Задругата на пръстена: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат |
м Борислав: Замяна, добавяне или махане на знаци |
||
Ред 7:
=== Един дългоочакван празник ===
* „Хобитите имат този обичай
* „Не познавам и половината от вас дори наполовина от това, което би трябвало; дори и половината не обичам с половината от обичта, която заслужават.“ ([[w:Билбо Бегинс|Билбо]])
=== Сянката на миналото ===
*
* „Той е далеч по-могъщ, отколкото смеех да мисля в началото, толкова могъщ, че в края на краищата напълно ще сломи всеки смъртен, който го притежава. Ще го зароби.“ ([[w:Гандалф|Гандалф]] за [[w:Единствен пръстен|Единствения пръстен]])
* „Три Пръстена за елфите крале под този небосвод<br>и седем за джуджетата в дворците им от камък,<br>да вземат девет хората със краткия живот,<br>един
* „Жалост? Да. Жалост е удържала ръката му. Жалост и Милосърдие: не удряй без нужда. И той бе щедро възнаграден, Фродо. Бъди сигурен, че злото го засегна тъй слабо и той успя да избяга само защото властта му над Пръстена започна така. С жалост.“ ([[w:Гандалф|Гандалф]] към [[w:Фродо Бегинс|Фродо]])
* „'''Заслужава! Да, съгласен съм. Мнозина сред живите заслужават смърт. А някои сред мъртвите заслужават живот. Можеш ли да им ги върнеш? Тогава не бързай да си играеш със смъртни присъди.''' Защото и най-мъдрите не виждат всички нишки на съдбата. Почти не вярвам Ам-гъл да се излекува до края на живота си, но има надеждица. И той е обвързан със съдбата на Пръстена. Сърцето ми подсказва, че още има някаква роля, за добро или за зло, преди да дойде краят; а дойде ли, жалостта на Билбо може да реши съдбата на мнозина
* „Бих искал да спася Графството, ако е по сили
=== Трима са дружина ===
* „Започва Път от моя праг -<br>безкраен, ограден с трева.<br>Увлечен в неговия бяг,<br>и аз ще трябва да вървя,<br>да влача морните пети,<br>дордето стигна друм голям,<br>събрал пътеки и мечти.<br>А после накъде? Не знам.“
* „Широкият свят ви обкръжава
оградите ви не ще го удържат.“ ([[w:Гилдор Инглорион|Гилдор]])
* „Но казано е: не се бъркай в работите на вълшебниците, защото са лукави и гневливи.“ (Гилдор)
* „ Елфите рядко дават необмислен съвет
* „Елфите си имат свои работи и грижи и слабо ги засягат съдбините на хобитите и другите земни създания. Волно или неволно, пътищата ни рядко се кръстосват. В тази среща може да има нещо повече от обикновен случай, ала целта не ми е ясна и се боя да не би да кажа прекалено много.“ ([[w:Гилдор Инглорион|Гилдор]])
* „Назовавам те Другар на елфите и нека звезди огреят края на пътя ти. Рядко сме се радвали толкова на чужденци и сладко е да чуеш думите на Древния език от устните на други странници в света.“ ([[w:Гилдор Инглорион|Гилдор]] към [[w:Фродо Бегинс|Фродо]])
Ред 35:
=== Пряк път към гъбите ===
* „Те, така да се каже, гледат малко отвисоко на това дали ги харесвам, или не
* „Преките пътища най-много бавят.“ ([[w:Перигрин Тук|Пипин]] цитира хобитска поговорка)
Ред 41:
* „Вие говорите за опасност, без да я разбирате. Това не е нито търсене на съкровище, нито пътуване дотам и обратно. Аз бягам от смъртна заплаха и отивам към смъртна заплаха.“ ([[w:Фродо Бегинс|Фродо]])
* „Можеш да ни се довериш, ако трябва да те следваме през огън и вода, на живот и смърт. Можеш да ни се довериш, ако трябва да пазим всяка твоя
=== Старата гора ===
* „Да започнем веселба! Песен да подемем<br>за звезди и слънчев ден, за дъждовно време,<br>за росата в лист зелен, за перцата тънки,<br>за зефир над хълм висок, за камбанки звънки,<br>за тръстики в тъмен вир, лилии в водата<br> и за Бомбадил и нея
