Георги Калоянчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Atchernev (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Atchernev (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 4:
 
* "Ако мога поне по време на представление да бъда мъдрец, че да убедя публиката, ще е добре. Но ако с всяка роля взимаш по малко от образа, ще стане страшно. Подлец, крадец..." - пред в. "Стандарт"; 11.2006
 
 
== За него ==
 
* "...За шейсетгодишнината на '''Георги Калоянчев''' написах пиесата „Господин Балкански“, която има живот и до ден-днешен. Разбира се, заслугата е на Алеко, но с премиерата на тази пиеса бе свързано нещо знаменателно. Важни партийни ръководители от по-младата генерация бяха посетили един от предпремиерните спектакли и направили забележка на Станислав Стратиев, тогава директор на Сатиричния театър, че в текста прекалено много се хулят философите и учените глави. Така беше. Ганьо Балкански никак не ги обича. Но, разбирате ли, това можело да бъде в услуга на някои хора, тъй като и без туй в ЦК, а и в Политбюро, имало настроения срещу по-ерудираните, пу научните кадри в партийното ръководство.
 
Класическото съчетание „някои хора“ си живурка и днес и не говори добре за дните, в които живеем. Аз лично подозирах защо по-неуките в ЦК ще се идентифицират с бай Ганьо, но си мълчах по въпроса. По-драматични бяха възраженията за финалния монолог на главния герой, който завършваше с думите: „Може да си мислят някои, че на бая ви Ганя времето е минало, ама ей ма, тук съм, жив съм, ваш съм!“ Е това „ваш съм“ силно разтревожи критиците. Възможно ли е Ганьо Балкански да е жив след четиридесет години социалистическо общество и да е наш при това. Махнете го това „ваш съм“!
 
Откровено казано, все едно ми беше дали '''Калоянчев''' ще казва „ваш съм“ - пиесата достатъчно добре го доказваше. Жалко беше това изискване, но аз, за всеки случай, рекох на Калата: „Ако искаш, не казвай ваш съм, а здрав съм!„„Добре, Жоро!“ отвърна той.
 
Дойде премиерата и финалният монолог, Георги Калоянчев се изтъпанчи и завърши тържествуващо:
 
- Ама на, ей ма, тук съм, (по-високо) жив съм, (още по-високо) здрав съм, (най-високо) ваш съм!..
 
Такъв е '''Калоянчев''' - актьорозавър!
 
Може би две години по-късно, Сатиричният театър гостува на сцената на Пловдивския античен театър. Пристигнах преди самото начало на спектакъла и се настаних всред публиката. Между другото, бях чул, че на артистите вече им е дошло до гуша да повтарят все един и същ текст и са започнали да импровизират. Калоянчев на първо място.Това беше естествено, особено за Сатиричния театър. Представлението вървеше, публиката се забавляваше, дойде сцената с Гуньо адвокатина и героят на социалистическия труд, народният артист Георги Калоянчев, завърши спора си с Гуньо, като възкликна:
 
- Педераст, с педераст!
 
Публиката се зарадва. Тя обича, когато се говорят подобни неща от сцената, но не си го признава.
 
След представлението отидох при актьорите. Калоянчев ме видя и изненадано попита:
 
:- Ама ти тука ли си?
 
:- Тука съм, Кали - тъй му викахме на галено.
 
:- Гледа ли?
 
:- Гледах.
 
Той се замисли за миг.
 
:- А чу ли, като го нарекох педераст с педераст.
 
:- Чух.
 
:- Нали не беше хубаво - изрече Георги Калоянчев с каещ се тон.
 
:- Не, Кали.
 
На следващото представление той повтори същото.
 
Не стига всичко това, ами Калата има нахалството да издаде биографична книга и да я назове: „Жив съм, ваш съм!“, без да ми даде нито стотинка за авторските права. Мога да го съдя, но нейсе." — [[Георги Данаилов]] из [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=23&WorkID=5565&Level=2 Доколкото си спомням 2]
 
 
 
 
 
{{Уикипедия|Георги Калоянчев}}