Уикицитат

Луций Аней Сенека: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м robot Adding: et:Seneca
Spiritia (беседа | приноси)
1289 редакции
древни римляни / цитат
Ред 5:
| Общоуики = Lucius Annaeus Seneca
}}
'''Луций Аней Сенека''' (''Lucius Annaeus Seneca'', 3 г.пр.н.е. — 65 г.), известен още като '''Сенека младши''', е римски философ, писател и държавник.
 
{{цитат|Ако искаш да те обичат, обичай!|||Si vis amari, ama!}}
[[w:Сенека|Луций Аней Сенека]] (Lucius Annaeus Seneca; [[w:3 г.пр.н.е.|3 г.пр.н.е.]] — [[w:65 г.|65 г.]]), известен още като Сенека младши, е римски философ, писател и държавник.
{{цитат|Ако искаш някой да мълчи за нещо, най-напред мълчи сам|||Alium silere quod voles, primus sile.}}
{{цитат|Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за тебе няма попътен вятър.}}
{{цитат|Ако си умен, бъди трудолюбив като пчела.|||Si sapis, sis apis.}}
{{цитат|Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече.}}
{{цитат|Най-мъчителна от всичко е неизвстността.}}
{{цитат|Без борба и доблестта увяхва.}}
{{цитат|Болестта измъчва тялото, а не душата.|||Valetudo mala corpus, non animum tenet.}}
{{цитат|Времето разкрива истината.|||Veritatem dies aperit.}}
{{цитат|Всеки човек, който се тревожи за бъдещето, е нещастен.}}
{{цитат|Всичко, което е вкъщи, е евтино.|||Quidquid dmi est, vile est.}}
{{цитат|Всяко излишество е порок.}}
{{цитат|Глупаво е да правиш планове за целия си живот, след като не си господар дори на утрешния ден.}}
{{цитат|Голям подвиг е да вършиш това, което трябва, а не това, което искаш.|||Id facere laus est, quod decet, non quod libet.}}
{{цитат|Да живееш значи да се бориш.|||Vivere est militare.}}
{{цитат|Да заповядваш на себе си е най-голямата власт.|||Imperare sibi maximum imperium est.}}
{{цитат|Да искаш късно значи да не желаеш.|||Tarde velle nolentis est.}}
{{цитат|Да получиш власт е случайно нещо, а да я предадеш на друг е доблест.|||Habere regnum casus est, virtus dare.}}
{{цитат|Доблестта може да се прояви винаги и навсякъде|||Nunquam potest non esse virtuti locus.}}
{{цитат|Докато отлагаме, животът отминава.}}
{{цитат|Животът е дълъг, ако е пълен… Нека го измерваме с постъпки, а не с време.}}
{{цитат|Животът е странстване|||Peregrinatio est vita.}}
{{цитат|Животът, който получаваме не е кратък, а ние сами го правим такъв.}}
{{цитат|Законът трябва да бъде кратък.|||Legem brevem esse oportet.}}
{{цитат|Златото се изпробва с огън, жената — със злато, а мъжа с жената.}}
{{цитат|И животът като баснята се цени не по дължината си, а по съдържанието.}}
{{цитат|И след лоша реколта трябва да се сее.|||Etiam post malam segetem serendum est.}}
{{цитат|Искаш да бъдеш свободен напук на това тяло? Живей така, като че ли скоро ще се местиш.}}
{{цитат|Истинската радост е сериозно нещо.|||Res severa (est) verum gaudium.}}
{{цитат|Какъвто човекът, такава и речта му.|||Qualis vir, talis et oratio.}}
{{цитат|Което не е забранено от закона, срамът забранява го да го направиш.}}
{{цитат|Който има много, иска повече.|||Qui multum habet, plus cupit.}}
