Сашо Диков: Разлика между версии

 

== За него ==

 

{{цитат|'''1:1 или Утопията на честността'''<br /><br />Канал 3 е телевизия, разполагаща с не особено добри материални условия, с допотопна техника, със схлупени и неуютни студия. Въпреки това под покрива й в трудни времена намериха подслон едни от най-острите езици в българското ефирно пространство — противоречивата [[Маргарита Михнева]] с „Неудобните“, неспокойната [[Лили Маринкова]] с „Вън от рая“, безцеремонната [[Виза Недялкова]] (преди авантюрата „Радио НЕТ“). Събирането на такива тв и радио звезди обаче, както и вземането на съгласието им да се трудят в подобна примитивна обстановка, без съмнение не се дължи на собственика на телевизията [[Величко Найденов]], а преди всичко на неотстъпващия на своите колежки по острота, непримиримост и патетичност в търсенето на истината спортен журналист [[Сашо Диков]]. Подобното привлича подобното: неговото предаване „1:1“ в света на спорта е по същия начин ръбато, както вече изброените. И макар сферите да са различни, нагласите и желанията са идентични — борба за повече етичност, справедливост и честност най-напред в спорта и в частност във футбола, а след това и навсякъде другаде. <br />Тази е причината предаването „1:1“ да се вглежда внимателно — чак до вманиаченост, във всяко положение на терена, да го премята от прав и „обратен ъгъл“, да връща лентата до втръсване и да прави всичко останало, за което му се смеят и го подиграват. Но не толкова тези странни програмни решения са важни в случая, колкото гласът на [[Сашо Диков]] зад кадър. Той, разбира се, засяга футбола, но репликите и размислите върху играта в нейния български вариант са само повод за акцентирането върху почтеността, джентълменството, достойнството. В думите и тона на водещия прозира страстен копнеж за по-благородни нрави, за храбро поемане на отговорност, за решаване на изхода от една или друга среща там, на зеления терен, не благодарение на „черните каси“ и на задкулисните игри на футболните босове с БФС и с атрактивния негов шеф Иван Славков. С други думи, апел е за честност и справедливост, вопъл е за тяхната липса в пространството на българския футбол. Пък и не само там — истински образцова в своята романтичност беше разлютената тирада на Сашо Диков срещу номера, скроен от китайките на българския национален отбор по волейбол на световното в Германия.<br /> Лидерството на честността в предаването „1:1“ се възприема и от зрителите, ето защо в своите понякога по-критични бележки към неговия водещ те го упрекват именно в липса на такава, в отсъствие на еднаква мяра към различните отбори. В нападките, естествено, говори запалянковщината и тесногръдите футболни пристрастия, които и на самия Диков — личи си — вече безмерно са омръзнали. Той непрекъснато обяснява, че му е писнало да повтаря, че в неговите „дисекционни“ репортажи няма никаква субективност, че всичко е не в полза на един или друг тим, а в името на повечето благородство в нравите на спорта. Лайтмотивът на неговото предаване е именно в моралните призиви, в непрестанното изискване за нравственост и етичност на терена, за мъжко поведение и високо вдигната глава. Към него не може да се приложи в никакъв случай максимата за „По-добре грозна победа, отколкото красива загуба“, напротив — той предпочита да падне достойно, не да спечели недостойно. Затова и всички футболни трикове с лежането на терена за бавене на времето, лъжливи финтове за дузпа и т.н. го изкарват извън равновесие — те са вън от полето на честността, неговия най-съкровен критерий.<br />Всъщност „1:1“ е израз на копнежа не само на [[Сашо Диков]], но и на цялото българско общество за повече морал и справедливост в нашия живот. Това, което той изказва за футбола, голям процент от българите си го мислят за функционирането на целия социум — че съдиите са подкупни, че правилата (законите) не са еднакви за всички, че този, който има пари, предпочита да си купи успеха, не да го извоюва в честен двубой. Предаването по Канал 3 е само част от този нескончаем български блян, който едва ли някога ще намери покой. Просто защото утопиите никога не стават действителност…||в-к „Култура“, автор Митко Новков|}}