Сизар Милан

Сѝзар Мѝлан Фавèла (англ. Cesar Millan Favela, р.1969 г.) е американски рехабилитатор и дресьор на кучета от мексикански произход. Водещ е на популярни телевизионни реалити шоу програми, посветени на възпитанието на кучетата, автор е на няколко книги по тази тема.

Сизар Милан
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

Из телевизионната реалити поредица "Говорещия с кучета"

• Няма куче, с което да не мога да се справя. Аз рехабилитирам кучета, аз обучавам хора. Аз съм Говорещият с кучета. Аз съм Сизар Милан.

• Работата ми е да помогна на хората да разберат от какво се нуждае кучето. Когато кучето е спокойно, вие имате истински приятел. Аз рехабилитирам кучета и обучавам хора. Аз съм Говорещият с кучета.

• 90% от връзката между човека и кучето се осъществява по време на разходката.

• Агресията е проблем на ума, а не на окръжаващия свят.

• Агресията не е проблем – тя е последица от проблема. Също както затлъстяването. И то не е проблем, а последица от някакъв проблем.

• Агресията не е проблем, а следствие от проблем. Истинският проблем е неувереността.

• Агресията ще изчезне, щом изчезне и несигурността.

• Аз изграждам доверие, а с него идва и уважението.

• Аз изучавам човека, защото така знам, как да помогна на кучето.

• Аз повдигам самочувствието на кучетата.

• Ако изразяваме гнева си външно, това и ще получим в отговор.

• Ако искаш кучето ти да се сближи с друго куче, най-добрият начин е чрез разходката.

• Ако кучето е до или зад човека, който го води, значи, кучето го слуша. Ако е пред него, значи то го води.

• Ако кучето пак е напрегнато, затова ще го побутнем да се излегне, да се протегне, защото тази поза означава за него спокойствие и безгрижие и колкото по-дълго остане в нея, толкова повече се успокоява.

• Ако кучето не е научено да уважава възрастните, няма да уважава и децата.

• Ако не водиш кучетата, те ще те водят. А някои от тях са много добри актьори. И лаят не защото имат нужда от нещо, а защото са научили, че така им обръщат внимание.

• Ако не заставиш кучето да те чака, значи то тебе те командва, а не ти него.

• Ако погалиш кучето, докато е нервно, ти само още повече затвърждаваш тази нервност.

• Ако при разходка пуснеш кучето отпред, губиш контрол над него, но ако го оставиш отзад, укротяваш съзнанието му, привикваш ума му да бъде по-търпелив и така държиш контрола над него.

• Ако при разходката кучето е пред човека, значи то доминира. Аз преценявам не кучето, а човека, който го води.

• Ако си спокоен, лесно ще видиш какво трябва да направиш. Ако си нервен, преценката ти е лоша.

• Ако сте спокоен и уверен водач, вие вече сте поставили основата на възможно най-добрата връзка.

• Активно куче, което не се освобождава от нервността си, може да стане много раздразнително. В такъв случай трябва да увеличите упражненията, за да има къде да изразходва енергията си.

• Без докосване, без говор и поглед! Много деца трябва да научат именно на това отношение към кучетата при запознанство. Но те като деца съвсем естествено се впускат да ги погалят и да си поиграят с тях. А това плаши кучетата, те стават нервни и започват да лаят и да се отбраняват.

• В домашни условия кучетата трябва да са най-послушни и спокойни.

• В една глутница този, който задава правилата, той е водачът.

• В отношенията си трябва да израствате с възможното ви темпо. Така ще имате възможност да обърнете внимание на всяка малка крачка и да се възползвате максимално от нея.

• В света на хората търпението е добродетел. В света на рехабилитацията, търпението е винаги необходимост.

• Важен при общуването с кучето е тонът, а не думите.

• Важни са три неща: правила, граници, уважение. Кучетата трябва да знаят, че къщата е място, което трябва да се уважава.

• Вие можете да помогнете на кучето си да заживее в хармония с майката природа.

• Вирнатите опашки не са добър знак. Те означават нервност, страх и доминиране. Когато опашката е по средата [в средно положение], тогава кучето няма да ухапе.

• Все повече възприемам кучетата като учители и помагам на хората да научат това, което те и без това вече знаят за тях.

• Всеки път на кучето се дава храна, когато то се откаже от агресивното си поведение. Така в ума му се затвърждава, че това, което е добро за него, е спокойното и послушно състояние.

• Всички раздразнителни и неуверени кучета обикновено гледат да се скрият.

• Всяка здравословна връзка трябва да има структура и цел; ако не е така, вие вървите в различни посоки и връзката се разпада.

• Въздъхвам дълбоко, за да се уверя, че не съм стресиран. Защото и аз събирам много енергия и напрежение.

• Възпитанието не бива да спира, докато кучето не се предаде. Това вече показва, че се е примирило с ограничението, че не се противи и е спокойно и покорно.

