Полски пословици и поговорки

• Всички пътища водят до Рим.

  Wszystkie drogi prowadzą do Rzymu.

• Духът иска, но плътта е слаба.

  Duch chętny, lecz ciało mdłe.

• Едната ръка мие другата.

  Rączka rączkę myje.

• За умрелите, казваш добро или не казваш нищо.

  O umarłych mówi się dobrze albo wcale.

• Запали една свещ на бог и една на дявола.

  Panu Bogu świeczkę i diabłu ogarek.

• Как искал бих да ми се работи толкова, колкото ме и мързи! [Ех, как искам да ми се иска толкова, колкото не ми се иска!!!]

  Zeby mi sie chcialo, tak jak mi sie nie chce.

• Както Господ на Куба, така и Куба на Господ.

  Jak Bóg Kubie, tak Kuba Bogu.

• Когато жената слезе от каруцата, на коня му става по-леко.

  Baba z wozu, koniom lżej.

• Когато си сред гаргите, грачи и ти. (Ставаш такав кавато ти е компанията / каквито са ти приятелите.)

  Wlazłeś między wrony, krakaj jak i one.

• Който става рано бива награден от Бога.

  Kto rano wstaje, temu Pan Bóg daje.

• На лошата балерина подгъва на полата й пречи.

  Złej baletnicy [przeszkadza i] rąbek spódnicy.

• Навсякъде е добре, но у дома е най-добре.

  Wszędzie dobrze, ale w domu najlepiej.

• Спокойните води рушат бреговете. (Тихата вода е най-дълбока.)

  Cicha woda brzegi rwie.

• Това, което Иванчо не се научи, Иван няма да го може. (Не можеш да научиш старото куче на нови номера.)

  Czego Jaś się nie nauczy, tego Jan nie będzie umiał

• Щом котката я няма, мишките пируват.

  Kota nie ma, myszy harcują.

• Ябълката не пада по-далече от ябълковото дърво.

  Niedaleko pada jabłko od jabłoni.