* „Тази песен посрещна хобитите на прага и златна светлина ги обгърна.“
=== Къщата на Том Бомбадил ===
* „Но виждам, че си приятел на елфите
* „Прекрасна госпожо
* „Дървета, треви, всичко, що расте и що живее из този край, принадлежи единствено на себе си. Том Бомбадил е Стопанинът. Още никой не е хванал стария Том, докато броди из гората, гази през реките, подскача по върховете на хълмовете среднощ или по пладне. Той не знае що е страх. Том Бомбадил е Стопанин.“ ([[w:Златоронка|Златоронка]])
* „Дали съм чул твоя зов? Не, не съм чул
* „Сега е време за отдих. Не са за слушане някои неща, когато светът тъне в сянка.“ ([[w:Том Бомбадил|Том Бомбадил]])
* „Зарежи играта и сядай до мен! Трябва още малко да поговорим и да помислим за утре сутрин. Том трябва да ви научи къде е правият път, та да не се залутат краката ви.“ ([[w:Том Бомбадил|Том Бомбадил]] към [[w:Фродо Бегинс|Фродо]], след като вижда Фродо, въпреки че той носи [[w:Единствен пръстен|Единствения пръстен]])
Ред 61:
* „Стар Том Бомбадил, славен юначага,<br>синя дреха си уши, с жълти чизми бяга.<br>Славни песни пее той, враг не ще го хване,<br>че е Том най-бързоног и че е стопанин.“
* „Насам не се завръщай! Могилата е празна!<br>В забрава да потънеш, по-черна от нощта<br>там, де вратите нивга не ще да се отворят!“
* „От дълбока вода се измъкнахте
*
Хобитите не разбраха думите му, но докато го слушаха, им се стори, че безбройни години се разстилат зад тях като необятна мрачна равнина, из която крачат високи, сурови люде с блеснали мечове и последен идваше воин със звезда на челото.“
=== Под знака на Скокливото пони ===
* „От ония е, дето бродят
=== Бързоход ===
* „Искам да ти кажа, че ще ти съобщя каквото знам и ще ти дам добри
* „Дори и да търсех нов спътник, не бих се съгласил, преди да узная подробно кой сте и с какво се занимавате.“ ([[w:Фродо Бегинс|Фродо]])
* „А с кого би тръгнал?
* „Не всякое злато сияе,<br>не всеки скиталец е враг,<br>здрав старец не вехне. до края,<br>не жари слана корен як.<br>Ще лумне пак пламък изгаснал,<br>над сянката
* „Смятах, че ако искам да ви помогна, трябва да спечеля доверието ви без никакви доказателства. Във всеки случай нямах намерение да се разкрия веднага. Първо трябваше аз да ви проуча и да се уверя кои сте. Врагът и преди ми е устройвал клопки. Щом взех решението си, бях готов да ви кажа всичко, което пожелаете. Но трябва да призная
* „Аз съм Арагорн, син на Араторн, и ако с живота или смъртта си мога да ви спася, ще го сторя.“ ([[w:Арагорн|Арагорн]])
* „Но не губя надежда! Гандалф е много по-велик, отколкото си мислите в
=== Кинжал в мрака ===
* „Защото черните коне могат да виждат, а Конниците използват за съгледвачи птици и хора, както открихме в Брее. Самите те не виждат като нас светлия свят, но фигурите ни хвърлят в съзнанието им сенки, които само обедното слънце може да изтрие, а в мрака различават множество недостъпни за нас образи и форми
* „Все още има надежда. Не си сам. Нека сметнем тези съчки за добър знак. Тук няма укритие и закрила, но огънят ще ги замести. Както всичко друго Саурон може да използва и огъня за зловещите си цели, ала Конниците не го обичат и се плашат от ония, които го владеят. В пустинята огънят е наш другар.“ ([[w:Арагорн|Арагорн]])
* „Ще ви разкажа легендата за Тинувиел
=== Бягство към брода ===
* „Там е сърцето ми, ала не ми е писано да седя сред покой, дори в прекрасния дом на Елронд.“ ([[w:Арагорн|Арагорн]])