• Възприятията на хората не винаги съответстват на възприятята на кучетата.

• Вълнението, превъзбудата у кучето винаги води до стремеж за доминиране.

• Глезенето е полезно, но едва когато е дошло време за любов. Не можеш постоянно да глезиш кучето и да не го дисциплинираш.

• Говоренето, гласът предизвиква вълнение у кучето или засилва съществуващото.

• Да останеш спокоен е много по-добре, отколкото да реагираш. Спокойствието оказва много по-голямо въздействие върху кучетата.

• Да помогнем на кучето да се радва на живота по друг по-спокоен начин.

• Да станеш авторитет, няма нищо общо с възпитанието, което са ти дали родителите.

• Добрите водачи използват спокойната и уверена енергия, за да постигат успехи.

• Добро послание за хората: никога не знаеш кой ще ти помогне.

• Докато кучето чака – не излива енергия, то пести енергията си. Знае, че когато ти изгубиш търпение, е въпрос на време да те победи.

• Домашният ви любимец няма да се чувства сигурен, когато вие се чувствате неуверени. Той очаква от вас да сте сигурни, самоуверени и спокойни. И тогава ви се доверява.

• Дръжте каишката изкъсо, но не обтегнато, вървите уверено и не го допускате то да минава отпред. Тогава то разбира, че вие държите контрола, и ви се доверява.

• Душенето от любопитство показва спокойствие, а според мене и вид послушание.

• Едно от нещата, които карам хората да разберат, е, че нищо няма да се промени, ако не променят енергията, състоянието и емоциите си.

• Едно умствено упражнение [когато кучето трябва да усвои нещо ново] изтощава кучето повече от половинчасова разходка. Но то трябва да премине през него, трябва да разбере, че от него се изисква послушание спазване на правилата.

• Енергията ви се предава по каишката на кучето. Затова трябва да бъдете спокойни и уверени.

• Ето това е, което искат клиентите ми: спокойно, послушно, игриво куче, готово да се учи.

• Живеейки в Ню Йорк, трябва да се научите да бъдете спокойни. Всеки ден могат да се случат много неща.

• Животинският инстинкт казва на кучето да не следва несигурни водачи.

• Животните са предвидими. Трябва само да знаеш как са устроени.

• За всичко е нужна практика. За да разглезиш кучето, е нужна практика. За да го рехабилитираш - също.

• За да избегнем нежеланото вълнение, трябва да доведем кучето до спокойно и уравновесено състояние.

• За да се освободиш от страха си, трябва първо да му се отдадеш.

• За да се оттървем от едно чувство, трябва да го изживеем.

• За да успокоите леко развълнуваното куче, не е необходимо да му говорите. Достатъчен е само жест или звук.

• За да успокоите плашливото куче, поставете му задача, която да го разсее, и едва тогава му представете обекта, който го плаши.

• За кучетата е по-трудно да се гледат лице в лице, отколкото отстрани. Когато се гледат в очите, това все още не означава, че са приятели, но поне не се готвят да скочат един върху друг.

• За кучето е по-добре да има спокоен човек около себе си, отколкото да му се каже "добро момче". Когато си спокоен, това е по-добро за кучето, отколкото да му кажеш "добро момче".

• За кучето, да подаде лапа, това е израз на доверие.

• За мен дисциплината значи любов. Да дадеш любов, значи да вкарваш ред и сигурност в живота, а това е много по-добро от всякакви ласки.

• За мен няма значение какво са преживели кучетата. Аз виждам, че те питат: "как да преживея уравновесеност с теб?"

• Запомнете, че езикът на тялото ви е много важен. Бъдете сигурни, че кучето ви наблюдава.

• Запомнете: във всяка страна са необходими силни водачи на глутницата. Започнете от себе си.

• Запомнете: за да постигнете баланс в глутницата, трябва много да се потрудите. Отделете време за своите кучета и ще бъдете възнаградени за цял живот с доверие, уважение и любов.

• Запомнете: чрез водачество и постоянство всички кучета могат да бъдат чудесни. Да бъдете водач подобрява живота както на кучето ви, така и вашия.

• Знам как да приемам загубата. Знам как да започвам и отначало.

• Имайки куче в живота си, лесно се превръщаш в добър водач.

• Искам само хората да разберат, колко е просто с кучетата: упражнение, дисциплина, любов.

• Истински трудно е за кучето да живее с някой, който го обича, но не му вярва.

• Каишката ви помага да контролирате кучето, да блокирате главата, за да не ви нарани.

• Каишката е само средство за контролиране на кучето. Важното е кой я държи.

• Каишката може да е само временен инструмент, когато сте изгубили контрол над кучето и искате да си го възвърнете.

• Каишката трябва да означава за кучето спокойствие и доверие.

• Както безусловно обичаш кучето си, така безусловно трябва да го направляваш.

• Както винаги казвам, аз рехабилитирам кучета и обучавам хора.

