Подписът на Пол Елюар
Подписът на Пол Елюар
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Йожѐн Емѝл Пол Гриндѐл (фр. Eugène Émile Paul Grindel, 1895–1952l), по известен с литературния си псевдоним Пол Елюар (фр. Paul Eluard), френски поет, един от основоположниците на сюрреализма в поезията, активен участник във Френската съпротива срещу нацистите по време на окупацията на Франция през Втората световна война, носител на Международната награда на мира (1952).

Paul Eluard vers 1911.jpg


Из негови бележки и изказванияРедактиране

  • Да живееш, значи да споделяш живота си с другите.


  • Нашето щастие е в пòлета. То няма гнездо, има само криле.


  • Поет по-скоро е този, който вдъхновява, отколкото онзи, койти изпитва вдъхновение.


  • Поетът следва собствената си идея, но тази идея го води до необходимостта да се впише в кривата на човешкия прогрес. И малко по малко светът влиза в него, светът пее чрез него.


  • Съществуват и други светове, но само в този, който ни обкръжава.

Из предговора към антологията "Мисли върху изкуството"Редактиране

(изд. "Български художник", София, 1979 г.


  • …Още от дълбините на вековете у човека напира неутолимата жажда да вижда, да покаже онова, което заслужава да се види: най-първо светлината, после пространството и неповторимия детайл, и още – нуждата да се говори на универсален език, отвъд границите на времето, потребността да се предаде своето вълнение, своята увереност в нещата, своята вяра в живота.


  • Да се вижда, значи да се действа; да се вижда, значи да се свърже светът с човека и човекът с човека.


  • Ролята на художника е да бъде водач, да просветлява и най-неподатливите очи, да учи да се гледа, както се учи на четмо, и да сочи пътя от словото към съзнанието.


  • Художествените критици – имам пред вид всички, които се опитват да предадат литературно своетовълнение пред една художествена творба – също са виждащи братя. Но тяхната задача, рядко смятана за творческа, е опасна и неблагодарна, тъй като обикновено им се вменява отговорност по-голяма от отговорността на художника: от тях се изисква да бъдат непогрешими. А се забравя, че техние предпочитаняи, техните мнения, технитеспособности са по-скоро несигурни, откокото вътрешно установени, външни, отколкото съществени.


  • Художниците ни дават нови очи, а художествените критици – очила.


  • Единствено блясъкът на искреността ми е привличал всякога, когато е давал отражение у мен.


  • И както зората се нуждае от деня, така и човек копнее за пълна светлина.


Из негови стихотворенияРедактиране

(из книгата "От Вийон до Виан – френски поети", в превод на Кирил Кадийски, изд.къща "Нов златорог")


  • Земята – синя като портокал
    не няма грешка думите не лъжат
    не ще ви позволят да пеете от днес
    ще си говорите с целувки само
    и влюбени, и луди…


  • С пълен глас
    любовта нагоре се понесе
    и като светкавица избухна
    докат разсъдъкт стаил се в своята мансарда
    не посмя да си признае всичко.


  • А когато те няма до мен
    аз сънувам, че спя аз сънувам че спя и сънувам.


  • Запалих огън аз – лазурът ме напусна,
    запалих огън, да ми бъде за другар,
    запалих го, в нощта на зимата да вляза,
    запалих го, за да живея по-добре.


  • Запращаме на едри наръчи тъмата в огъня
    и чупим катинараите ръждиви на неправдата
    пририждат хората които нямат повече да се боят от себе си
    понеже те повярваха във всички хора
    понеже ще изчезне от света врагът с човешки облик.