* „Кълна се в Елберет и Прекрасната Лутиен
* „Фродо смътно видя как долу реката се надигна и по течението се спусна конница от пенести вълни. Стори му се, че бели пламъци трептят по гребените им и още му се привидя, че сред водата се носят бели ездачи на бели коне с развени гриви.“
* „С последните си искрици съзнание Фродо дочу викове и отвъд Конниците, които се колебаеха на брега, сякаш зърна сияйна фигура от бяла светлина; подир нея тичаха дребни сенчести фигурки, размахали пламъци, които грееха с червено зарево сред сивата мъгла, падаща над света.“
Ред 97:
* „Много сили има на този свят, добри и зли. Някои са по-могъщи от мен. С други още не съм се мерил. Но часът ми идва.“ ([[w:Гандалф|Гандалф]] към [[w:Фродо Бегинс|Фродо]])
* „Защото много обикнах Бързоход. Е, обикнах не е най-точната дума. Искам да кажа, че ми е скъп, макар да е един такъв особен и понякога суров. Всъщност често ми напомня за теб. Не знаех, че сред Големите хора има такива.
* „Опитвали са се да пронижат сърцето ти с Моргулски кинжал който да остане в раната. Ако бяха успели, щеше да станеш като тях, но по-слаб и покорен.“ ([[w:Гандалф|Гандалф]] към [[w:Фродо Бегинс|Фродо]])
* „Да, късметът или съдбата ти помогнаха
* „Така и трябваше да се очаква
* „Притиснати между огън и вода, виждайки елфически владетел в целия му гняв, те изпаднаха в ужас, а конете им обезумяха.“ ([[w:Гандалф|Гандалф]] към [[w:Фродо Бегинс|Фродо]])
* „Не
* „И ако ми позволиш да кажа, аз също добавих няколко лични щриха
* „Лицето на Елронд нямаше възраст, не бе ни старо, ни младо, ала по него бе изписана паметта за безброй щастливи и скръбни неща, косата му бе тъмна като падащия здрач и я опасваше сребърен обръч; очите му бяха сиви като ясна привечер и светлината в тях бе като звезден лъч.“
* „Такава видя Фродо онази, която малцина простосмъртни бяха виждали
* „Посвърших туй-онуй. Написах още малко от книгата си. И, разбира се, съчинявам нови песни. Пеят ги понякога
* „Посвърших туй-онуй. Написах още малко от книгата си. И, разбира се, съчинявам нови песни. Пеят ги понякога
* „Но ние не сме изучавали простосмъртните. Други са нашите дела.“ (Линдир, елф от [[w:Ломидол|Ломидол]])
Ред 113:
* „Много има да се изслуша и да се реши днес.“ ([[w:Гандалф|Гандалф]])
* „Днес ще чуеш всичко необходимо, за да разберете целта на Врага. Нямаме друг избор освен съпротивата
* „Пръстенът! Що да сторим с Пръстена, най-нищожния от пръстените, дребната прищявка на Саурон? С него ще трябва да решим съдбата си.<br>Това е целта, за която сте сбрани тук. Сбрани, казвам, макар да не съм ви сбирал, странници от далечни земи. Сякаш случайно дойдохте и се срещнахте тук тъкмо в този съдбовен час. И все пак не е тъй. Вярвайте по-скоро, че така е било писано
* „Безплодна ли нарекок победата на Последния съюз? Не съвсем, ала все пак тя не постигна целта си. Саурон бе погубен, но не унищожен. Пръстенът му бе изчезнал, но не разбит. Черната кула бе срутена, но основите й оставаха в земята, защото са били сътворени от силата на Пръстена и ще траят, докато той съществува.“ ([[w:Елронд|Елронд]])
* „Във Имладрис идете<br>за Меч, що бе строшен;<br>там сбира се Съвета<br>за сетен бой свещен<br>и своя знак съдбата<br>ще ви посочи с пръст -<br>на Исилдур Злината<br>ще вдигне Полуръст.“
* „Защото Мечът, що бе строшен, е Мечът на Елендил, който се пречупил под мъртвото му тяло. Наследниците му го съхраниха като съкровище дори когато изгубиха цялото останало наследство; от древността се говори сред нас, че той отново ще бъде изкован, когато се намери Пръстенът, Злото на Исилдур. Що ще запиташ сега, когато видя търсения меч?“ ([[w:Арагорн|Арагорн]])