• Като променим езика на тялото, променяме и и съзнанието. Позата оказва влияние на ума.

• Като собственици трябва да създадете представата у кучето, че неговото място е зад вас, а детето е пред вас.

• Когато вземете каишките, дръжте ги уверено и изкъсо, но не и обтегнато.

• Когато възпитаваш, най-добре е преди това напълно да се успокоиш и да действаш хладнокръвно.

• Когато дете удари родителите си, те не го затварят в стаята при компютъра, нали? Трябва да има някакъв начин да му покажат, че не се прави така.

• Когато дишам спокойно, тогава помагам не толкова на себе си, колкото на развълнуваното куче да се отпусне.

• Когато докоснеш кучето с ръка отстрани, тогава го изненадваш и то се обърква. Към каквото и да се е насочило, се разконцентрира и в повечето случаи се отказва от него.

• Когато дърпате кучето назад [за да не прави нещо, което не искате то да прави], то не се успокоява, а само още повече се активизира.

• Когато едно куче отбягва зрителен контакт с друго, с което се запознава, това е част от уважението.

• Когато избягваш проблема, не го решаваш.

• Когато извеждаш куче, то трябва да е след теб – така ти го контролираш. Когато е пред теб, то те контролира.

• Когато извършваш продажба, трябва да си уверен, защото всъщност продаваш доверие.

• Когато има небалансирано куче, почти винаги в живота му има небалансиран човек. Запомнете, че балансираните отношения зависят от вас.

• Когато имаш повече от едно куче, се налага да обръщаш внимание на всички.

• Когато инстинктите се събудят, ние нямаме контрол над тях и започват да доминират.

• Когато интензитетът на лаенето е много силен, когато е с много бърз ритъм, това означава агресивност.

• Когато искаш да имаш по-добър живот, трябва да се откажеш от нещо. Такива са правилата. Но аз е искам ти да се отказваш да глезиш кучето си, защото тогава все едно се отказваш от себе си. Това е част от тебе. Искам да се откажеш да го глезиш, когато кучето не се държи подобаващо. Искам ти да бъдеш себе си, но и да го накараш то да те уважава.

• Когато искаш нещо, си представяш какво желаеш да получиш, а не си казваш: "да видим" – така не постигаш нищо.

• Когато кучетата са в дружелюбно състояние, те са готови да общуват.

• Когато кучетата са несигурни и нервни, стойте по възможност странично или се движете настрани, но не фронтално към тях.

• Когато кучетата са развълнувани, те лесно могат да станат агресивни.

• Когато кучетата седнат или се излегнат, тогава те са в спокойно и отпуснато състояние.

• Когато кучетата снишат глава, това означава послушание. Искам всеки да види какво означава това, за да знае какво да изисква.

• Когато кучето ви обръща гръб и не гледа натам, накъдето го водите, значи се чувства неуверено. Ръмженето му в този случай издава неговата неувереност.

• Когато кучето води, то взема ролята на защитник и често лае срещу всичко и всички, изпречили се на пътя му. Водачеството често го превръща в асоциален тип. Но когато е последовател, то се интересува най-вече от водача си, успокоява се и слабо се вълнува от предизвикателствата наоколо. За да имате спокойно и послушно куче, водачът трябва да сте вие, а не то.

• Когато кучето върви по петите ти, то влиза във всяка стая, в която влизаш и ти. И така се самопоканва. Но трябва да се научи, че не може да влиза в стаята само защото някой друг е влязъл там. Трябва да чака да го поканят, да му позволят. А иначе, когато то все върви около вас, често влиза в стаята преди вас и така се чувства като господар на положението. Ако го научите ви следва и влиза едва след като вие влезете, това го прави послушно и го избавяте от доминантната му нагласа.

• Когато кучето е напрегнато, е добре да го докоснем рязко отстрани по врата, за да го разконцентрираме, да му покажем, че друг владее положението и че това не е желаното негово състояние.

• Когато кучето е спокойно, то лесно си намира приятели.

• Когато кучето изпитва огромно напрежение, това всъщност го прави умът му.

• Когато кучето има прекалено много енергия, но е нерешително, то става агресивно. Така става, защото не са му давали любов по правилния начин.

• Когато кучето може да използва носа си [при запознанство], то става спокойно и уверено.

• Когато кучето направи това, което вие искате, отпускате каишката му.

• Когато кучето не знае правилата и ограниченията в дома, то си мисли, че всичко му е позволено, и започва да доминира и да се опитва да контролира всички.

• Когато кучето няма възможност да избяга, то се опитва да се скрие.

• Когато кучето сàмо вижда и чува някого, но не може да го подуши, то става нервно и напрегнато. Когато може да го подуши, то се успокоява.

• Когато кучето се спре на едно място и седне, за да огледа ситуацията, или се излегне, тогава то е станало напълно послушно или подчинено.

• Когато кучето се успокои и подчини, едва тогава можеш да го галиш и награждаваш.

