Артур Шопенхауер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 16:
{{Цитат|Цялата истина минава през три етапа. Първо, смятана е за абсурд. Второ, тя е насила спирана. Трето, тя е приемана за очевидност.|||}}
{{Цитат|Който критикува придирчиво другите, работи над своето самоусъвършенствуване.|||}}
{{Цитат|Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният — как да го употреби.|||}}
{{Цитат|Човешкият живот не бива, да се нарича дълъг или кратък, тъй като той именно служи на мащабите, с които ние измерваме всички останали срокове.|||}}
{{Цитат|Животът ни е тъй оскъден, че благата му трябва да се разпределят пестеливо.|||}}
{{Цитат|Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум — пътя на творбите.|||}}
{{Цитат|И най-благородното дело има само временно въздействие, докато гениалното произведение живее и въздейства благотворно и възвисяващо ввъв всички времена.|||}}
{{Цитат|Една от най-страшните и най-разпространените глупости е да се правят големи приготовления за живота, под каквато и да било форма.|||}}
{{Цитат|Всичко почива в краинакрайна сметка на факта, че всеки може да разбере онова, което е единосъщтностно с него.|||}}
{{Цитат|Степента на духовност,която е необходима, за да ни се понрави някой, е твърде точно мерило за собствения ни дух.|||}}
{{Цитат|Повечето хора са толкова субективни, че всъщност не се интересуват от нищо освен от самите себе си.|||}}
{{Цитат|Всичко е в оживление, едни размишляват, други действат, бъркотията е неописуема. Но крайната цел, коя е тя? Да се запазят за кратко време ефимерните и измъчени индивиди, в най-добрия случай да просъществуват в условия на поносима нужда и сравнително без страдания, и да се продължи родът и неговата деятелност.|||}}
{{Цитат|Ето защо някоя жалка фигура, обезобразена и изкривена от старостта, от лишения и болести, се обръща към нас, молейки от все сърце за помощ, за продължение на съществуването си, чииточийто край би трябвало да и изглежда желателен, ако обективната преценка тук бе определяща. Вместо това сляпата воля се появява като инстинкт за живот, като жизнерадост и жизненост, тя е същата, която кара растението да расте. Тази жизнена енергия може да се сравни с въже, опънато над кукления тятър на човечеството.|||}}
[[Категория:Хора|Шопенхауер, Артур]]
[[Категория:Философи|Шопенхауер, Артур]]