Сатпрем

Сатпрем (фр. Satprem, 1923-2007) е духовното име на Бернар Енжинжер (фр. Bernard Enginger), френски писател, пътешественик, духовен изследовател и последовател на Майката (Мира Алфаса), духовна сътрудничка на Шри Ауробиндо. Името, което му дава Майката, буквално означава "Този, който обича истински".

• „На този ден, 18 ноември 1973г, тя каза нещо. Аз бях удивен, чувствайки болка от главата до петите, измежду всички тези стотици, хиляди хора вторачени в едно „мъртво тяло”. Вентилаторите бръмчаха монотонно, и заслепяващото неоново осветление; мирис на ароматни пръчици и жасмин във въздуха; всички процедури по изпращането на ковчега. А сърцето ми е пълно с едно невъобразимо голямо „Това-е-невъзможно”, все едно, че цялата Земя и цялата мъка на всички същества на тази Земя плачеха вътре в мен. И какво? Това ли беше „краят”, както винаги е било - както с Вавилон и както с Бученвалд. Това беше краят. И започваме пак отначало. Беше толкова непреодолимо „не- възможно”. Надали някога, изобщо, ще мина през такова нещо отново. Никога, изобщо не ще има „друг път отново”, с тази мъка и молитви, и безпредметна болка на съществуване. Имаше хиляда души в сърцето ми, и всичките подобни, които чакаха и чакат за ТОЗИ МОМЕНТ*. А такъв момент нямаше. Ще трябва да дойдем пак, в следващия живот, и да учим отново за Евклид и законите на гравитацията, на мъка и щастие – за да свършим отново в трапа? Бях толкова разбит и съсипан, на този 18 ноември – имаше само разцепващо главоболие и празен поглед, ококорен и вторачен в процесията на мъртви хора. Но внезапно, аз преживях най-поразителното изживяване в живота си. Аз, който толкова много пъти се оплаквах на Майката, че никога не съм имал никакво духовно „изживяване”! А в този момент не бях в състояние, нито за каквито и да било „изживявания”, нито да се концентрирам или да се моля, нищо – бях нищо повече от крещящата болка в главата и в тялото ми, нещо като безобразна измислица вторачена в малка бяла фигура. Един неразбираем маскарад. Беше фалшиво, крещящо фалшиво. Сън.
  Нереален.
  Целият живот беше не-реален.[425]
  И тогава тя ме вдигна на ръце. Вдигна ме над главоболието, вдигна ме над тълпата, над всички тези незначителни малки човешки фигурки. А аз бях в една експлозия от звуци. Влезнах в поразителен камбанен звън – необятен като вселената, надминаващ всички вселени, всички животи, всички тела, и все пак ВЪТРЕ – колосален звън, който помете световете, помете болките, помете всички „как” и „защо”; Бях едно с този страхотен ЗВУК отекващ през Вселената:
  НЯМА ПРЕЧКА, НИЩО НЯМА ДА СПРЕ
  НЯМА ПРЕЧКА, НИЩО НЯМА ДА СПРЕ
  НЯМА ПРЕЧКА, НИЩО НЯМА ДА СПРЕ...
  ...отекващ и отекващ. Целият свят отекваше в буен поток от възторжена, неудържима, триумфираща радост. НИЩО НЯМА ДА СПРЕ....Това беше неизбежният нов свят.
  Тук.
  Направено.
  Цялото ми тяло трепереше.
  21 юни, 1981г.
  Край на Сушата
  Завършено (на френски) 12 юли 1981г.
  с любов
  *под "ТОЗИ МОМЕНТ", Сатпрем има предвид момента на Просветлението, Осъзнаването, излизането от цикъла на преражданията. — В деня след смъртта на Майката (Мира Алфаса) - Духовен Учител и сътрудник на Шри Ауробиндо. Цитата е от "Аджендата" (The Agenda)

  On that November 18, 1973, she said something. I was stunned, aching from head to toe amid those hundreds and thousands of people staring at a "dead body." The fans were droning, the neon lights were glaring; there was a scent of incense and jasmine in the air; they were making her coffin with all dispatch. But my heart was filled with such an enormous "This-is-not-possible," as if the entire earth and all the sorrowful men of this earth were crying out in my heart. So then, this was the "end," as it always was - as at Thebes and Babylon and Buchenwald. It was the end. And we start all over again. It was so overwhelmingly not-possible. Never, ever will I go through it again. Never, ever will there be "another time" with its sorrow and prayers and fruitless pain of being. There were a thousand men in my heart, all alike, who had waited and waited for THAT MOMENT. And there was no moment. We will have to come again in another life and learn again about Euclid and the law of gravity, and sorrow and "happiness" - and end up in a hole again? I was so broken, shattered on that November 18 - there was only a splitting headache and a blank look staring and staring at that procession of dead people. But, suddenly, I had the most stupendous experience of my life. I who had so much complained to Mother of never having any "experience"! I was in no condition to have an experience, or concentrate or pray, or will anything - I was nothing but a headache, an aching body, a kind of frightful nonentity staring at a small white form. An unintelligible masquerade. It was false, screamingly false. A dream. Not real.
  All of life was not-real.[425]
  Then she lifted me in her arms. She lifted me above my headache, lifted me above that crowd, above all those meaningless little bodies. And I was in a sound-burst. I entered a stupendous peal of bells - vast as the universe, exceeding all universes, all lives, all bodies, and yet WITHIN - A colossal ringing that swept away the worlds, swept away the pains, swept away the whys and the hows; I was one with that formidable SOUND ringing over the universe:
  NO OBSTACLE, NOTHING WILL STOP
  NO OBSTACLE, NOTHING WILL STOP
  NO OBSTACLE, NOTHING WILL STOP ...
  ... ringing and ringing. The whole world was ringing in a torrent of rapturous, irresistible, triumphant joy. NOTHING WILL STOP.... It was the inevitable new world.
  Here.
  Done.
  My whole body was trembling.
  June 21, 1981
  Land's End
  Completed (in French) July 12, 1981 with love