Изгубени: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 250:
Джеймс "Сойър" Форд:"Защото си най-близкото, което имам до приятел, Док. И защото тя е мъртва. Е, поне сега ще убием някого."|||}}
 
{{цитат| Джеймс "Сойър" Форд:"Чичо ми умря от мозъчен тумор."
{{цитат| Джак Шепърд:"Какъв вид тумор беше?"
Джак Шепърд:"Да, и?"
Джеймс "Сойър" Форд:"Туморите предават ли се в семейството?"
{{цитат| Джак Шепърд:"Какъв вид тумор беше?"
Джеймс "Сойър" Форд:"От тези, където убиват."|||}}
 
Line 299 ⟶ 302:
{{цитат| Джеймс "Сойър" Форд:"Добре, ето една идея: защо не вземем един пистолет, да го насочим към големия му пръст на крака и да изпратим това прасенце на пазара за месо. И ако все още не иска да ни каже, ще преминем към печеното месо. Защо не направим така?
Джон Лок:"Защото тогава ще трябва да го носим."|||}}
 
{{цитат| Кейт Остин:"И какво, заложник ли съм ти?"
Джеймс "Сойър" Форд:"Ако такива неща те възбуждат."|||}}
 
{{цитат| Либи Смит:"Как всъщност те простреляха?"
Джеймс "Сойър" Форд:"С пистолет."|||}}
 
{{цитат| Кейт Остин:"Какво правиш?"
Джеймс "Сойър" Форд:"Това, което винаги съм правил, Кейт. Оцелявам."|||}}
 
{{цитат| Джон Лок:"Вече не съм изгубен."
Сън Куон:"Как го направи?"
Джон Лок:"По същия начин, по който всяко изгубено нещо се намира - спрях да търся."|||}}
 
{{цитат| Джеймс "Сойър" Форд:"Да не би току-що да ме замери с банан?"
Кейт Остин:"Не можах да намеря камък."|||}}
 
{{цитат| Джон Лок:"Ти и хората ти сте тук от Бог знае колко време, а ти се хвана в мрежа..."
Бенджамин Лок:"Бог не знае."
Джон Лок:"Извинявай?"
Бенджамин Лайнъс:"Бог не знае от колко време сме тук, Джон. Той не вижда добре този Остров, както и останалите хора не го виждат."|||}}
 
{{цитат| Бенджамин Лайнъс:"Защо искаш да убия Джейкъб, Джон?"
Джон Лок:"Защото, въпреки че беше верен на Острова, се разболя от рак. Трябваше да гледаш как убиват дъщеря ти точно пред очите ти. И наградата ти за тези жертви? Беше изгонен. И направи всичко това в името на човек, когото дори не си виждал. Така че, въпросът е, Бен, защо по дяволите не искаш да убиеш Джейкъб?"|||}}
 
{{цитат| Бенджамин Лайнъс:"О...значи сега, след толкова много време, реши да ми обърнеш внимание. 35 години живях на този Остров и всичко, което чувах, беше твоето име. Ричард ми носеше инструкците ти - всички тези хартии, всички тези списъци - и никога не питах нищо. Правех, каквото ми беше казано. Но когато поисках да те видя, ми беше казано:"Трябва да почакаш. Трябва да бъдеш търпелив." Но когато той иска да те види? Влиза си направо тук, все едно е Мойсей. Така че... защо него? Хм? Какво не ми беше наред? Какво за мен?"
Джейкъб:"Какво за теб?"|||}}
 
{{цитат| Ричард Алпърт:"Кой си ти?"
Джон Лок:"Името ми е Джон Лок."
Ричард Алпърт:"Това трябва ли да ми говори нещо?"
Джон Лок:"Джейкъб ме изпрати."|||}}
 
{{цитат| Джон Лок:"Съжалявам, че тези неща са ти се случили, Бен."
Бенджамин Лайнъс:"Тези неща трябваше да ми се случат. Това беше съдбата ми. Но много скоро ще разбереш, че има последствия от това да си избран. Защото съдбата, Джон,... е капризна кучка."|||}}
 
{{цитат| Клер Литълтън:"Това гаджето ти ли е?"
Шанън Ръдърфорд:"Брат ми, Буун. Подаръка на Господ за човечеството."|||}}
 
{{цитат| Карл Мартин:"Затворете си устата, г-н Лайнъс."
Бенджамин Лайнъс:"Карл. Ако ще спиш с дъщеря ми, настоявам да ме наричаш Бен."|||}}
 
{{цитат| Чарли Пейс:"Сойър, тази идея, цялото това нещо, това, което направихме... Как на някой му хрумва подобно нещо?"
Джеймс "Сойър" Форд:"Аз не съм добър човек, Чарли. Никога не съм направил добро нещо през живота си."|||}}
 
{{цитат| Майкъл Доусън:"Чух, че си свещеник."
Г-н Еко:"Да."
Майкъл Доусън:"Предполагам, че явно вярваш в ада."
Г-н Еко:"За известно време служех в малка енория в Англия и всяка Неделя след литургия виждах едно малко момче да чака зад църквата. Един ден момчето ми призна, че е пребило до смърт кучето си с лопата. Каза ми, че кучето било ухапало сестричката му по бузата и е трябвало да я защити. И искаше да знае дали ще отиде в ада за това. Казах му, че Господ ще го разбере, че ще му прости, стига да се разкайва. Но момчето не се интересуваше от прошката. Боеше се само, че ако отиде в ада, кучето ще го чака там."|||}}