Пламен Масларов

Пламен Масларов (1950-2010) е български режисьор, актьор, сценарист и продуцент. Автор е на около 50 документални и над 10 игрални филма, сред които "Зелените поля...(комедия)" (1984), "Съдията" (1986), "Забранено за възрастни" (1987), "Кмете, кмете" (1990), "14-те целувки" (1997). Режисьор и съсценарист е на телевизионните сериали "Съдебни хроники" (1992), "Слово за ползата от четенето" (1999), "Не се навеждай навън" (2004). Продуцент е на "Граница" (1994).

• Навремето баща ми казваше, че истинският мъж не носи у себе си карта за трамвай, купони за стол и квитанция, с която да си вземе обувките от поправка. — в. "24 часа", 11.2006

• Обвиниха ме в нихилизъм, когато предложих барът до паметника на Васил Левски да се казва "При обесения". Кръстиха го "Текила". — в. "Сега", 1999

• Големият проблем на цялата ни държава е, че печелиш по време на извършването на нещо, а не от качеството на крайния продукт. — в. "Сега", 2008

• Средната заплата в Народния театър е 270 лв и 83 стотинки, а средната заплата в Министерството на културата е 428 лв., следователно и най-нискоранговият чиновник в Министерството пак получава повече от най-талантливия щатен актьор. — в. "Сега", 2002, в качеството му на директор на Народния театър

• Аз не я обичам тази дума – проект. Това е сценарий, който един ден може да се превърне във филм. Аз не съм проектант, аз съм режисьор, понякога пиша сценарии, актьор съм бил, а в последните години се подвизавам като директор. — Фактор online, 11.06.2010

• Така де, давам това интервю и в потвърждение на факта, че още живея… Мисля си, че това не е и лошо, по-добре е да си жив… Да, да, въпреки че повече почват да говорят за тебе, като си отидеш, по-хубаво е да си жив… — Фактор online, 11.06.2010