Разлика между версии на „Иван Гранитски“

редакция без резюме
м (Борислав: Замяна, добавяне или махане на знаци)
 
* „[[Вазов]] и [[Шекспир]] биват измествани от [[Азис]]. В широките слоеве на обществото се формира доста просташки потребителски вкус. И това е целта на редица политици и за съжаление на някои медии.“ — пред в."Труд"
 
Културата в България е „последна дупка на кавала" - пред Информационна агенция КРОСС
'''Иван Гранитски: Времето, в което живеем е бременно с предизвикателства, с катастрофични сътресения'''
Интервю на Десислава Конакчийска - Информационна агенция КРОСС
 
Г-н Гранитски, защо нарекохте новата си стихосбирка „Бездна"?
Идеята на стихосбирката и отделните стихотворения е, че човекът, мислещото същество винаги е изправен пред бездната на съмненията, на размишленията върху главната задача на човешкото съществуване и живот. Така да се каже свърхпредназначението на човека. Защото от една страна времето, в което живеем, е така да се каже бременно с предизвикателства, с катастрофични сътресения, изменения, трансформации. Така, в тази посока съм мислил, когато съм правил тези стихотворения и съм се усетил, че в продължение на две-три години /това са нови творби - бел. на ред./ почти във всяко има елементи от това по-разширено разбиране за понятието бездна - бездната на човешкото съществуване, на човешката душевност, както и бездната на световната хармония.
 
 
 
Има ли място за оптимизъм, че човекът ще намери отговор на тези въпроси?
Когато човек е изправен пред главните въпроси на своето съществуване, пред смъртта и живота, смисъла на човешкия живот, главното предназначение на съществуването - откъде идва, накъде отива, тогава думи като оптимизъм и песимизъм придобиват по-друго значение според мен. От една страна, разбира се, че в един по-широк мащаб винаги има оптимизъм. Ако няма оптимизъм, няма развитие. Но от друга страна, ние знаем, че човешкият живот е една прашинка, едно мигновение от живата на вселената и на човечеството и тогава, понякога е възможно в рамките на един живот да няма оптимизъм. Просто да е осъден човекът и едно цяло поколение да живее във време на сътресения, на мрачни състояния. Общо взето според мен, нашето поколение е осъдено на такова съществуване .- труден, катастрофичен период. Колко той ще продължи - не знам.
 
 
Ще има ли поколение, което вече няма да живее сред такива сътресения?
Дано да дойдат други години, но не и докато продължаваме така да живеем и да работим като общество. Аз мисля, че сами сме си виновни. Главната вина я носим ние. Ето 20 години ние твърдим, че извършваме някакъв преход, а всички виждаме, че това не е истинският преход, който ни е нужен. Сегашното ни съществуване е твърде мизерно, несретно. Една нация с толкова силни таланти и с такава божествена природа, каквато ни е дала съдбата, не би трябвало да има такова жалко съществуване. Очевидно е, че сами сме си виновни, че не можем да си намерим истинските народни водачи, които да мислят повече за Отечеството, а не за личните си интереси.
 
 
В тази обстановка, която описахте, какво е отношението към българската книга и българските автори?
То е незавидно за съжаление. Така наречената официална държава няма никакво отношение към културата, няма неслучайно стратегия за културно развитие. Всъщност, ние като държава нямаме никаква стратегия в нито едно отношение, нито по отношение на културата, нито по опазване на природните богатства, нито икономика, нито за национална идентичност. Затова сме и на това дередже. А пък културата, всички виждаме, че се счита за последна дупка на кавала. Книгата вече е оставена на собствената си съдба и на произвола.
 
 
Как оцелява издателство "Захари Стоянов", което Вие ръководите в тези трудни времена?
Всички издателства днес се мъчат. Говоря за сериозните издателства, които издават качествена литература. Тя очевидно е с по-ниски тиражи, трудно се разпространява. Ние се борим, както и другите. Пътуваме много с нашите автори. Опитваме се да запазим тази традиция, която имаме вече 12 години - да работим за българската книга. Намаляваме тиражите, намаляваме изданията, за съжаление съкращаваме хора. Крайно неприятно е, почти на ръба на катастрофата е положението.
 
[[Категория:Хора|Гранитски, Иван]]
2

редакции