• Когато кучето сяда и ви гледа, мозъкът му казва: "А сега какво да правя?" и чака да го насочите.

• Когато кучето ходи с наведена глава и го докоснете отгоре, го карате още повече да я наведе и да стане още по-послушно. Затова го докоснете и погалете отдолу, така карате главата му да се повдигне и то става по-уверено.

• Когато мозъкът му не е развълнуван, а спокоен и отпуснат, тогава кучето е послушно така, както на нас ни се иска.

• Като налагате правила и ограничения при разходка в парка, така кучето се чувства по-спокойно и дори свободно; и може да се отдаде на разходката, по начин, който ще му хареса.

• Когато накараш кучето да чака, ти го контролираш. Ако не можеш да го накараш да чака, то те контролира.

• Когато не се фокусирате върху дребните детайли, оттам идва цялото натрупване на проблемите.

• Когато някое куче влезе, аз го посрещам с изправени рамене, напълно спокоен и уверен.

• Когато обучават кучета, ги учат на принадлежност към семейство, към глутница, защото там те се отпускат и се чувстват в безопасност.

• Когато обучаваш кучета, трябва да действаш спокойно и уверено.

• Когато общувате с кучета, трябва да умеете да говорите с езика на тялото и жестовете.

• Когато опашката на кучето е вирната, това означава вълнение; когато е в отпусната – спокойствие; когато е подвита между краката – страх и подчинение.

• Когато оставиш кучето да взема решения, значи си го направил прекалено силно.

• Когато отглеждаме куче, трябва да се концентрираме върху неговите нужди, а не само върху нашите желания.

• Когато подхождаш към хищниците фронтално, лице в лице, те приемат това като заплаха, стават агресивни и са готови всеки момент да нападнат. Затова към агресивно и неуверено куче е по-добре да се подхожда странично [т.е. човекът или другото куче да са странично обърнати към него] – да приближавате към него отстрани, да стоите странично или да представяте друго куче обърнато странично или дори в гръб.

• Когато поотпуснеш каишката, кучето не се опитва да тегли, а ходи с темпото на водача си.

• Когато послушанието и спокойствието на кучето достигнат значителна висота, тогава го възнаграждаваме с малко от любимата му храна. За да разбере, че това е състоянието, което искаме от него.

• Когато притискате кучето, то отвръща. Аз просто го прекъсвам и то спира.

• Когато промениш отношението, кучето става спокойно и уверено.

• Когато разхождате куче, нищо не трябва да ви тормози и притеснява. Това трябва да е прекрасен момент, изпълнен с доверие и взаимна обвързаност, на който да се наслаждавате съвместно.

• Когато се опитваш да предпазваш кучето от страховете му, мозъкът му не може да се развие и кучето не напредва.

• Когато си емоционален, пренебрегваш дребните неща.

• Когато си напрегнат и хванеш каишката, ти предаваш своето напрежение и на кучето от другия край на каишката.

• Когато си прекалено напрегнат или отпуснат, кучето не е уверено с тебе и не те взема за водач. Когато си спокоен и настоятелен, то се чувства сигурно и ти се доверява да го водиш.

• Когато си спокоен и знаеш какво правиш, това автоматично те прави по-уверен. А кучето го усеща и те следва.

• Когато става дума за кучета, трябва да забелязвате детайлите. Ако забелязвате малките неща, имате по-голяма възможност да спрете нежеланото поведение още в началото.

• Когато стопанинът доминира и контролира ситуацията, тогава кучето се чувства уверено и спокойно.

• Когато ти се колебаеш, кучето става неуверено и започва да нервничи и да се дърпа.

• Когато ушите са напред, значи кучето е твърде напрегнато и нащрек. Изчаквам да ги дръпне по-назад, а това означава успокояване и изчакване.

• Когато човек се страхува от някое поведение, той сякаш го поканва. Отваря вратата за гнева и емоциите.

• Колкото повече разхождаш кучето и то вижда, че го водиш и контролираш, толкова повече вижда в тебе водача.

• Колкото повече се отдръпва кучето от тебе, колкото повече място ти отпуска, толкова по-доминантен ставаш ти и имаш повече контрол.

• Колкото повече те следва кучето, толкова повече те уважава. Колкото по-дълго върви пред теб, толкова по-малко те уважава.

• Комуникацията е много повече от говорене. Това е езикът и енергията на тялото.

• Конят не бива да усеща зрителния контакт с кучето, защото е плячка, а кучето - хищник. Най-добре е хищникът да стои с гръб.

• Красотата на кучетата е в прошката. Няма значение колко време си грешал в отношенията си с тях, те ти прощават и продължават нататък.

• Куче с етикет "хапещо" е куче с етикет "не намерило човека, който да му помогне."

• Кучетата не знаят какво работите, но много добре знаят кога имат стопанин, на когото могат да разчитат. Когато сте спокойни и уверени, от това всички печелят.

