|
'''[[w:Атанас Далчев|Атанас Далчев]]''' ([[w:1904|1904]] -— [[w:1978|1978]]) е български поет и преводач.
* "{{Цитат|Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише."|||}}
* "{{Цитат|Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема."|||}}
* "{{Цитат|Критикът не бива да има очите на влюбения: той трябва да е способен да се възхищава, без да престава да вижда и различава недостатъците."|||}}
* „Приятно{{Цитат|Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.“|||}}
* „Богатият{{Цитат|Богатият скърби по-силно и по-дълго от бедния, защото има повече време за това. На другия ден след смъртта на майка си или на жена си бедният е принуден да изтрие сълзите си и да тръгне да се бори за хляба си.“|||}}
* „Частта{{Цитат|Частта е по-малка от цялото, но може да бъде по-хубава от него.“|||}}
* „Аз{{Цитат|Аз бягам от успеха не заради него, а заради тези, които го имат; срамувам се да приличам на тях.“|||}}
* „Никой{{Цитат|Никой не осъществява себе си напълно. Животът на всеки човек е в края на краищата един неуспех.“|||}}
* „Когато{{Цитат|Когато човек не знае добре един език, той, вместо да каже това, което мисли, мисли това,което може да каже.“|||}}
* „Човек{{Цитат|Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.“|||}}
* „Всяко{{Цитат|Всяко силно чувство е суеверно.“|||}}
* „Малокултурният{{Цитат|Малокултурният е склонен към разни теории и теоретизация. Истинският учен цени повече от всичко факта.“|||}}
* „Делото{{Цитат|Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна.“|||}}
''Из „Фрагменти“ и „Мисли и впечатления“''
== За него ==
* "{{Цитат|...Далчев разколебава не съществуването на предметността, а външното познание за нея. Той воюва срещу известното, тривиалното и формално виждане на предметите и търси техните скрити същности и значения, създава напрежение между различните пластове на нещата -— между външния и скрития, вътрешен, същностен пласт. По този начин границата между обект и субект се стопява, предметът започва да изразява погледа, виждането на самия автор..." - ||[[Розалия Ликова]]|}}
* "{{Цитат|Далчев изрази драмата на човешката самота, открита от символистите, с една нова предметно-веществена образност, съхранявайки психологическите състояния и моралните интенции от началото на века –— от Яворов до Лилиев. Неговата предметна образност само по друг начин изразява познати –— и откривани по нов начи –— състояния. "«Мъртвите къщи"» са своеобразен пандан на Елиътовите "«кухи хора"». А "«балконът"» –— друг от любимите му предметни символи –— не е нищо друго освен излязлата навън –— в стремеж да познае света извън себе си –— душа, надвесена над пустотата на света" - ||[[Светлозар Игов]]|}}
* "Линията на вечния живот лъкатуши между вечни противоречия. Но докато за едни примирението между тях се осъществява с лекота, за други, между които е и Далчев, това е дълъг процес на отчаяна вътрешна борба за постигане на духовна яснота, а не на житейско равновесие. Поезията и философията се раждат от нарушеното равновесие в човешката душа. Философът търси причините, а поетът – утехата. Но ако за философа Далчев причините донякъде се изясняват, за поета Далчев утехата е мираж в пустинята на самотата - това е самотата на индивида, дръзнал да се оттласне от спасителния бряг на настоящето и по бързея на своето лично време да предприеме най-дългото и най-опасното пътешествие – навътре към себе си" - [[Светлозар Жеков]] ▼
▲* "{{Цитат|Линията на вечния живот лъкатуши между вечни противоречия. Но докато за едни примирението между тях се осъществява с лекота, за други, между които е и Далчев, това е дълъг процес на отчаяна вътрешна борба за постигане на духовна яснота, а не на житейско равновесие. Поезията и философията се раждат от нарушеното равновесие в човешката душа. Философът търси причините, а поетът –— утехата. Но ако за философа Далчев причините донякъде се изясняват, за поета Далчев утехата е мираж в пустинята на самотата -— това е самотата на индивида, дръзнал да се оттласне от спасителния бряг на настоящето и по бързея на своето лично време да предприеме най-дългото и най-опасното пътешествие –— навътре към себе си " - ||[[Светлозар Жеков]] |}}
{{Уикипедия|Атанас Далчев}}
| 