опасното пътешествие — навътре към себе си||[[Светлозар Жеков]]||}}
 
{{Уикипедия|Атанас Далчев}}
[[Категория{{СОРТКАТ:Хора|Далчев, Атанас]] }}
[[Категория:Български писатели и поети|Далчев, Атанас]]
[[Категория:Преводачи|Далчев, Атанас]]
[[Категория:Българи|Далчев, Атанас]]