• Кучетата не могат да намерят спокойствие при човек, който е изплашен, неуверен

• Кучетата обичат да работят. Кучето без задачи не е щастливо, както и кучето без почивка.

• Кучетата от глутницата не оценяват новото куче по външността му, а по енергията и увереността, която то излъчва.

• Кучетата реагират на нагласата и на разбирането ни. Най-важното при хората е нагласата им, а кучето ги оценява по миризмата.

• Кучетата се запознават мълчаливо: нос, очи и уши. Трябва да ги оставим да осъществят този ритуал, за да не са нервни и напрегнати, а спокойни и уверени.

• Кучетата се настройват според човешките емоции, а не толкова към околния свят.

• Кучетата си търсят работа. Когато унищожават дома ти, това спорд тях е работа. Нарича се "екстремно преобразяване".

• Кучето трябва да изчака човекът да излезе пръв от вратата и едва тогава да го последва и самото то.

• Кучетата трябва да се подчиняват напълно, трябва да чакат да им позволят да си ядат храната, а не да се нахвърлят върху нея само защото тя е сипана и е на земята. Това е много силен момент на подчинение – да чакат за позволение да си изядат храната.

• Кучето в дома трябва да свикне, че има правила, граници и ограничения.

• Кучето веднага ще забележи, ако собственикът излъчва неувереност, ако е с отпуснати рамене и неспокоен. Тогава и кучето реагира неспокойно и трудно се подчинява на командите.

• Кучето всъщност отразява нагласата на собственика си.

• Кучето възприема глезенето като отдаване на любов. Но би трябвало хората да го правят едва след упражнение или дисциплиниране. Иначе то не научава правила, не знае как да се държи и става неуверено, дори агресивно.

• Кучето изисква спокойствие и увереност от своите водачи.

• Кучето, което е нападало или хапало друго куче, трябва да бъда научено, че е недопустимо да го прави друг път.

• Кучето ме близна – понеже му позволих да бъде себе си, то ми е благодарно.

• Кучето трябва да научи, че всичката храна в къщата принадлежи на собственика. А то може да яде само това, което му се разреши. И не бива да докосва останалата, независимо дали е на достъпно за него място. То трябва да чака разрешение. Затова, когато се насочи към някоя храна, без да му е предложена, винаги го блокирайте – не го дърпайте, а само го блокирайте няколко пъти – то ще се отдалечи, ще се чуди известно време, а после ще се предаде и ще се успокои. Може да седне или дори да си полегне. Едва тогава може да го погалите за одобрение.

• Кучето усеща, когато другият край на каишката се докосва до нещо, което излъчва напрежение или страх. Тези чувства се предават по каишката на самото куче и то реагира на тях.

• Кучето ще те предизвиква много пъти, но твоето търпение трябва да надделее.

• Късата каишката е временен инструмент, който използвате, когато сте изгубили контрол над кучето.

• Много е важно установяването на връзка с кучето на първично ниво.

• Много малки кучета имат наполеонов комплекс, защото собствениците им използват автоматични издърпващи се каишки, които кучетата могат да контролират по своя воля.

• Много пъти кучето се чуди кога човекът ще прояви слабост, кога ще отстъпи, за да се възползва то; но трябва да сме последователни и строги, докато то самото не отстъпи. Всеки си има лимит и когато то достигне своя лимит на психологическо изтощение, се предава и отстъпва, и тогава мозъкът му научава какво трябва и какво не трябва да прави.

• Много хора прекаляват с мисленето и не могат да се фокусират върху поведението и да се отпуснат.

• Много често хората имат нужда някой да им помогне, защото другите ги виждат отстрани, а те сами не могат да се видят и не виждат грешките си.

• Можете да използвате крака си, за да блокирате кучето [да го побутнете рязко с крак], когато то прави нещо, което не искате да прави.

• Моята цел е да науча хората как да запазят спокойствие в дадена ситуация, за да не се стига никога до инфарктни последствия.

• Моята цел не е да ударя кучето, а да му дам да разбере, че не е право. Това не е удар, а само едно рязко докосване.

• Навсякъде по света кучетата разбират езика на спокойствието и сигурността. Придобийте ги и се радвайте на такава връзка с тях, за каквато винаги сте мечтали.

• Награждавайте умствената нагласа на кучето – тази, която го води до балансирано състояние.

• Най-добре е да поставите всичко в ред още от днес и да заживеете живота си по най-добрия начин.

• Най-неефективният начин за контролиране на кучето е с гласа. Много по-силен и ефективен начин е чрез миризмата на храната.

• Намеренията на хората често са добри, но подходът им не е.

• Начинът, по който държиш каишката, показва как контролираш животното. Каишката винаги помага да се контролира "механиката" на мозъка.

• Не бива да наказваме кучетата защото лаят, защото по този начин те изказват своята реалност.

