Венедикт Ерофеев: Разлика между версии

<small>'''Венедикт Василиевич Ерофеев''' (1938–1990) е руски писател, автор на култовата повест („поема в проза“) „Москва-Петушки“ (1970). Цитатите са взети от „Събрани съчинения“, прев. Иван Тотоманов, Борис Мисирков, Жела Георгиева, ИК „Парадокс“, София, 2002 г.</small>

* {{цитат|Според думите на майка ми съм почнал да пиша от петгодишен. Първото ми заслужаващо внимание съчинение се водят „Записките на психопата“ (1956–1958), които почнах седемнайсетгодишен. Най-обемното и най-нелепото от всичко, което съм написал.|||}}

* {{цитат|Всичко на тоя свят трябва да се извършва бавно и неправилно, та да не може да се възгордее човек, а да бъде тъжен и смутен.|||}}

* {{цитат|Щото в човека има не само физическа страна: в него има и духовна страна, а има — на всичко отгоре — и страна мистическа, свръхдуховна. Та аз всяка минута очаквах, че насред площада ще ми се додрайфа откъм всяка от гореспоменатите три страни.|||}}

* {{цитат|О, ако целият свят, ако всеки на тоя свят беше като мен сега — тих и боязлив, и освен това беше също такъв неуверен в нищо: нито в себе си, нито в сериозността на мястото си под небето — колко хубаво щеше да е! Никакви ентусиасти, никакви подвизи, никакъв фанатизъм!|||}}

* {{цитат| И ето — тържествено обявявам: до края на живота си няма да предприема нищо, за да повторя моя печален опит в издигането. Оставам си долу, и отдолу плюя на цялата ви обществена стълба.|||}}

* {{цитат|Нашето утре е по-светло от нашето вчера и нашето днес. Но кой може да гарантира, че нашият вдругиден няма да е по-мрачен от нашия онзи ден?|||}}

* {{цитат|Кажи-речи от малък, от ранни младини, любимата ми дума беше „дерзание“ и — Господ ми е свидетел — как дерзаех! Ако дръзнете да дерзаете като мен — чака ви мозъчен удар или парализа.|||}}

* {{цитат|За да започнем неговото изследване, трябва, разбира се, да го предизвикаме: или ан зих (термин на Имануел Кант), тоест да го предизвикаме в самите себе си, — или пък да го предизвикаме в друг човек, но в наш интерес, тоест фюр зих. Термин на Имануел Кант. Най-добре е, естествено, и ан зих, и фюр зих, а именно по следния начин: два часа подред пийте някакъв концентрат, старка или зверобой, или ловджийска. Пийте с водни чаши, по една водна чаша през половин час, като по възможност избягвате мезетата.|||}}

* {{цитат|Излишно е да ви напомням как се пречиства политурата, това и децата го знаят. Защото никой в Русия не знае от какво е умрял Пушкин, а как се пречиства политура — всеки знае.<br />Накъсо казано, записвайте си рецептата на „Ханаански балсам“. Веднъж живеем и е редно да живеем така, че да не допущаме грешки в рецептите:<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Спирт за горене — 100 г<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Луксозна бира — 200 г<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Политура пречистена — 100 г|||}}

* {{цитат|Не всяка простота е свята. И не всяка комедия — божествена...|||}}

* {{цитат|Този кръг, порочният кръг на битието, ме е стиснал за гушата!|||}}

* {{цитат|Трябва да тачим, повтарям, тъмните дълбини на чуждата душа, трябва да надзъртаме в тях, дори и нищо да няма там, дори да има само гнусотии — все едно: надзъртай и тачи, надзъртай и не плюй...|||}}

* {{цитат|Умря от мъка и от прекомерна склонност към обобщаване.|||}}

* {{цитат|Човек не бива да е самотен — на такова мнение съм аз. Човек трябва да се отдава на хората, дори и ако не искат да го вземат.|||}}