* „Ала тежка е нашата участ и Мечът на Елендил би бил помощ, на каквато не се и надявахме
* „Лично аз ти прощавам съмненията. Не приличам твърде на величествените образи на Елендил и Исилдур, изсечени в покоите на Денетор. Не съм Исилдур, а само негов наследник. Тежък и дълъг живот реживях; левгите оттук до Гондор са само частица в списъка на пътешествията ми.“ ([[w:Арагорн|Арагорн]])
* „Помрачняха нашите дни и изгубихме миналото величие, но Мечът неизменно се предаваше на новия хранител. И още нещо ще ти кажа, Боромире, преди да свърша. Самотни мъже сме ние, Скиталци из Пущинака, ловци
* „Има много зло, което вашите яки стени и бляскави мечове не могат да удържат. Малко знаете за земите отвън границите ви. Мир и свобода ли рече? Не би ги видял Северът без нас.“ ([[w:Арагорн|Арагорн]])
* „Но когато мрачни създания идват от бездомните хълмове или изпълзяват от сумрачните лесове, те бягат от нас.
Кой би дръзнал да броди по друмищата, колко покой би останал нощем из тихите земи или в домовете на простите хорица, ако Дунеданците заспяха или до един потънеха в гроба?“ ([[w:Арагорн|Арагорн]])
* „И въпреки това получаваме по-малко благодарност от вас. Пътниците ни гледат изпод вежди, селяните ни подхвърлят обидни имена.
* „Но сега светът отново се мени. Нов час наближава. Злото на Исилдур е намерено. Чака ни сражение. Мечът ще бъде изкован наново. Аз ще дойда в Минас Тирит.“ ([[w:Арагорн|Арагорн]])
* „Може би Мъдреците имат солидни причини да вярват, че находката на полуръста наистина е въпросният Велик Пръстен, колкото и невероятно да изглежда на непосветените.“ (Галдор)
* „Но на Гандалф се пада да ги изясни; и аз го призовавам последен, защото това е почетното място, а в тия събития той бе главен.“ ([[w:Елронд|Елронд]])
* „Всички бяхме виновни
* „'''Аш назг дурбатулук, аш назг гимбатул, аш назг тракатулук аг бурзум-иши кримпатул.'''“
** В превод от мородорски език: „''Единствен пръстен ли владее, Единствен той ще ги открие, Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие.''“
* '''А онзи, що чупи нещо, за да види какво е, напуска пътеката на мъдростта.'''([[w:Гандалф|Гандалф]] към [[w:Саруман|Саруман]])
* „И аз бях доволен, защото в Ездитните предели на Рохан живеят Рохиримите
* „А сред тях има един, роден сякаш в зората на света. Конете на Деветте не могат да му съперничат; неуморен, бърз като литналия вятър. Наричат го Сенкогрив. Денем козината му блести като сребро, а нощем минава невидим като сянка. Меки са стъпките му! Никой дотогава не го бе яздил, но аз го взех, укротих го и тъй бързо ме понесе, че стигнах до Графството, когато Фродо беше по Могилните ридове, макар да бях тръгнал от Рохан едновременно с неговото потегляне от Хобитово.“
* „Но бях забравил за Бомбадил, ако наистина това все още е същият, който в древни времена бродеше из гори и хълмове и дори тогава бе от старите по-стар. Тогава не го наричаха така. Ярвен Бен-адар бе името му, най-стар и без баща. Но оттогава други народи са му дали още много имена: джуджетата
* „Да речем по-скоро, че Пръстенът няма власт над него. Той сам си е владетел. Но не може да унищожи Пръстена, нито да пречупи властта му над другите. А сега се е оттеглил в една малка област, чиито граници сам е очертал, макар че никой не може да ги види; и няма да ги престъпи, в очакване може би на нови времена.“ ([[w:Гандалф|Гандалф]] за [[w:Том Бомбадил|Том Бомбадил]])