• Не бива да показвате обич, когато кучетата са напрегнати. Трябва да изчакате да станат спокойни и послушни и тогава ги наградите с обич. Така награждавате не нервността му, а спокойното му състояние.

• Не бива да проявяваш любов към кучето, когато то е паникьосано, защото нещата могат да станат още по-зле.

• Не го мисли. Изживей го.

• Не дърпайте каишката на кучето, а само коригирайте и направлявайте.

• Не дърпаме кучето за каишката, когато не иска да направи нещо, не го влачим, защото така още повече усилваме енергията му на съпротивата. А само държим здраво каишката и блокираме действията му и желанието му да избяга. Когато се поуспокои, тогава можем да продължим напред.

• Не дърпаш каишката назад, когато искаш да спреш кучето, а нагоре – уверено, леко и нерязко.

• Не избутваш кучето назад, а само го спираш. Когато го избуташ, то пак ще се опита да направи същото. Ако го спреш, спираш възбудата му и го успокояваш.

• Не казвам да не си мила, а просто искам да станеш по-авторитетна личност пред себе си.

• Не ласкаеш кучето, когато е нервно. Ако показваш любов, когато е агресивно, ще се държи така отново и отново.

• Не мислете дали можете, а дали искате и как да го постигнете.

• Не можем да променим нагласата на едно куче, докато не променим нагласата на човека, който се грижи за кучето.

• Не можете да позволите емоциите да контролират работата ви. Трябва да използвате това което ви дава сила. Затова, като става въпрос за кучета, казвам: упражнение – дисциплина – обич, а това значи: тяло – ум – сърце

• Не можеш да изискваш добро поведение, докато не го покажеш сам.

• Не награждаваме кучето докато се упражнява, а когато извърши правилното действие и се успокои. Тогава умът му си казва: "Аа, явно това искат от мене да правя."

• Не обръщай внимание на кучетата, когато са развълнувани, игнорирай ги. Обикновено хората правят точно обратното – започват да ги ласкаят и да им обръщат внимание и така само ги поощряват да продължават по същия начин.

• Не отивам при хората, за да ги карам да следват моите съвети. А просто ги наставлявам да следват своя собствен път.

• Не преговаряш с дете или куче [когато ги възпитаваш]! Преговаряш само за договор.

• Не разхождаш кучето, разхождаш душевната му нагласа.

• Не се обвинявай! Когато се чувстват виновни, хората не се променят лесно.

• Не трябва да се хвърляте да поглаждате кучето, защото те се объркват и плашат, особено ако са от малки породи.

• Неувереното куче не може да е водач на глутницата.

• Ние, хората, които имаме големи породи, не можем да си позволим кучето да не ни слуша още от първия път.

• Никога не бива да губиш търпение, когато възпитаваш. Това, което прави едно животно умно, е способността му да чака, а кучетата знаят да чакат. Умът, който знае как да чака, е много силен. Трябва да си много търпелив: така доминираш – с търпение.

• Никога не използвай името, когато възпитаваш или ограничаваш, за да не свикне "възпитаникът" да свързва името само с отрицателни емоции. В такива случаи подвикване или щракване с пръсти е напълно достатъчно.

• Никога не храним превъзбудено куче. Храним го, когато се успокои и стане послушно.

• Нормално е, кучето първо да подуши земята, преди да подуши хората или кучетата, с които ще се запознае.

• Обикновената каишка около врата по-добре контролира поведението на кучето и по-лесно го насочва, отколко коланът, който само го придържа.

• Обикновено хората се дръпват, когато кучето лае, или дръпват него самото, но никога не му застават насреща. А, когато това стане, то се чувства объркано, неуверено и не знае какво да прави. И повечето случаи не напада агресивно, а се отдръпва назад или гледа да се скрие.

• Обичам всичко да се прави стъпка по стъпка, с бебешки крачки.

• Обучавам мозъка, че за да се освободи от напрежението, трябва да се отпусне.

• Обучението на кучетата е лесно, но обучението на хората изисква повече време, защото хората не искат да се откажат от лошите си навици.

• Основното, което се очаква от кучето, е да се научи да чака. А американските кучета не умеят да чакат. Също като съвременните деца.

• От опит знам, че дребните неща могат да доведат до големи проблеми.

• От развълнувано послушно състояние, енергията може да доведе кучето до развълнувано доминиращо, което е вече проблем.

• Отговорността за агресивното куче е наша.

• Плачът е терапия, тичането е терапия. Всичко, което ти позволява да се отпуснеш, е терапия.

• Поведението навън, започва още от дома.

• Повечето кучета имат нужда от търпелив човек, който да спечели доверието им.

• Повечето кучета се държат буйно, защото им е скучно. Необходимо им е психологическото предизвикателство.

• Показването на зъбите е нервна реакция. Зъбите изразяват страх, нервност, вълнение. А когато хората видят зъби си мислят вече за Белия зъб.

• Понякога най-големите проблеми на астронавтие са тук, на земята – с кучетата.