* {{цитат|И ангелите се разсмяха. Знаете ли как се смеят ангелите? Те са позорни твари, сега го знам — да ви кажа ли как се разсмяха те? Веднъж много отдавна в Лобня, близо до гарата, влакът прегази един човек и го прекази по необясним начин: цялата му долна половина стана на парченца и се разпиля по платното, а горната му половина, от кръста, остана като жива и стоеше до релсите, както стоят бюстовете на постаментите си. Влакът си замина, а тая половина продължи да си стои и по лицето му се четеше някаква озадаченост, и устата му беше полуотворена. Мнозина не можеха да гледат това и се извръщаха, пребледнели и с болка в сърцето. А едни деца се завтекоха към него, три или четири дечица, намериха някъде пушеща угарка и му я натикаха в мъртвата полуотворена уста. И угарката димеше ли, димеше, а децата подскачаха наоколо и се радваха на тази смехория… Та и ангелите сега така ми се смееха. Те се смееха, а Бог мълчеше.|||}}

* {{цитат|Ако на човек сутрин му е гадно, а вечер е бодър и пълен с надежда, значи е лош човек, това е сигурен признак. Ако е обратното — значи е посредствен. Добри хора, както се знае, няма.|||}}

* {{цитат|Всичко истинско идва оттам, откъдето и всичко лъжливо.|||}}

* {{цитат|Историята на Маугли е автобиографична. [[Ръдиард Киплинг|Киплинг]] е отгледан от вълците на британския империализъм.|||}}

* {{цитат|Той вплете във венеца ми две-три свои лаври, а после все се чудех откъде вони.|||}}

* {{цитат|Обръщения: през 1955–57 всички ми казват „Веничка“ (Москва); през 1957–58 като побеляващ и попорастващ — „Венедикт“; през 1959- „Бен“, през 1960- „Бен“, „графе“, „той“, през 1961–62 пак „Венедикт“, и от 1963- пак поголовно „Веничка“.|||}}

* {{цитат|А онова, което мислех за пътеводни звезди, се оказаха глупави фойерверки.|||}}

* {{цитат|И Христос също: щял да разруши този храм и за три дни да го издигне. Защо за три, като може за секунда? Защото е по-убедително за еснафа.|||}}

* {{цитат|...припаднах, но не го показах.|||}}

* {{цитат|Още едно женско име: Прокуратура (галено — Прошка).|||}}

* {{цитат|На Родината-майка да й се отнемат родителските права.|||}}

* {{цитат|И нине не пия, и присно няма.|||}}

* {{цитат|Адам е от мека глина, а Ева — от твърдо ребро.|||}}

* А бе{{цитат|Абе голяма курва, обаче изглежда като екваториално съзвездие.|||}}

* {{цитат|Живея в епоха на поголовна невменяемост.|||}}

* {{цитат|Човек — това звучи горко (просто ми дойде).|||}}

* {{цитат|Или да почна така: „Много обичам жените, те са смешни и умни“.|||}}

* {{цитат|Да се колекционират способностите, които отличават човека от останалата фауна: 1) способността да се смееш, 2) да пиеш алкохол, 3) да правиш нещо без причина, 4) да правиш нещо, въпреки че нямаш изгода от него, 5) да се самоубиеш.|||}}

* {{цитат|Безкрайни отговори има Той и се чуди — защо питаме толкова малко? Защото сме мързеливи, нелюбопитни и суетни?|||}}

* {{цитат|Като дете си мечтаех да стана — какъв си мечтаех да стана? Лъжесвидетел, огнепоклонник, кърмачка...|||}}

* {{цитат|Така настъпва пролетта в Кавказ. Разцъфва първото пролетно цветенце. Нарича се колхикум биберщайнус.|||}}

* {{цитат|Искам да съм отявлен и разюздан.|||}}

* {{цитат|И аз й казвам: харесва ми безчовечният ти ум и нечовешкото ти тяло.|||}}

* {{цитат|Той изобщо не е сложен. Той просто е игрален и сериен.|||}}

* {{цитат|Не обичам напетите, предпочитам изнурените.|||}}

* {{цитат|Ръцете ти миришат на крака, но нищо.|||}}

* {{цитат|За мерните единици. Заядливостта се измерва във волтери.|||}}

* {{цитат|Понякога вечер е много приятно да развъртиш геноцид. Или да преследваш химери.|||}}

* {{цитат|Не искам да съм полезен, казвам им, искам да съм насъщен.|||}}