{{цитат|Който не носи на онеправданите бързо спасение, той им го отказва.|||Dubiam salutem qui dat afflictis, negat.}}
{{цитат|Който не умее да мълчи, той не е способен и да говори.}}
{{цитат|Късно е да се предпазваш в разгара на нещастието.|||Serum est cavendi tempus in mediis malis.}}
{{цитат|Лъжата няма край.|||Terminus nullus falso est.}}
{{цитат|Мълвата вече е добавила излишното.|||Iam fama nimium fecit.}}
{{цитат|На лоши постъпки се учим без учител.|||Vitia sine praeceptore discuntur.}}
{{цитат|На най-високото положение няма двама.|||Summa sedes non capit duos.}}
{{цитат|Надеждата е последната утеха в нещастието.|||Spes est ultimum adversarum rerum solatium.}}
{{цитат|Най-доброто лекарство срещу гнева е времето.|||Maximum remedium irae mora est.}}
{{цитат|Най-много мъчи неизвестното.|||Dubia plus torquet mala.}}
{{цитат|Началото на оправдаването е признаване на вината.|||Initium est salutis notitia peccati.}}
{{цитат|Не е мъжка черта да се отстъпва на съдбата.|||Haud est virile terga fortunae dare.}}
{{цитат|Не е свободен този, който е роб на тялото си.|||Nemo liber est, qui corpori servit.}}
{{цитат|Не за училището — за живота да се учим!}}
{{цитат|Несправедливата власт не е дълга.|||Iniqua nunquam imperia retinentur diu.}}
{{цитат|Нещастието е повод за мъжество.|||Calamitas virtutis occasio est.}}
{{цитат|Никой не е без пороци.|||Nemo sine vitiis est.}}
{{цитат|Никой не харесва този, от когото се страхува.|||Nemo amat, quos timet.}}
{{цитат|Обучавайки другите, се учим самите ние|||Docendo discimus.}}
{{цитат|Пести времето!|||Tempori parce!}}
{{цитат|Ползвайте живота, защото е бързотечен.|||Aetate fruere, mobili cursu fugit.}}
{{цитат|Поправяй миналото, ръководи настоящето, предвиждай бъдещето.|||Corrige praeteritum, praesens rege, cerne futurum.}}
{{цитат|Порокът на младите е неумението да ръководят страстите си.|||Iuvenile vitium est regere non posse impetum.}}
{{цитат|Почивка без наука е смърт.|||Otium sine litteris mors est.}}
{{цитат|През тръни към звездите.|||Per aspera ad astra.}}
{{цитат|Прибързаността е сама по себе си забавяне.|||Ipsa se velocitas implicat.}}
{{цитат|Разумният човек налага наказание, не заради това, че е извършена простъпка, а за да не бъде извършвана тя занапред.}}
{{цитат|Редкостта на нещата увеличава тяхната стойност.|||Rerum raritas pretium facit.}}
{{цитат|С чуждо имущество се хвали този, който се кичи с произхода си|||Aliena laudat‚ qui genus iactat suun.}}
{{цитат|Само малките скърби говорят, големите са безмълвни.|||Curae leves loquuntur, ingentes stupent.}}
{{цитат|Самото желание да се оздравее е вече част от оздравяването.|||Pars sanitatis velle sanari fuit.}}
{{цитат|Свещено нещо е нещастникът.|||Res sacra miser.}}
{{цитат|Съдбата води желаещия, а нежелаещия го влачи.|||Volentem ducunt fata, nolentem trahunt.}}
{{цитат|Трябва да живееш за другите, ако искаш да живееш за себе си.|||Alteri vivas oported, si tibi vis vivere.}}
{{цитат|Тълпата е най-лошият съдия.|||Vulgus pessimus rerum interpres.}}
 
