Уикицитат

Изгубени: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 222:
 
{{цитат| Доведи я тук. Ако не го направиш, ще убия един от тях. И тогава, ако не я доведеш до залез слънце утре, ще убя още един и още един, и още един. По един всеки ден. И, Чарли, теб ще убия последен. |||}}
 
== Диалози ==
 
{{цитат| :'''Ана-Лусия Кортез''':"Ще правиш, каквото ти кажа. Ако кажа "мърдай" - мърдаш. Ако кажа "спри" - спираш. Ако кажа "скачай", ти какво казваш?"
'''Сойър''':"Първо ти."|||}}
 
{{цитат| Майкъл Доусън:"Кои сте вие, хора?"
Бенждамин Лайнъс:"Ние сме добрите, Майкъл."|||}}
 
{{цитат| Илана:"Какво лежи в сянката на статуята?"
Ричард Алпърт:"Този, който ще спаси всички ни."|||}}
 
{{цитат| Сойър:"Знаеш ли какво си мисля, Али? Мисля си, че всъщност не си измъчвал никого пред живота си."
Саид Джара:"За наще общо съжаление, грешиш."|||}}
 
{{цитат| Саид Джара:"Джак и Лок знаят ли за това?"
Ана-Лусия Кортез:"Джак и Лок са твърде заети да мислят за Лок и Джак."|||}}
 
{{цитат| Роуз Надлър:"Съпругът ми не е мъртъв
Джак Шепърд:"Роуз, той беше в задната част на самолета. Тя се отчупи при катастрофата. Съжалявам, но всеки, който е бил там, е мъртъв.
Роуз Надлър:"Сигурно и те си мислят същото за нас."|||}}
 
{{цитат| '''Джеймс "Сойър" Форд''':"Изчуках я."
:'''Джак Шепърд''':"Какво?"
'''Джеймс "Сойър" Форд''':"Така ми взе пистолета. Ана, тя ми скочи. "Хванахме се в мрежа."
'''Джак Шепърд''':"Защо ми го казваш?"
'''Джеймс "Сойър" Форд''':"Защото си най-близкото, което имам до приятел, Док. И защото тя е мъртва. Е, поне сега ще убием някого."|||}}
 
{{цитат| Джеймс "Сойър" Форд:"Чичо ми умря от мозъчен тумор."
Джак Шепърд:"Да, и?"
Джеймс "Сойър" Форд:"Туморите предават ли се в семейството?"
Джак Шепърд:"Какъв вид тумор беше?"
Джеймс "Сойър" Форд:"От тези, където убиват."|||}}
 
{{цитат| Джак Шепърд:"Сойър, знаеш ли как да използваш пистолет?"
Джеймс "Сойър" Форд:"Познавам поне една полярна мечка, която мисли така."|||}}
 
{{цитат| Джак Шепърд:"Ставай!"
Джеймс "Сойър" Форд:"Защо, искаш да видиш кой е по-висок?"|||}}
 
{{цитат| Джак Шепърд:"Кейт, ако искаме да бъдем в безопастност, ако искаме да защитим всички, които оставихме, утре сутрин ще трябва да убедя всички да излъжем. Ако съм само аз, няма да се съгласят. Затова първо ще се обърна към теб. С мен ли си?
Кейт Остин:"Винаги съм била с теб."|||}}
 
{{цитат| Джак Шепърд:"Ще го убия!"
Кейт Остин:"Това няма да ни помогне да вземем лекарството."
Джак Шепърд:"Може би не, но ще ми стане по-добре."|||}}
 
{{цитат| Джак Шепърд:"Искаш да ти спася живота."
Бенджамин Лайнъс:"Искам ти да искаш да ми спасиш живота."|||}}
 
{{цитат| Том:"От колко време сте тук на Острова?"
Джак Шепърд:"Петдесет дена."
Том:"Ооо, петдесет дена? Това е - колко? - почти два месеца! Кажи ми, когато отидеш за първи път на гости у някого, сваляш ли си обувките, качваш ли си краката на масата, влизаш ли в кухнята, ядеш ли храна, която не е твоя, отваряш ли вратите към стаи, където не ти е работа да влизаш? Знаеш ли, някой доста по-умен от нас тук е казал:"От зората на човечеството, човек е бил благословен с любопитство." Знаеш и другото за любопитството, нали, Джак? Този Остров не е ваш. Този Остров е наш. И единствената причина да живеете на него е защото ние ви позволяваме."|||}}
 
{{цитат| Бенджамин Лайнъс:"Вярваш ли в Господ, Джак?"
Джак Шепърд:"А ти?"
Бенджамин Лайнъс:"Два дена след като разбрах, че имам тумор на гръбначния стълб, гръбначен хирург падна от небето. И ако това не е доказателство за Господ, не знам кое е.|||}}
 
{{цитат| Ана-Лусия Кортез:"Да не би да се опитваш да ме убедиш, че не всички тук ме мразят?"
Джак Шепърд:"Само ако ти се опиташ да ме убедиш, че не всяка жена на света е луда."|||}}
 
{{цитат| Даниел Русо:"Динамит. В Черната скала. Тъмната територия.
Хюго "Хърли" Рейес:"Ето три причини да отидем точно там."|||}}
 
