Артур Шопенхауер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 8:
'''[[w:Артур Шопенхауер|Артур Шопенхауер]]''' ([[w:1788|1788]] — [[w:1860|1860]]) е немски философ.
{{Цитат|Всичко е в оживление, едни размишляват, други действат, бъркотията е неописуема. Но крайната цел, коя е тя? Да се запазят за кратко време ефимерните и измъчени индивиди, в най-добрия случай да просъществуват в условия на поносима нужда и сравнително без страдания и да се продължи родът и неговата деятелност.|||}}▼
{{Цитат|Непосредствено съзнатото е ограничено чрез кожата или по-скоро чрез външните краища на изхождащите от церебралната система нерви. Извън тях се намира един свят, известен ни само чрез образите за него в нашия мозък.|||}} ▼
{{Цитат|Всичко почива в крайна сметка на факта, че всеки може да разбере онова, което е единосъщтностно с него.|||}}▼
{{Цитат|Материализмът е философията на забравящия сам себе си в своите размишления субект.|||}} ▼
{{Цитат|Всяка история на живота е история на страданието, тъй като всяко жизнено поприще е в голямата си част непрекъснат низ от големи и малки несгоди.|||}}
{{Цитат|Сетивата са само разклонения на мозъка, чрез които той получава материал отвън (под формата на усещане), който преработва в нагледна представа.|||}} ▼
{{Цитат|Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум — пътя на творбите.|||}}▼
{{Цитат|Една от най-страшните и най-разпространените глупости е да се правят големи приготовления за живота, под каквато и да било форма.|||}}▼
{{Цитат|Ето защо някоя жалка фигура, обезобразена и изкривена от старостта, от лишения и болести, се обръща към нас, молейки от все сърце за помощ, за продължение на съществуването си, чийто край би трябвало да и изглежда желателен, ако обективната преценка тук бе определяща. Вместо това сляпата воля се появява като инстинкт за живот, като жизнерадост и жизненост, тя е същата, която кара растението да расте. Тази жизнена енергия може да се сравни с въже, опънато над кукления тятър на човечеството.|||}} ▼
{{Цитат|Животът ни е тъй оскъден, че благата му трябва да се разпределят пестеливо.|||}}▼
{{Цитат|Затова “извън нас”, където под въздействието на зрителното усещане преместваме предметите, се намира вътре в главите ни; там е неговата сцена.|||}}
{{Цитат|Защото на този свят не ни е предоставено нещо повече от избора между самотата и нищожност|||}}▼
{{Цитат|Моето време и аз не съответстваме един на друг; това е ясно.|||}} ▼
{{Цитат|Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо.|||}}
{{Цитат|И най-благородното дело има само временно въздействие, докато гениалното произведение живее и въздейства благотворно и възвисяващо във всички времена.|||}}▼
{{Цитат|Цялата истина минава през три етапа. Първо, смятана е за абсурд. Второ, тя е насила спирана. Трето, тя е приемана за очевидност.|||}}▼
{{Цитат|Който критикува придирчиво другите, работи над своето самоусъвършенствуване.|||}}
▲{{Цитат|Материализмът е философията на забравящия сам себе си в своите размишления субект.|||}}
▲{{Цитат|Моето време и аз не съответстваме един на друг; това е ясно.|||}}
▲{{Цитат|Непосредствено съзнатото е ограничено чрез кожата или по-скоро чрез външните краища на изхождащите от церебралната система нерви. Извън тях се намира един свят, известен ни само чрез образите за него в нашия мозък.|||}}
{{Цитат|Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният — как да го употреби.|||}}
{{Цитат|Човешкият живот не бива да се нарича дълъг или кратък, тъй като той именно служи на мащабите, с които ние измерваме всички останали срокове.|||}}▼
▲{{Цитат|Животът ни е тъй оскъден, че благата му трябва да се разпределят пестеливо.|||}}
▲{{Цитат|Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум — пътя на творбите.|||}}
▲{{Цитат|И най-благородното дело има само временно въздействие, докато гениалното произведение живее и въздейства благотворно и възвисяващо във всички времена.|||}}
▲{{Цитат|Една от най-страшните и най-разпространените глупости е да се правят големи приготовления за живота, под каквато и да било форма.|||}}
▲{{Цитат|Всичко почива в крайна сметка на факта, че всеки може да разбере онова, което е единосъщтностно с него.|||}}
{{Цитат|Степента на духовност,която е необходима, за да ни се понрави някой, е твърде точно мерило за собствения ни дух.|||}}▼
{{Цитат|Повечето хора са толкова субективни, че всъщност не се интересуват от нищо освен от самите себе си.|||}}
▲{{Цитат|Сетивата са само разклонения на мозъка, чрез които той получава материал отвън (под формата на усещане), който преработва в нагледна представа.|||}}
▲{{Цитат|Всичко е в оживление, едни размишляват, други действат, бъркотията е неописуема. Но крайната цел, коя е тя? Да се запазят за кратко време ефимерните и измъчени индивиди, в най-добрия случай да просъществуват в условия на поносима нужда и сравнително без страдания и да се продължи родът и неговата деятелност.|||}}
▲{{Цитат|Степента на духовност,която е необходима, за да ни се понрави някой, е твърде точно мерило за собствения ни дух.|||}}
▲{{Цитат|Ето защо някоя жалка фигура, обезобразена и изкривена от старостта, от лишения и болести, се обръща към нас, молейки от все сърце за помощ, за продължение на съществуването си, чийто край би трябвало да и изглежда желателен, ако обективната преценка тук бе определяща. Вместо това сляпата воля се появява като инстинкт за живот, като жизнерадост и жизненост, тя е същата, която кара растението да расте. Тази жизнена енергия може да се сравни с въже, опънато над кукления тятър на човечеството.|||}}
▲{{Цитат|Цялата истина минава през три етапа. Първо, смятана е за абсурд. Второ, тя е насила спирана. Трето, тя е приемана за очевидност.|||}}
▲{{Цитат|Защото на този свят не ни е предоставено нещо повече от избора между самотата и нищожност|||}}
▲{{Цитат|Човешкият живот не бива да се нарича дълъг или кратък, тъй като той именно служи на мащабите, с които ние измерваме всички останали срокове.|||}}
[[Категория:Хора|Шопенхауер, Артур]]
[[Категория:Философи|Шопенхауер, Артур]]
| |||