* „И ако му дадем Пръстена, той скоро ще го забрави или по-вероятно ще го захвърли. Подобни неща не се задържат в ума му. Той би бил най-несигурният пазач; и това само по себе си е достатъчен отговор.“ ([[w:Гандалф|Гандалф]] за [[w:Том Бомбадил|Том Бомбадил]])
Ред 140:
* „И не ни е задачата тук да мислим само за един сезон, за няколко човешки поколения или за мимолетна световна епоха. Трябва да дирим веднъж завинаги край на тая заплаха, дори ако няма надежда за успех.“ ([[w:Гандалф|Гандалф]])
* „Някои се надяват, че тогава Трите Пръстена, които Саурон никога не е докосвал, ще се освободят и владетелите им ще могат да изцелят света от раните, що той е нанесъл. Но може би когато Единственият изчезне, ще угаснат и Трите и безброй прелести ще повехнат и ще потънат в забрава.“ ([[w:Елронд|Елронд]])
* „И все пак всички елфи са готови да поемат този риск
* „Не е отчаяние, защото отчаянието е само за ония, които виждат края извън всякакво съмнение. С нас не е така. Мъдрост е да признаеш необходимостта, когато си обмислил всички останали пътища, колкото и безумна да изглежда за ония, що се вкопчват във фалшивата надежда. Добре, нека безумието да бъде наш плащ, було пред взора на Врага! Защото той е премъдър и мери всичко до съвършенство в рамките на своето лукавство. Ала единствената мяра, която познава, е жаждата, жаждата за власт; тъй преценява и всички други сърца. Не ще се прокрадне в душата му мисъл, че някой ще се откаже, че притежавайки Пръстена, би потърсил да го унищожи. Ако потърсим това, ще объркаме сметките.“ ([[w:Гандалф|Гандалф]])
* „Този път трябва да се следва, ала ще е много тежък. И ни сила, ни мъдрост ще ни отведат надалеч по него. Слабите могат да предприемат този поход с толкова надежда, колкото и силните. Ала често така се движат делата, що въртят колелата на света: малките ръце ги вършат, защото са длъжни, докато очите на великите са обърнати другаде.“ ([[w:Елронд|Елронд]])
* „Мислех да сложа: и оттогава насетне той живя щастливо чак до края на дните си. Добър край, нищо, че е употребяван и преди. Сега ще трябва да го променя
* „'''Аз ще понеса Пръстена, макар и да не зная пътя'''
* „Ако правилно съм разбрал всичко, което чух, мисля, че тази задача е отредена за теб, Фродо; никой не ще открие пътя, ако не го откриеш ти. Ударил е часът на народа на Графството часът, в който ще се надигнете и ще
разтърсите кулите и Съветите на Великите. Кой сред Мъдреците би могъл да го предвиди? И ако наистина са мъдри, защо им е да го знаят преди да е ударил часът?“ ([[w:Елронд|Елронд]])
*
* „В хубава каша се забъркахме, господин Фродо!
=== Пръстенът потегля на юг ===
*
* „Ако ще изпращаме Пръстена на път, то трябва да стане скоро. Но тия, които тръгнат с него, не бива да се надяват задачата им да бъде подкрепена с военна сила. Те трябва да проникнат във владенията на Врага, далеч от всяка помощ.“ ([[w:Елронд|Елронд]])
* „И Мечът, що бе счупен, ще бъде изкован наново, преди да потегля на бой. Но нашите пътища съвпадат в продължение на стотици мили.“
* „Елфическите ковачи изковаха наново Меча на Елендил и го украсиха с емблема
Мордор. Удивително бляскав бе този меч, когато отново стана цял; слънчевата светлина сияеше по него с червеникави отблясъци, лунните лъчи искряха хладно и острието бе фино и твърдо. Арагорн му даде ново име
*
Тръгвайте сега с надежда в душите! Сбогом и нека ви съпроводи благословията на елфи, хора и всички Свободни народи. Нека сияят звездите по лицата ви!
