Симеон Радев

Симеон Трайчев Радев (1879 – 1967) е български писател, дипломат, историк, революционер и публицист.

Симеон Радев
Вижте също
Статия в Уикипедия

из "Строителите на съвременна България" (Том първи, 1990)

• При изпълнението на тоя план българите показаха всичката жилава енергия на своята раса. Издръжливостта им в маршовете възхищава и до днес военните историци. От Брезник за Сливница, от Трекляно за Радомир, от София за Бучино, от турската граница за сръбската българските войници вървяха ден и нощ, без сън, без почивка, посред тъмнина и виелица, едва хранени, едва обути, викайки по пътя ура, за да замамят своята умора и своя глад. Само в първите дни на Френската революция могат да се намерят примери на подобен ентусиазъм. Може да се каже, че в тия походи българите надвиха на природата. Конниците слизаха от конете си, за да не паднат, заспали, от седлата; пехотинците вървяха като екзалтирани фантоми. За дисциплина не можеше да става ни дума: патриотизмът стигаше. Гопчевич пише: "Всеки вървеше, както си искаше: войници, муниционни колони, обоз и пр. се срещаха смесени в пъстри групи, някои вървяха съвършено отделно. Но вечерта при свършване на прехода, колкото и да беше голям, и при пристигането на пункта за нощуване присъстваха всички до един. Никой не липсваше!"::— Книга шеста "Войната и мирът", I Настъплението на сърбите, стр.600-601.

• Князът посещаваше ранените, казваше им за ободряване тия благи и сърдечни думи, на които той имаше тайната. Ранените впрочем показваха чудесен стоицизъм. Никой от тях не се оплака. Българите проявиха въобще в продължение на цялата война една физическа издръжливост, която и до днес е за чужденците предмет на безкрайно удивление. Войниците спяха в калта и се събуждаха сутринта смръзнати. При първата команда обаче те скачаха пъргави и бодри. През деня те палеха малки огньове и от време на време, поред, простираха над слабия пламък закоравелите си ледени ръце.::— Книга шеста "Войната и мирът", I Настъплението на сърбите, стр.610-611.

• Европейският свят научи за победата на Сливница най-напред от една депеша на д-р Роа до белгийския вестник Independance Belge. Впечатлението бе грамадно. Наистина, още на 5 ноември някои военни писатели, съдейки от резултатите на първите битки, бяха предсказали вече упоритата защита на българите, но никой не предполагаше, че преди пристигането на Николаевия отряд от Ихтиман българската войска ще бъде в състояние да нанесе на сърбите такова пълно поражение. Особено изненадана остана широката публика, която бе чела толкова много предсказания за неминуемия и даже лесен успех на сърбите. Не трябва да се забравя, че повечето вестници представяха българската войска за един вид милиция, слабо обучена, слабо въоръжена и след заминаването на руските офицери, останала почти без команда. И ето че тая милиция, водена от млади капитани, бе разбила с по-малочислени сили, четирите дивизии на една армия, стара вече от един век и изпитана в две войни. Подвигът бе наистина велик и той порази силно въображението на народите. Сливница стана за европейската публика символ на храбростта, епопея на патриотизма. Давид стъпил на шията на Голиата, доброто победило злото - защото, откакто българите защитиха с оръжие правото си, никой не се съмняваше вече в него.::— Книга шеста "Войната и мирът", I Настъплението на сърбите, стр.629.

• Победата на Сливница се посрещна с искрена радост и в целия славянски свят, който не можеше да прости на Милана великото престъпление на тази братоубийствена война.::— Книга шеста "Войната и мирът", I Настъплението на сърбите, стр.629.