Пол Елюар
Йожѐн Емѝл Пол Гриндѐл (фр. Eugène Émile Paul Grindel, 1895–1952l), по известен с литературния си псевдоним Пол Елюар (фр. Paul Eluard), френски поет, един от основоположниците на сюрреализма в поезията, активен участник във Френската съпротива срещу нацистите по време на окупацията на Франция през Втората световна война, носител на Международната награда на мира (1952).
| Подписът на Пол Елюар | |
|---|---|
 | |
| Вижте също | |
 Статия в Уикипедия | |
 Материали в Общомедия |
Из негови бележки и изказвания
редактиране- Да живееш, значи да споделяш живота си с другите.
- Нашето щастие е в пòлета. То няма гнездо, има само криле.
- Поет по-скоро е този, който вдъхновява, отколкото онзи, койти изпитва вдъхновение.
- Поетът следва собствената си идея, но тази идея го води до необходимостта да се впише в кривата на човешкия прогрес. И малко по малко светът влиза в него, светът пее чрез него.
- Съществуват и други светове, но само в този, който ни обкръжава.
Из предговора към антологията "Мисли върху изкуството"
редактиране(изд. "Български художник", София, 1979 г.
- …Още от дълбините на вековете у човека напира неутолимата жажда да вижда, да покаже онова, което заслужава да се види: най-първо светлината, после пространството и неповторимия детайл, и още – нуждата да се говори на универсален език, отвъд границите на времето, потребността да се предаде своето вълнение, своята увереност в нещата, своята вяра в живота.
- Да се вижда, значи да се действа; да се вижда, значи да се свърже светът с човека и човекът с човека.
- Ролята на художника е да бъде водач, да просветлява и най-неподатливите очи, да учи да се гледа, както се учи на четмо, и да сочи пътя от словото към съзнанието.
- Художествените критици – имам пред вид всички, които се опитват да предадат литературно своетовълнение пред една художествена творба – също са виждащи братя. Но тяхната задача, рядко смятана за творческа, е опасна и неблагодарна, тъй като обикновено им се вменява отговорност по-голяма от отговорността на художника: от тях се изисква да бъдат непогрешими. А се забравя, че техние предпочитаняи, техните мнения, технитеспособности са по-скоро несигурни, откокото вътрешно установени, външни, отколкото съществени.
- Художниците ни дават нови очи, а художествените критици – очила.
- Единствено блясъкът на искреността ми е привличал всякога, когато е давал отражение у мен.
- И както зората се нуждае от деня, така и човек копнее за пълна светлина.
Из негови стихотворения
редактиране(из книгата "От Вийон до Виан – френски поети", в превод на Кирил Кадийски, изд.къща "Нов златорог")
- Земята – синя като портокал
не няма грешка думите не лъжат
не ще ви позволят да пеете от днес
ще си говорите с целувки само
и влюбени, и луди…
- С пълен глас
любовта нагоре се понесе
и като светкавица избухна
докат разсъдъкт стаил се в своята мансарда
не посмя да си признае всичко.
- А когато те няма до мен
аз сънувам, че спя аз сънувам че спя и сънувам.
- Запалих огън аз – лазурът ме напусна,
запалих огън, да ми бъде за другар,
запалих го, в нощта на зимата да вляза,
запалих го, за да живея по-добре.