{{цитат| Пиер Чан:"Вашият приятел Фарадей казва, че сте от бъдещето. Искам да знам дали казва истината."
Хюго "Хърли" Рейес:"Пич, това е налудничаво."
Пиер Чан:"Коя година си роден? Коя година?"
Хюго "Хърли" Рейес:"Мм, 1931г."
Пиер Чан:"Значи си на 46 години?"
Хюго "Хърли" Рейес:Да! Да, на 46 съм."
Пиер Чан:"Значи си се бил в Корейската война?"
Хюго "Хърли" Рейес:"Няма такава война."
Пиер Чан:"Кой е президентът на Съединените щати?"
Хюго "Хърли" Рейес:"Добре де, пич. От бъдещето сме. Извинявайте."|||}}
 
{{цитат| Джон Лок:"Изглежда ли ти познато това място, от когато се връщахте?"
Джеймс "Сойър" Форд:"Ами, да, ето го любимото ми листо. Как бих могъл да забравя това място?"|||}}
 
{{цитат| Джеймс "Сойър" Форд:"Добре, ето една идея: защо не вземем един пистолет, да го насочим към големия му пръст на крака и да изпратим това прасенце на пазара за месо. И ако все още не иска да ни каже, ще преминем към печеното месо. Защо не направим така?
Джон Лок:"Защото тогава ще трябва да го носим."|||}}
 
{{цитат| Кейт Остин:"И какво, заложник ли съм ти?"
Джеймс "Сойър" Форд:"Ако такива неща те възбуждат."|||}}
 
{{цитат| Либи Смит:"Как всъщност те простреляха?"
Джеймс "Сойър" Форд:"С пистолет."|||}}
 
{{цитат| Кейт Остин:"Какво правиш?"
Джеймс "Сойър" Форд:"Това, което винаги съм правил, Кейт. Оцелявам."|||}}
 
{{цитат| Джон Лок:"Вече не съм изгубен."
Сън Куон:"Как го направи?"
Джон Лок:"По същия начин, по който всяко изгубено нещо се намира - спрях да търся."|||}}
 
{{цитат| Джеймс "Сойър" Форд:"Да не би току-що да ме замери с банан?"
Кейт Остин:"Не можах да намеря камък."|||}}
 
{{цитат| Джон Лок:"Ти и хората ти сте тук от Бог знае колко време, а ти се хвана в мрежа..."
Бенджамин Лок:"Бог не знае."
Джон Лок:"Извинявай?"
Бенджамин Лайнъс:"Бог не знае от колко време сме тук, Джон. Той не вижда добре този Остров, както и останалите хора не го виждат."|||}}
 
{{цитат| Бенджамин Лайнъс:"Защо искаш да убия Джейкъб, Джон?"
Джон Лок:"Защото, въпреки че беше верен на Острова, се разболя от рак. Трябваше да гледаш как убиват дъщеря ти точно пред очите ти. И наградата ти за тези жертви? Беше изгонен. И направи всичко това в името на човек, когото дори не си виждал. Така че, въпросът е, Бен, защо по дяволите не искаш да убиеш Джейкъб?"|||}}
 
{{цитат| Бенджамин Лайнъс:"О...значи сега, след толкова много време, реши да ми обърнеш внимание. 35 години живях на този Остров и всичко, което чувах, беше твоето име. Ричард ми носеше инструкците ти - всички тези хартии, всички тези списъци - и никога не питах нищо. Правех, каквото ми беше казано. Но когато поисках да те видя, ми беше казано:"Трябва да почакаш. Трябва да бъдеш търпелив." Но когато той иска да те види? Влиза си направо тук, все едно е Мойсей. Така че... защо него? Хм? Какво не ми беше наред? Какво за мен?"
Джейкъб:"Какво за теб?"|||}}
 
{{цитат| Ричард Алпърт:"Кой си ти?"
Джон Лок:"Името ми е Джон Лок."
Ричард Алпърт:"Това трябва ли да ми говори нещо?"
Джон Лок:"Джейкъб ме изпрати."|||}}
 
{{цитат| Джон Лок:"Съжалявам, че тези неща са ти се случили, Бен."
Бенджамин Лайнъс:"Тези неща трябваше да ми се случат. Това беше съдбата ми. Но много скоро ще разбереш, че има последствия от това да си избран. Защото съдбата, Джон,... е капризна кучка."|||}}
 
{{цитат| Клер Литълтън:"Това гаджето ти ли е?"
Шанън Ръдърфорд:"Брат ми, Буун. Подаръка на Господ за човечеството."|||}}
 
{{цитат| Карл Мартин:"Затворете си устата, г-н Лайнъс."
Бенджамин Лайнъс:"Карл. Ако ще спиш с дъщеря ми, настоявам да ме наричаш Бен."|||}}
 
{{цитат| Чарли Пейс:"Сойър, тази идея, цялото това нещо, това, което направихме... Как на някой му хрумва подобно нещо?"
Джеймс "Сойър" Форд:"Аз не съм добър човек, Чарли. Никога не съм направил добро нещо през живота си."|||}}
 
{{цитат| Майкъл Доусън:"Чух, че си свещеник."
Г-н Еко:"Да."
Майкъл Доусън:"Предполагам, че явно вярваш в ада."
Г-н Еко:"За известно време служех в малка енория в Англия и всяка Неделя след литургия виждах едно малко момче да чака зад църквата. Един ден момчето ми призна, че е пребило до смърт кучето си с лопата. Каза ми, че кучето било ухапало сестричката му по бузата и е трябвало да я защити. И искаше да знае дали ще отиде в ада за това. Казах му, че Господ ще го разбере, че ще му прости, стига да се разкайва. Но момчето не се интересуваше от прошката. Боеше се само, че ако отиде в ада, кучето ще го чака там."|||}}
Взето от „https://bg.wikiquote.org/wiki/Изгубени“.