|
'''Иван Минчов Вазов''' (1850–1921) е български писател, поет, публицист.
* '''Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх'''.
Из "Новото гробище над Сливница"
* „На Любовта трябва да се наложи карантина, както на холерата и чумата, от които Тя прави по-големи опустошения…“
* „Идеалът на земното щастие е в труда, в здравето и в природата.“
* „Лудите, лудите — те да са живи!“ (из „Под игото“)
* „И ний сме дали нещо на света, на вси славяни книга да четат“
== Опълченците на Шипка ==
11 август 1877
:Нека носим йоще срама по челото,
:синила от бича, следи от теглото;
:нека спомен люти от дни на позор
:да висне кат облак в наший кръгозор;
:нека ни отрича исторйята, века,
:нека е трагично името ни; нека
:Беласица стара и новий Батак
:в миналото наше фърлят своя мрак;
:нека да ни сочат с присмехи обидни
:счупенте окови и дирите стидни
:по врата ни още от хомота стар;
:нека таз свобода да ни бъде дар!
:Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
:свети нещо ново, има нещо славно,
:що гордо разтупва нашите гърди
:и в нас чувства силни, големи плоди;
:защото там нейде на връх планината,
:що небето синьо крепи с рамената,
:издига се някой див, чутовен връх,
:покрит с бели кости и със кървав мъх
:на безсмъртен подвиг паметник огромен;
:защото в Балкана има един спомен,
:има едно име, що вечно живей
:и в нашта исторйя кат легенда грей,
:едно име ново, голямо антично,
:като Термопили славно, безгранично,
:що отговор дава и смива срамът,
:и на клеветата строшава зъбът.
:О, Шипка!
:Три деня младите дружини
:как прохода бранят. Горските долини
:трепетно повтарят на боя ревът.
:Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
:гъсти орди лазят по урвата дива
:и тела я стелят, и кръв я залива.
:Бури подир бури! Рояк след рояк!
:Сюлейман безумний сочи върха пак
:и вика: „Търчете! Тамо са раите!“
:И ордите тръгват с викове сърдити,
:и „Аллах!“ гръмовно въздуха разпра.
:Върхът отговаря с други вик: ура!
:И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
:дружините наши, оплискани с кърви,
:пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
:всякой гледа само да бъде напред
:и гърди геройски на смърт да изложи,
:и един враг повеч мъртъв да положи.
:Пушкалата екнат. Турците ревът,
:Насипи налитат и падат, и мрат; —
:Идат като тигри, бягат като овци
:и пак се зарвъщат; българи, орловци
:кат лъвове тичат по страшний редут,
:не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
:Щурмът е отчаен, отпорът е лют.
:Три дни веч се бият, но помощ не иде,
:от никъде взорът надежда не види
:и братските орли не фърчат към тях.
:Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх —
:кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
:Талазите идат; всички нащрек са!
:Последният напън вече е настал.
:Тогава Столетов, наший генерал,
:ревна гороломно: „Млади опълченци,
:венчайте България с лаврови венци!
:на вашата сила царят повери
:прохода, войната и себе дори!“
:При тез думи силни дружините горди
:очакват геройски душманските орди
:бесни и шумещи! О, геройски час!
:Вълните намират канари тогаз,
:патроните липсват, но волите траят,
:щикът се пречупва — гърдите остаят
:и сладката радост до крак да измрът
:пред цяла вселена, на тоз славен рът,
:с една смърт юнашка и с една победа.
:България цяла сега нази гледа,
:тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
:ако би бегали: да мрем по-добре!"
:Няма веч оръжье! Има хекатомба!
:Всяко дърво меч е, всякой камък — бомба,
:всяко нещо — удар, всяка душа — плам.
:Камъне и дървье изчезнаха там.
:"Грабайте телата!" някой си изкряска
:и трупове мъртви фръкнаха завчаска
:кат демони черни над черний рояк,
:катурят, струпалят като живи пак!
:И турците тръпнат, друг път не видели
:ведно да се бият живи и умрели,
:и въздуха цепят със демонский вик.
:Боят се обръща на смърт и на щик,
:героите наши като скали твърди
:желязото срещат с железни си гърди
:и фърлят се с песни в свирепата сеч,
:като виждат харно, че умират веч…
:Но вълни по-нови от орди дивашки
:гълтат, потопяват орляка юнашки…
:Йоще миг — ще падне заветният хълм.
:Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
:………………………
:И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
:спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
:славата му дивна като някой ек
:от урва на урва и от век на век!
{{Цитат|Българийо, за тебе те умряха, / една бе ти достойна зарад тях, / и те за теб достойни, майко, бяха / И твойто име само кат мълвяха, / умираха без страх.||Из „Новото гробище над Сливница“}}
{{Цитат|И ний сме дали нещо на света, на вси славяни книга да четат.}}
{{Цитат|Идеалът на земното щастие е в труда, в здравето и в природата.}}
{{Цитат|Лудите, лудите — те да са живи!||(из „Под игото“)}}
{{Цитат|На Любовта трябва да се наложи карантина, както на холерата и чумата, от които Тя прави по-големи опустошения…}}
[[Категория:Хора|Вазов, Иван]]
| 