Симеон Спиридонов

Уикипедия разполага със статия за Симеон Спиридонов

Симеон Спиридонов (р.1944 г.) е български художник и илюстратор.

Аз, откакто се помня, все съм влюбен. Знайно е, че човек на първо място трябва да обича "противния" пол, но работата беше там, че аз не виждах нищо противно в жените и ги чувствах толкова близки, че не можех да живея без тях. ^[1]

Аз съм оня идиот, който, като вижда, че някому е студено, дори да умирам от студ, ще си сваля палтото и ще му го дам. И на мен ще ми стане топло. Та ей от тия идиоти съм, но както казват руснаците – "Идиотам надо верить!". ^[1]

Ако не можем да им дадем личния си пример на граждани, децата няма да ни вярват. ^[2]

Ако човек не е влюбен, той не може да рисува. … Любовта трябва да се рисува и ако тя не води ръката на художника, значи я води нещо от лукавого, а то си е от дявола. ^[1]

Всичко, което правя, е по убеждение, а не за пълнота. Нали знаете – човек сее жито, без да е сигурен дали градушката няма да го убие, дали това жито ще го нахрани. Но той вярва – иначе няма да го засее. А пък аз искам да запазя вярата си и това е повече от пълнотата (която пък е натрупване на калории, докато вярата е изразходване на калориите за нещо полезно). Вярата, че плодовете на нашите усилия, на нашия труд утре ще станат реалност, че тези същите хора ще ни сменят достойно, че по същия начин ще се отнасят към своите деца и внуци. ^[2]

Всяко зло за добро – това е най-отвратителната поговорка, която съм чувал. Не може злото да бъде за добро. Злото е за зло. Доброто е за добро.

…Духовният непукизъм – най-страшното явление, което е всъщност едно пренебрежение към ценностите. ^[2]

Едно време имаше един голям поет, който беше написал – "По земята ни бащина върлува простащина". И беше много прав. Всъщност защо говоря за Радой Ралин в минало време? След като продължаваме да го цитираме, значи си е жив и до днес. ^[1]

И най-красивото е, че хубавата жена е бог, но хубава е всяка жена, която има благородни и добри мисли, независимо от нейната възраст. А най-хубава е обичаната жена. Цял живот съм искал да бъда до обичани жени. ^[1]

Искам да направя всички хора около мен щастливи. Е, кой не иска?! … Първо, вече съм направил приятелите си щастливи с това, че съществувам. Сега искам да направя и неприятелите си щастливи. Защото Божа работа е човек да обича и неприятелите си. Добрият човек го може, а аз мисля, че все още минавам за добър човек. ^[1]

[Любовта] винаги е била най-важното нещо. Първо обичаш жените, после обичаш децата, а след това внучетата си. Моите са вече 7! Тъй че всичко си става по реда. Но тя е най-важното нещо. ^[1]

Китайците казват – човек е щастлив, когато види, че враговете му не са сред живите. Аз ще бъда щастлив, когато видя враговете си живи и добри. ^[1]

Много е важно да знаем, че демокрация могат да правят само добре възпитани хора. И само интелигентни хора. Никога простакът не е искал демокрация – той лежи под добрата стара велика клетка на насилието и се чувства добре. Просто защото простакът е и насилник. ^[2]

…Най-голямата болка е, когато виждаш каква простотия ни е обляла отвсякъде. И в тая простотия трябва да живееш, в тоя океан от простащина. ^[1]

През целия си живот съм обичал жените по принцип и конкретно. Конкретни жени съм ги обожавал. Много съм се чудил защо си мислят, че Бог е мъж. За мен той е жена. Нашият бог е Богородица, която е родила Бога. Тя е големият Бог! ^[1]

Чувството за хумор при трудни условия запазва не само твореца, но и цял народ. ^[2]