Лао Дзъ: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Лао Дзъ''' (
Лао Дзъ, по-стар съвременник на Конфуций, е бил пазач на имперските архиви в Лойянг, провинция Хонан, през 6 век пр. Хр. През целия си живот той учи, че Дао, което може да се назове, не е вечното Дао. "Дао, което е Дао, не е Дао, което е Дао". Но, съгласно древната легенда, докато пътувал навътре в пустинята, за да се пренесе спокойно в отвъдното, един от пазачите на портите в северозападен Китай го убеждава да запише за поколенията Учението, което проповядвал.
Същността на даоизма /също даосизма/ е концентрирана в главите на тази книга, на брой осемдесет и една - грубо пресметнато, 5000 думи - които вече 2500 години оказват едно от най-силните влияния върху китайската мисъл, философия и култура, както и върху световната мисъл и култура, като се проявяват както в пословиците, фолклора, бойните изкуства, така и в съвременната модерна наука, чак до бизнеса в неговия най-модерен вид. Докато конфуцианството се свързва с днешните практически правила за поведение, Даоизмът третира едно по-високо, много по-глобално по обхват, по-духовно ниво на съществуване.
Line 16 ⟶ 20:
* "Правдивите думи не са красиви. Красивите думи не са правдиви. Добрият не е красноречив. Красноречивият не е добър. Знаещият не е всезнаещ. Всезнаещият не е знаещ. Мъдрецът не се запасява, но колкото повече прави за другите, толкова повече забогатява; колкото повече дава на другите, толкова повече има. Небесният Дао допринася полза на всички неща, но не им вреди. Дао на мъдреца е: действувай, но не отнемай."
'''Книга за Пътя и Неговата Сила'''
'''ЕДНО'''
| |||