* „Ако има кой да ни види, тогава поне аз съм разкрит
* „Нощта преваля
=== Пътуване в мрака ===
* „Говори,
* „Не се плашете! Бил съм с него на много пътешествия, макар и не толкова мрачни, а в Ломидол разказват легенди за делата му
* „Сетивата му бяха по-изострени и по-лесно усещаха невидимите неща. Един от признаците на промяната, който скоро забеляза, бе, че можеше да вижда в мрака по-добре от всичките си спътници, освен може би Гандалф.“
* „Може да няма нищо общо с глупавия камък на Перегрин, но вероятно сме смутили нещо, което би било по-добре да остане на мира.“
Ред 178:
=== Лотлориен ===
* „Там са горите на Лотлориен!
* „Но явно знанието се губи в Гондор, Боромире, щом в града на ония, що някога бяха мъдри, днес споменават Лотлориен със зли думи.“ ([[w:Арагорн|Арагорн]])
* „А всъщност силата на Мрачния владетел се откроява най-ясно в отчуждението, разделящо всички, що още се борят срещу него. Ала днес целият свят извън Лотлориен, освен може би Ломидол, ни вдъхва толкова малко вяра, че не смеем да рискуваме свободата си с прекалено доверие. Сега живеем на остров сред безбройни заплахи и ръцете ни по-често докосват тетивата, отколкото арфата.“
Ред 189:
=== Огледалото на Галадриел ===
* „На два трона край дънера, под балдахин от жив клон, седяха един до друг Келеборн и Галадриел. По елфическия обичай те се изправиха да поздравят гостите си, макар да бяха всепризнати могъщи крал и кралица. Бяха много високи и Владетелката не отстъпваше по ръст на Владетеля; сериозни и красиви бяха лицата им. От глава до пети бяха облечени в бяло; косите на Владетелката бяха тъмнозлатисти, а на Владетеля Келеборн
* „Тези, които са го следвали, не са познавали мислите му и не могат да разкажат за главната му цел.“ ([[w:Галадриел|Галадриел]])
* „Ала и днес още има надежда. Не ще ви давам съвети, не ще кажа: правете това или онова. Защото не с дела и планове, не с избор на един или друг път мога да помогна, а само със знанията за онова, що е било, и отчасти за онова, що ще бъде. Но ето какво ще ви кажа: вашата Задача се крепи върху острието на нож. Отклонете се само за миг
* „Не говори зло за Владетелката Галадриел!
* „И смятам, че има елфи и елфи. Във всички личи по нещо елфическо, но не са еднакви. Ето, тукашният народ не е бездомен, не скита и изглежда малко по-близък до нас
каже.“
* „По моя заповед Огледалото може да разкрие много неща
* „Мисля, че твоят народ би нарекъл това магия, макар че не разбирам какво имат предвид; те като че използуват
същата дума и за лукавството на Врага. Но ако тази дума ти харесва, това е магията на Галадриел. Нали каза, че искаш да видиш елфическа магия?“ ([[w:Галадриел|Галадриел]] към [[w:Самознай Майтапер|Сам]])
Ред 204:
* „Да, не е разрешено да се говори за него и Елронд не можеше да наруши тайната. Ала не е възможно да го скрием от онзи, що носи Пръстена и е видял Окото. Наистина в страната Лориен, на пръста на Галадриел се съхранява един от Трите. Това е Нения, Елмазеният Пръстен, и аз съм негова пазителка.“ ([[w:Галадриел|Галадриел]])
* „Любовта на елфите към земите и творенията им е по-дълбока от морските бездни, мъката им е вечна и никога не ще утихне докрай. И все пак те по-скоро биха отхвърлили всичко, отколкото да се покорят на Саурон, защото сега го познават.“ ([[w:Галадриел|Галадриел]])
