Разлика между версии на „Възгледите на един клоун“

м
редакция без резюме
м
м
'''„Възгледите на един клоун“''' (''„Ansichten eines Clowns“'') е роман на [[Хайнрих Бьол]] от [[w:1963|1963]] г.
{{уикипедия|Хайнрих Бьол}}
<small>Хайнрих Бьол, превод Светлана Петрова</small>
 
* {{цитат|Ако нашият век заслужава име, то би трябвало да се казва Век на проституцията. Хората свикват с курвенския речник. Веднъж срещнах Зомервилд след една такава телевизионна дискусия ("Може„Може ли модерното изкуство да бъде религиозно?") и той ме попита: "Добре„Добре ли бях? Харесах ли ви?", буквално въпроси, каквито задават курвите на клиентите си. Трябваше само още да каже: "Препоръчайте„Препоръчайте ме на други...“|||}}<ref name="SvetlanaPetrova">„Възгледите на един клоун“, Хайнрих Бьол, превод Светлана Петрова</ref>
* Една жена може толкова много да изрази или да изиграе с ръцете си, че мъжките ръце ми изглеждат като залепени пънове. Мъжките ръце са за ръкостискане, за побоища, естествено за стреляне и за подписване. Стискане, биене, стреляне, подписване на безкасови чекове - това е всичко, което могат мъжките ръце. И естествено: да работят. Женските ръце почти вече не са ръце, все едно дали мажат масло на хляб, или отместват коси от челото. Нито един теолог не е стигнал до тази идея, да произнесе проповед за женските ръце в евангелието - Вероника, Магдалина, Мария и Марта - все женски ръце в евангелието, които са проявявали нежност към Христос...
 
{{цитат|— Душата — повторих упорито, — моля ви, предайте на господин Шнир, че душата на брат му е в опасност и веднага след като се нахрани, да ми се обади.<br>— Душа — каза студено той, — брат, опасност.<br>По същия начин би могъл да каже: боклук, смет, ведро. Всичко това ми се стори комично: в края на краищата студентите там ги обучаваха за бъдещи пастири на душата, и той все пак трябваше поне веднъж да е чувал думата "душа".<br>— Въпросът е много, много спешен — настоях аз.<br>Той каза само "Хм, хм", на него му се струваше напълно непонятно, че нещо свързано с душата, може да бъде спешно.|||}}<ref name="SvetlanaPetrova" />
* Ако нашият век заслужава име, то би трябвало да се казва Век на проституцията. Хората свикват с курвенския речник. Веднъж срещнах Зомервилд след една такава телевизионна дискусия ("Може ли модерното изкуство да бъде религиозно?") и той ме попита: "Добре ли бях? Харесах ли ви?", буквално въпроси, каквито задават курвите на клиентите си. Трябваше само още да каже: "Препоръчайте ме на други..."
 
* {{цитат|Една жена може толкова много да изрази или да изиграе с ръцете си, че мъжките ръце ми изглеждат като залепени пънове. Мъжките ръце са за ръкостискане, за побоища, естествено за стреляне и за подписване. Стискане, биене, стреляне, подписване на безкасови чекове - това е всичко, което могат мъжките ръце. И естествено: да работят. Женските ръце почти вече не са ръце, все едно дали мажат масло на хляб, или отместват коси от челото. Нито един теолог не е стигнал до тази идея, да произнесе проповед за женските ръце в евангелието - Вероника, Магдалина, Мария и Марта - все женски ръце в евангелието, които са проявявали нежност към Христос...|||}}<ref name="SvetlanaPetrova" />
* — Душата — повторих упорито, — моля ви, предайте на господин Шнир, че душата на брат му е в опасност и веднага след като се нахрани, да ми се обади.<br />
 
: — Душа — каза студено той, — брат, опасност.<br />
== Източници ==
: По същия начин би могъл да каже: боклук, смет, ведро. Всичко това ми се стори комично: в края на краищата студентите там ги обучаваха за бъдещи пастири на душата, и той все пак трябваше поне веднъж да е чувал думата "душа".<br />
<references />
: — Въпросът е много, много спешен — настоях аз.<br />
: Той каза само "Хм, хм", на него му се струваше напълно непонятно, че нещо свързано с душата, може да бъде спешно.
 
[[Категория:Литературни произведения]]
5128

редакции