• Послушно куче би подало задницата си при среща с друго куче. Агресивното куче тръгва със зъбите напред.

• При агресивното куче искаш да печелиш уважението му, при страхливото – доверието. В крайна сметка трябва да спечелиш и двете.

• При запознанство едно куче иска да знаеш как миришеш и как се държиш с него.

• При кучето може да има четири положения: бой, бягство, отбягване, подчинение. Ние търсим подчинението.

• При кучето не е важно да контролираш цялото му тяло, а най-вече главата му, муцуната му.

• При разходка кучето може да те измести от пътя, ако не си печелиш мястото, по което вървиш.

• Природата на животното му казва: когато е в капан и развълнувано, да бяга. Но когато е в капан и се успокои, то се примирява.

• Първо изчакваме кучето да се успокои и да стане послушно и едва след това го галим и възнаграждаваме. Така то разбира какво искаме от него.

• Само знайте как да си давате сила.

• Семейството се сплотява и сближава, когато трябва да помогне на своя домашен любимец, а това е много хубаво.

• Силата, вдъхновението и мотивацията не се виждат с просто око.

• Слабите кучета знаят, че са слаби и сами очакват да бъдат нападнати. Животните точно така правят: нападат слабите.

• Словесните забрани представляват прекалено силно въздействие. Няма нужда чак от такива при възпитанието на кучетата. Достатъчен е някакъв звук: щракане с пръсти или "шшт", и бързо докосване отстрани.

• Собствената ни уравновесеност е първата крачка към уравновесеността на кучето, което обичаме.

• Спокойната настойчива енергия е вашият най-важен инструмент.

• Спокойното и уравновесено състояние у куче по време на разходка е, когато обръща внимание на стопанина си, а не на нещата наоколо. Тогава кучето може да бъде пуснато от каишката и то ще слуша стопанина си, а няма да търси предизвикателства в околното пространство.

• Спокойствието предизвиква доверие. Доверието поражда уважение. Това е важното в отношенията с кучето: спокойствие, доверие и уважение.

• Страхът у човека отключва защитните инстинкти у кучето. Човек често не осъзнава страховете си и се чуди защо кучето му се държи отбранително-агресивно, дори и във видимо безобидна ситуация.

• Такъв е ритуалът на запознанство при кучетата: нос, очи, уши. Първо трябва да те подуши, после да те види и накрая може да те чуе.

• Това е най-важното за мене: трансформацията на съзнанието – не на кучето, а на човека.

• Това е психологическо упражнение. Тялото чака това, което ще му каже умът. А умът казва: "Чакай и се успокой!"

• Три неща са важни: правила, граници и ограничения. Тогава кучетата разбират, че къщата е място, което трябва да уважават и да не правят безобразия вътре.

• Трите неща са много важни: доверие, уважение, любов. Ако едно от тях липсва, няма взаимоотношения. Ти може да изпитваш голяма любов към кучето, но то може да не ти вярва. И между вас няма стабилна връзка.

• Трябва време, за да изчакаме да се "оттече" тревогата на кучето и тогава да продължим.

• Трябва да им дадем шанс да сбъркат, за да им покажем, че искаме да им помогнем.

• Трябва да накараме кучето да чака – така мозъкът му се успокоява и то по-лесно се контролира.

• Трябва да накарате кучетата да свързват намордника с нещо позитивно – храна или разходка, – а не да го приемат като насилие и наказание.

• Трябва да научим мозъка на кучето, че миризмата на храна може да означава, че трябва да спазва дистанция. Така че то ще се научи да не доближава и на метър до храната, без позволение.

• Трябва да се фокусирате върху възможностите си.

• Трябва да си вярваш, за да може да се справиш.

• Трябва да умееш да водиш мълчаливо, само с жестове, а не да увещаваш с много думи.

• Убежището е безопасното място на страхливото куче, но то само допълнително подхранва страховете му.

• Умът контролира взаимоотношенията.

• Умът на кучето бързо научава, че всичко може да мине и по по-спокоен и гладък начин. И че се приема по-добре, когато е послушно и не изявява дивите си инстинкти.

• Хората никога няма да променят мнението си един за друг, докато не останат сами в една стая и не се опознаят.

• Хората са предимно слух и очи, а кучетата са нос, очи и уши – спокойствие и постоянство.

• Целта на храната е да каже на кучето: "Следвай ме, за да ти стане по-приятно това, което сега не ти се ще да правиш."

• Често мислим за кучето като за най-добрия приятел на човека. Но то може да му бъде и учител. … Не бъдете предубедени към кучетата. Никога не се знае какво може да научите от тях.

• Често не осъзнаваме, че собственото ни чувство на вина, което носим у себе си, прави кучетата ни неуверени или агресивни.

• Често пъти имаме проблем не с проблемно куче, а с човек, който не разбира от кучета.