* „'''Вие сте мъдра, безстрашна и прекрасна, Владетелко Галадриел
* „Проницателен става взорът ти. Не отричам, сърцето ми страстно желаеше онова, което предлагаш. Дълги години
обмислях какво бих могла да сторя, ако Великият Пръстен попадне в ръцете ми. И виж ти! Той е тук, под ръката ми. По много пътища работи злото, замислено в древни дни, и няма значение дали Саурон ще се въздигне, или ще рухне.“
* '''„И ето че най-сетне всичко се сбъдва. Ти ще ми дадеш Пръстена доброволно! На мястото на Мрачния владетел ще поставиш Кралица. И аз не ще бъда мрачна, а прекрасна и страшна като Утрото и Нощта! Красива като Морето, като Утрото, като Снега по Планината! Страховита като Бурята и Мълнията! По-могъща от земните недра. Всички ще ме обичат до болка и отчаяние!“'''
* „Издържах изпитанието
* „Утре сутрин трябва да потеглите
=== Сбогуване с Лориен ===
Ред 217:
** [[w:Арагорн|Арагорн]] за намеренията си преди падането на [[w:Гандалф|Гандалф]]
* „Фродо почти не обърна внимание на ястията и напитките, за него съществуваха само красотата на Владетелката и нейният глас. Тя вече не изглеждаше заплашителна и страшна, не я изпълваше скрита мощ.“
* „Чуйте, елфи!
* „Защото никой до днес не ми е отправял тъй дръзка и същевременно тъй любезна молба. И как да откажа, след като сама му заповядах да говори?“ ([[w:Галадриел|Галадриел]])
* „Аз не предсказвам, защото днес всяко предсказание е напразно
е надеждата. Но ако надеждата не загине, тогава ти казвам, Гимли, сине на Глоин, че злато ще се лее в ръцете ти, ала не ще има власт върху теб.“ ([[w:Галадриел|Галадриел]])
* „В тази стъкленица е сбрана светлината на звездата Еарендил, разтворена във водите на моя фонтан. Когато нощ те обкръжи, тя ще сияе още по-ярко. Нека ти свети сред мрака, когато изгаснат всички други светлини.“ ([[w:Галадриел|Галадриел]])
* „После Фродо сякаш я видя да вдига ръце за сетно сбогом и с попътния вятър долетя песента на гласа й -далечна, ала пронизващо ясна. Но сега тя пееше на древния език на задморските елфи и той не разбра думите: прекрасна бе мелодията, ала това не го утешаваше.<br>И все пак, както става с елфическите слова, те останаха запечатани в паметта му и много по-късно той ги преведе както можеше
Ай! Лаурие лантар ласи суринен,<br>йени унотиме ве рамар алдарон!<br>Йени ве линте юлдар аванир<br>ми оромарди лисе-мируворева<br>Андуне пелла, Вардо телумар<br>ну луини ясен тинтилар и елени<br>омарио айретари-лиринен.<br> Си ман и юлма нин енквантува?<br>Ан си Тинтале Варда Ойолосео<br>ве фаняр марят Елентари ортане<br>ар илие тир ундулаве лумбуле;<br>ар синданориелло каито морние<br>и фалмалинар имбе мет, ар хисие<br>унтупа Каласирио мири ояле.<br>Си вануа на, Ромелло вануа, Валимар!<br>Намарие! Най хирувалие Валимар.<br>Най елие хирува. Намарие!
Ред 230:
=== Великата река ===
* „Не, времето никога не спира
* „Богати са, макар да изглеждат кратки, часовете в Карас Галадон, където Галадриел владее Елфическия пръстен.“ ([[w:Фродо Бегинс|Фродо]])
=== Краят на задругата ===
* „Арагорн свика Отряда.<br>- Най-сетне дойде денят
* „Той е Носителят и съдбата на Товара тегне на плещите му. Не мисля, че имаме власт да го тласкаме в една или
друга посока. А и не мисля, че ще успеем, ако опитаме. Други, далеч по-могъщи сили се намесват тук.“ ([[w:Арагорн|Арагорн]])
|