Отваря главното меню
Гай Салустий Крисп
Гай Салустий Крисп
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия
Gutenberg ico.png Творби в Проект Гутенберг

Гай Салустий Крисп (лат. Gaius Sallustius Crispus, 86-35 г.пр.н.е.) е римски политик и историк.


  • Всеки е ковач на своето щастие. — в друг превод: Всеки е ковач на своята съдба.
    Faber est suae quisque fortunae.


  • Мислѝ като човек на действието, действай като човек на мисълта.


  • Делата са по-важни от думите.


  • Думите ги съпоставят с делата.


  • Ние сме в разцвета на годините си, ние сме силни духом.


  • При съгласие и малкото расте, при раздор - и най-голямото се разпада. — Bellum Iugurthinum, X.6
    Nam concordia parvae res crescunt, discordia maxumae dilabuntur.


  • Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието.
    Concordia parvae res crescunt, discordia vel maximae dilabuntur.


  • В сражение на най-голяма опасност се подлагат тези, които са най-податливи на страха; смелостта е все едно като стена.



  • По пътя на мъжеството се отправят към славата.


  • Всяка войната е лесно да бъде започната, но крайно трудно да бъде приключена.


  • Нито войниците, нито парите могат да защитят владетеля, а само приятелите, спечелени с добри дела, качества и почтеност.


  • Нуждата прави дори страхливите смели.


  • Този, който се гневи за всичко, се гневи за едното нищо.


  • Кой е по-голям приятел, ако не брат на брата?


  • Да имате общи желания и общи непоносимости - именно на това се крепи най-здравата дружба. — Bellum Catalinae, XX.4
    Nam idem velle atque idem nolle, ea demum firma amicitia est.


  • Всеки се нуждае от помощта на друг човек.
    Alter alterius auxilii eget.


  • Амбициата разкъсва връзките на кръвта и забравя задълженията на признателността.


  • По-голям позор е да изгубиш придобитото, отколкото въобще да не го придобиеш.



  • За чуждото алчен, за своето – разточителен — т.е. хората своето си го ценят евтино, а желаят чуждото
    Alieni appetens, sui profusus.


  • Вместо слава или богатство, заради които произлизат войни и всякакъв вид конфликти сред човечеството, каквито въобще не търсим, ние желаем само свободата, която хората с чест губят само изгубвайки живота. — Bellum Catalinae, XXXIII.5
    At nos non imperium neque divitias petimus, quarum rerum causa bella atque certamina omnia inter mortales sunt, sed libertatem, quam nemo bonus nisi cum anima simul amittit.


  • Малко хора искат свобода, повечето искат само господари. — Histories, iv.69.18
    Namque pauci libertatem, pars magna iustos dominos volunt.



  • Много хора, роби на стомаха и съня, прекарват живота си без образование и възпитание - като просяците; при това – въпреки природата – тялото им служи за наслаждение, а душата им е само в тягост.


  • За тялото и материалните блага съществуват както начало, така и край; и всичко, което се е зародило, загива, а което се е умножило, се намалява.


  • Всичко, което се ражда, умира, всичко, което расте, старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род, управлява и владее всичко, самият той обаче не зависи от нищо. — из "Югуртинската война"


  • Несправедливо се оплаква човешкият род, че неговата природа, немощна и краткотрайна, се направлява повече от съдбата, отколкото от добродетелта… Водач и повелител в живота на хората е духът. Когато той върви към славата по пътя на добродетелта, тогава е необикновено мощен, деен и блестящ и не се нуждае от съдбата, понеже тя не може никому нито да даде, нито да отнеме честността, трудолюбието и другите добри качества... Ако людете търсеха да постигнат истинските блага със същата настойчивост, с каквато те се стремят към несвойственото на своята природа, безполезното, дори и опасното, то не съдбата би ги вече направлявала, а те нея.— из "Югуртинската война"


  • Капризите на случая управляват този свят.