[[Категория:Хора]]
* „Ако искаш да те обичат, обичай!“ — „Si vis amari, ama!“
[[Категория:Древни римляни]]
* „Ако искаш някой да мълчи за нещо, най-напред мълчи сам“ — „Alium silere quod voles, primus sile.“
[[Категория:Философи]]
* "Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за тебе няма попътен вятър.Ч
* „Ако си умен, бъди трудолюбив като пчела.“ — „Si sapis, sis apis.“
* „Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече.“
* „Най-мъчителна от всичко е неизвстността.“
* „Без борба и доблестта увяхва.“
* „Болестта измъчва тялото, а не душата.“ — „Valetudo mala corpus, non animum tenet.“
* „Времето разкрива истината.“ — „Veritatem dies aperit.“
* „Всеки човек, който се тревожи за бъдещето, е нещастен.“
* „Всичко, което е вкъщи, е евтино.“ — „Quidquid dmi est, vile est.“
* „Всяко излишество е порок.“
* „Глупаво е да правиш планове за целия си живот, след като не си господар дори на утрешния ден.“
* „Голям подвиг е да вършиш това, което трябва, а не това, което искаш.“ — „Id facere laus est, quod decet, non quod libet.“
* „Да живееш значи да се бориш.“ — „Vivere est militare.“
* „Да заповядваш на себе си е най-голямата власт.“ — „Imperare sibi maximum imperium est.“
* „Да искаш късно значи да не желаеш.“ — „Tarde velle nolentis est.“
* „Да получиш власт е случайно нещо, а да я предадеш на друг е доблест.“ — „Habere regnum casus est, virtus dare.“
* „Доблестта може да се прояви винаги и навсякъде“ — „Nunquam potest non esse virtuti locus.“
* „Докато отлагаме, животът отминава.“
* „Животът е дълъг, ако е пълен… Нека го измерваме с постъпки, а не с време.“
* „Животът е странстване“ — „Peregrinatio est vita.“
* „Животът, който получаваме не е кратък, а ние сами го правим такъв.“
* „Законът трябва да бъде кратък.“ — „Legem brevem esse oportet.“
* „Златото се изпробва с огън, жената — със злато, а мъжа с жената.“
* „И животът като баснята се цени не по дължината си, а по съдържанието.“
* „И след лоша реколта трябва да се сее.“ — „Etiam post malam segetem serendum est.“
* „Искаш да бъдеш свободен напук на това тяло? Живей така, като че ли скоро ще се местиш.“
* „Истинската радост е сериозно нещо.“ — „Res severa (est) verum gaudium.“
* „Какъвто човекът, такава и речта му.“ — „Qualis vir, talis et oratio.“
* „Което не е забранено от закона, срамът забранява го да го направиш.“
* „Който има много, иска повече.“ — „Qui multum habet, plus cupit.“
* „Който не носи на онеправданите бързо спасение, той им го отказва.“ — „Dubiam salutem qui dat afflictis, negat.“
* „Който не умее да мълчи, той не е способен и да говори.“
* „Късно е да се предпазваш в разгара на нещастието.“ — „Serum est cavendi tempus in mediis malis.“
* „Лъжата няма край.“ — „Terminus nullus falso est.“
* „Мълвата вече е добавила излишното.“ — „Iam fama nimium fecit.“
* „На лоши постъпки се учим без учител.“ — „Vitia sine praeceptore discuntur.“
* „На най-високото положение няма двама.“ — „Summa sedes non capit duos.“
* „Надеждата е последната утеха в нещастието.“ — „Spes est ultimum adversarum rerum solatium.“
* „Най-доброто лекарство срещу гнева е времето.“ — "Maximum remedium irae mora est.'
* „Най-много мъчи неизвестното.“ — „Dubia plus torquet mala.“
* „Началото на оправдаването е признаване на вината.“ — „Initium est salutis notitia peccati.“
* „Не е мъжка черта да се отстъпва на съдбата.“ — „Haud est virile terga fortunae dare.“
* „Не е свободен този, който е роб на тялото си.“ — „Nemo liber est, qui corpori servit.“
* „Не за училището — за живота да се учим!“
* „Несправедливата власт не е дълга.“ — „Iniqua nunquam imperia retinentur diu.“
* „Нещастието е повод за мъжество.“ — „Calamitas virtutis occasio est.“
* „Никой не е без пороци.“ — „Nemo sine vitiis est.“
* „Никой не харесва този, от когото се страхува.“ — „Nemo amat, quos timet.“
* „Обучавайки другите, се учим самите ние“ — „Docendo discimus.“
* „Пести времето!“ — „Tempori parce!“
* „Ползвайте живота, защото е бързотечен.“ — „Aetate fruere, mobili cursu fugit.“
* „Поправяй миналото, ръководи настоящето, предвиждай бъдещето.“ — „Corrige praeteritum, praesens rege, cerne futurum.“
* „Порокът на младите е неумението да ръководят страстите си.“ — „Iuvenile vitium est regere non posse impetum.“
* „Почивка без наука е смърт.“ — „Otium sine litteris mors est.“
* „През тръни към звездите.“ — „Per aspera ad astra.“
* „Прибързаността е сама по себе си забавяне.“ — „Ipsa se velocitas implicat.“
* „Разумният човек налага наказание, не заради това, че е извършена простъпка, а за да не бъде извършвана тя занапред.“
* „Редкостта на нещата увеличава тяхната стойност.“ — „Rerum raritas pretium facit.“
* „С чуждо имущество се хвали този, който се кичи с произхода си“ — „Aliena laudat‚ qui genus iactat suun.“
* „Само малките скърби говорят, големите са безмълвни.“ — „Curae leves loquuntur, ingentes stupent.“
* „Самото желание да се оздравее е вече част от оздравяването.“ — „Pars sanitatis velle sanari fuit.“
* „Свещено нещо е нещастникът.“ — „Res sacra miser.“
* „Съдбата води желаещия, а нежелаещия го влачи.“ — „Volentem ducunt fata, nolentem trahunt.“
* „Трябва да живееш за другите, ако искаш да живееш за себе си.“ — „Alteri vivas oported, si tibi vis vivere.“
* „Тълпата е най-лошият съдия.“ — „Vulgus pessimus rerum interpres.“
 
[[Категория:Хора|Сенека,]]
[[Категория:Философи|Сенека,]]
[[Категория:Древни гърци и римляни|Сенека,]]
 
[[bs:Seneka]]
Взето от „https://bg.wikiquote.org/wiki/Луций_Аней_Сенека“.