Ганчо Ценов: Разлика между версии

Корица на книга, Цитати за него
(без изтрита картинка)
(Корица на книга, Цитати за него)
[[Картинка:Gancho Cenov book.png|thumb|дясно|250px]]
 
{{уикипедия|Ганчо Ценов}}
 
Проф. д-р '''Ганчо Ценов''' (1875–1949* 1870 – † 1949) е виден български историк,
 
основоположник на автохтонната теория за произхода на българския народ.
* ''Ценов излиза от една подробна проверка на източници, които мнозина от неговите предшественици едва ли са виждали. Той улеснява читателя, като отпечатва тези източници в оригинал...От същите източници се вижда, че българите са се намирали на юг от Дунава още 350г., тъй че те не са дошли едва през 679г. от Волга, а се споменават не само преди славяните, но и преди хуните в Илирия и Тракия, ... че българите са живели още през 350г. покрай долния Дунав във Византийската империя, т.е. южно от долния Дунав и че те са били един могъщ народ, не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия.'' <ref>[http://stahlhelm-wse.narod.ru/PHILOLOGISCHEWOCHENSCHRIFT.htm Hans Filipp, рецензия на "Die Abstammung der Bulgaren..."], “Philologishe Wochenschrift”, Heft 10/11, 14 März 1931</ref>
* ''Важни са приведените от Ценов факти, че българите са се намирали на Балканите от IV век насам, с които факти авторът е разклатил даже общото мнение за основаването на българската държава в 679г. от една шепа монголски българи'' <ref>Prof. Mayer, “Indogermanische Forschungen”, Heft 2, 1933</ref>
* ''Ако историците, които са способни да проверят фактите, признаят тяхната вярност, ние ще трябва да изменим някои от нашите схващания върху произхода на германизма. Трябва да добавим, че тази книга [„Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven"] изобилства с документи и че някои обяснения - да кажем християнизирането на готите и хуните - са много добре документирани и заслужават сериозно внимание'' <ref>François Pique, Revue Germanique, Paris, 1936</ref>
* ''В настоящия си том Ценов дава едно грижливо и интересно изложение на комплицираните исторически събития във втората половина на първото столетие, което запазва своята стойност, дори и тогава, когато човек не би бил съгласен с някои от неговите тези'' <ref>Dr. Victor Lebezelter, „Mitteilungen der Anthropologischen Gesellschaft”, Wien, 1936</ref>
* ''Ценов е известен в Италия със своята балканологична ерудиция и е предизвикал в Германия със своя предшестващ труд истинска революция върху произхода на българите и на другите славяни на Балканите...Тезата за тракоилирийския произход на българите е поддържана от Ценов с голяма полемична живост, понякога доста смела, почиваща винаги върху аргументи, които не могат да бъдат отречени, без една абсолютна компетентност, тъй като авторът, който е посветил целия си живот на това проучване, не допуска концесии...Той установява в една пълна картина първите населявания, живота, езика на тракийците и илирийците, етническото влияние, което те са упражнили върху развитието на народите-завоеватели на Балканите, за да достигне до автохтонния характер на българите, който е всестранно разгледан и ясно и точно изложен. Целият този труд е разгледан с един критически хронологичен и убедителен метод. Той заслужава похвала. Г-н Ценов показва, че е човек надарен с дълбока ерудиция и голям похват, човек, който е вложил всичката си любов и целия си устрем, винаги вдъхновен от едно убеждение, което, без съмнение, му дава право на възторг.'' <ref>prof. dr. Antonio Baldaci, член на Италианската АН, сп. „Светоглас”, юни, 1937 г., стр. 6</ref>
* ''Д-р Ценов, който е от години лектор в Берлинския университет, има двойна заслуга. Той пак ни дава едно ново съчинение върху най-старата история на българите, което почти 50 години след старата история на Константин Иречек заема видно място. Той привежда небългарите до многото мъчнодостъпни латински, византийски и старославянски източници. Началата на югоизточните държави и църковната история са във всеки случай поставени от Ценов за нас в средна Европа в нова светлина.'' <ref>“Zeitschrift für Geopolitik”, Februar 1936</ref>
* ''Използваните от Ценов източници са изобщо мъчнодостъпни за средноевропееца, защото човек би трябвало да употреби цял живот да ги търси и да ги използва. Д-р Ценов заслужава одобрение тъкмо поради основателността и темперамента, с който той третира своята работа='' <ref>“Europaische Revue”, Heft 4, 1936</ref>
 
 
 
== Източници ==
4

редакции