• Ще почакаме докато кучето се настрои на спокойна вълна. Не сме чакали повече от десет минути. То се успокои, защото никой не му обърна внимание. Можем допълнително даже да го докоснем отстрани, за да го разсеем и да му помогнем по-скоро да се отпусне.

• Щом кучето започва да се ежи с позата си, получава корекция с каишката. Така го спираме, преди да е започнало.

• Щом спечелите доверието му, покажете уважение и към самото куче – така ще спечелите и любовта му.

Из телевизионната реалити поредица "Водачът на глутницата"

• Достойни ли сте да бъдете водачи на глутницата?

• Ако кучето не се научи да уважава човека, именно то ще налага правилата.

• Виждали сте понякога как родителите дават любов, но не и посока и защита, а това не е никак добре.

• Водачеството означава да защитаваш и да даваш насоки.

• Във всяко добро приятелство, трябва да има уважение. За едно куче: да бъде уважавано означава да има добър водач.

• За кучето: уважение значи пространство. За да те уважава, не трябва да го допускаш прекалено близо в своето лично пространство, преди да си го опознал. Ако ти го уважаваш, трябва да му оставиш пространство на него.

• Изисквай уважение, преди да даваш любов!

• Имате пълното право да изисквате и да отстоявате пространството си, както от другите хора, така и от кучетата.

• Искам хората да си прекарат страхотно с кучета.

• Истинската опасност е човекът без познания, човекът без сърце.

• Като спасител на кучета уча хората на основни неща.

• Когато ви завладее страхът, започвате да се съмнявате в себе си. Така страхът се превръща в най-големият ви противник.

• Когато даваш храна на кучето, предизвикваш желание. Когато има желание, свенливостта си отива.

• Когато искате да контролирате кучето, дръжте повода на каишката къс, но не стегнат.

• Когато искаш да блокираш едно куче да спре да се движи и да обикаля, изнасяш ръка настрани с разперени пръсти [като стоп-палка] и изшъткваш категорично и уверено няколко пъти. Кучето скоро се подчинява.

• Когато кучето е "включило на скорост", то няма и да забележи храната. Трябва да бъде изведено от това състояние чрез неколкократни докосвания. Трябва да бъде докарано до спокойно положение, а ако го дърпат, то само още повече се възбужда и активизира.

• Когато кучето се събуди сутрин, то е изпълнено с енергия. Също като децата. Затова упражненията са толкова важни, за да има къде да насочи и изразходва тази енергия и да не прави бели в къщи.

• Когато поведението на човека е твърде меко, то не излъчва достатъчно енергия. А ако нямаш необходимата енергия, кучетата не ти се подчиняват и ти не може да си водач.

• Когато се извежда куче, първо през вратата трябва да излезе човекът, а кучето да го следва. Целта е кучето да върви до или зад вас и да не забива нос в земята – така имате пълен контрол. Ако наведе глава, оправете каишката под врата и така надигнете малко главата

• Когато се окажете в ситуация, в която нямате контрол над кучето, дръпнете каишката нагоре. Така то ще разбере, че държите контрола.

• Когато срещнеш куче за първи път, не го пипаш, не говориш, не го гледаш в очите! Дори ако кучето е най-сладкото на света.

• Когато човек се обвързва с куче, е нужно да дисциплинира преди всичко себе си.

• Кучето внася в живота ви отговорност.

• Най-добрият начин да се представиш на едно куче, когато се срещаш с него за пръв път, е да застанеш странично в гръб, а ако може дори да приклекнеш, и го чакаш то да дойде при теб и да те подуши.

• Напрегнатото състояние не е добро за водач на куче. Но и прекалено отпуснатото също не върши работа. Необходимо е това, което аз наричам спокойно-настоятелно отношение.

• Не давате храна на кучето, когато ушите са напред. Те трябва да са назад. Храната не е само за стомаха, но и за ума.

• Не дърпаш играчката от устата на кучето, ако то не я пуска, а само я държиш – не я пускаш и само шъткаш, докато то самò я пусне.

• Не преговаряш с куче! То трябва да е послушно и да те следва.

• Независимо колко тежко е положението, най-важното е да не се страхувате, да не се колебаете и да започнете отново.

• Ние, хората, трябва да помогнем на кучето да се справи с проблемите си.

• Никога не слагай каишка, докато кучето върти опашка. Когато върти опашка, значи е развълнувано и няма да се подчинява.

• Някои хора са толкова притеснени да не им се случи нещо, ще само с притеснението си го предизвикват да се случи.

• Няма вярно и грешно, повярвай ми. Идеята е просто да бъдеш себе си.

• Освен от упражнения, едно куче се нуждае най-вече от уважение.

• Първо изисквате уважение и чак след това давате любов. А после налагате водачество.

• Първото правило при работа с животни е: да не се разстройваш.

• Хората обикновено дърпат кучето, а аз го докосвам, за да го изведа от състоянието на вълнение. Когато дърпате кучето, умът му продължава напред, а не се спира.