Отвори главното меню

Уикицитат β

Петър I
Петър I
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Петър Алексеевич Романов, известен като Петър Първи Велики (1672 – 1725) е руски цар, впоследствие император-самодържец, и реформатор, отворил Русия за западноевропейско влияние.


От негоРедактиране

  • Ако има желание, има хиляди начини; ако няма желание – има хиляди поводи!
    Есть желание, – тысяча способов; нет желания, – тысяча поводов!


  • Брадата е излишно бреме.
    Борода – лишняя тягота.


  • В чест на Нова година да се организират украсявания на елхи, да се забавляват децата, да се спускат с шейни от високо. А възрастните на пиянството да не наблягат – за това си има други дни.
    В честь Нового года учинять украшения из елей, детей забавлять, на санках катать с гор. А взрослым людям пьянства и мордобоя не учинять – на то других дней хватает.


  • Виждаш ли, братко, аз съм Цар, а по ръцете ми има мазоли; и всичко е само заради това, за да ви давам пример; и на стари години да видя достойни помощници и слуги на Отечеството!
    Видишь, братец, я и Царь, да у меня на руках мозоли; а всё от того: показать вам пример, и хотя под старость видеть мне достойных помощников и слуг Отечеству!


  • Воини! Дойде вашият час, в който ще се реши съдбата на Отечеството. Не бива да си мислите, че се сражавате за Петър, а за държавата, поверена на Петър, за своя род, за Отечеството!
    Воины. Вот пришел час, который решит судьбу Отечества. И так не должны вы помышлять, что сражаетесь за Петра, но за государство, Петру врученное, за род свой, за Отечество.


  • Времето е като нагорещеното желязо – ако изстине, трудно се кове.
    Время подобно железу горящему, которое ежели остынет, неудобно к кованию будет.


  • Все ми е едно дали си кръстен или обрязан – само бъди добър човек и си гледай работата.
    По мне будь крещен или обрезан – едино, лишь будь добрый человек и знай дело.


  • Всяка държава, която има само сухопътна войска, има една ръка; а ако има и флот – има вече две ръце.
    Всякое государство, которое единое войско сухопутное имеет, – одну руку имеет, а которое и флот имеет, – обе руки имеет.


  • Говорѝ кратко, искай малко, отивай си бързо!
    Говори кратко, проси мало, уходи борзо!


  • Гонете си дивите зверове, колкото ви е угодно: това забавление не е за мен. Аз съм длъжен извън държавата да преследвам дръзкия враг, а в държавата своя да укротявам дивите и твърдоглави поданици.
    Гоняйтесь за дикими зверями сколько угодно: эта забава не для меня. Я должен вне государства гоняться за отважным неприятелем, а в государстве моем укрощать диких и упорных подданных.


  • Господ е дал на царете власт над народите, съвестта на хората е подвластна само на Христос.
    Господь дал царям власть над народами, но над совестью людей властен один Христос.


  • Да забравяш службата си заради жена е непростимо. Да бъде пленник на любовница е по-лошо отколкото да си пленник на война; от неприятеля можеш да се освободиш, а при жената оковите са дълговечни.
    Забывать службу ради женщины непростительно. Быть пленником любовницы хуже, нежели пленником на войне; у неприятеля скорее может быть свобода, а у женщины оковы долговременны.


  • За признанието – прошка, за укриването – без помилване. По-добре явен грях, отколкото таен.
    За признание – прощение, за утайку – нет помилования. Лучше грех явный, нежели тайный.


  • Законите и указите следва да се пишат ясно, за да не се претълкуват. Правдата сред хората е малко, а коварството им много. Под тях създават такива трапове, каквито са под укрепленията.
    Надлежит законы и указы писать ясно, чтоб их не перетолковывать. Правды в людях мало, а коварства много. Под них такие же подкопы чинят, как и под фортецию.


  • Злото тихо да лети не може.
    Зло тихо летать не может.


  • Знатното дворянство трябва да се оценява според годността си. Глупакът в моите очи е по-приемлив, ако е от ниско потекло, отколкото от знатно.
    Знатное дворянство по годности считать. Дурак сноснее в моих глазах из низкого роду, нежели из знатного.


  • Когато Владетелят се подчинява на закона, то никой не ще дръзне да му се противи.
    Когда Государь повинуется закону, то да не дерзнёт никто противиться оному.


  • Когато някой става да се изказва, други да не го прекъсват, но да го оставят да довърши, а след това друг да говори – както подхожда на почтени хора, а не като търговките на женския пазар.
    Кто станет говорить речи, другому — не перебивать, но дать окончить и потом другому говорить, как честным людям надлежит, а не как бабам-торговкам.



  • Който напусне позицията си [по време на бой] без нареждане, или предаде другаря си, или удари на безчестен бяг, той ще бъде лишен и от чест, и от живот.
    Кто место свое без указу оставит или друга выдаст или бесчестный бег учинит, то оный будет лишен и чести и живота.


  • Който се бои от нещастията – щастие няма да види.
    Несчастья бояться – счастья не видать.


  • Който се е клел на знамето веднъж, той трябва да устои до края…
    Кто к знамени присягал единожды, у оного до смерти стоять должен…


  • Мирът е хубаво нещо, но не бива да се дреме, за да не ни вържат ръцете, а и войниците ни да не станат баби.
    Мир хорошо; однако дремать не надлежит, чтоб не связали рук, да и солдаты чтоб не сделались бабами.


  • Нареждам господа сенаторите да държат речи, не с написани, а със свои думи, за да се види глупостта на всеки.
    Указую господам сенаторам речь держать в присутствии не по написанному, а своими словами, дабы дурь каждого всякому видна была.


  • Не е чиста работа да вземаш пари, а да постъпваш нечестно.
    Не добро брать серебро, а дела делать свинцовые.


  • Не за това няма да те помилвам, че си бил глупав и ленив, а заради това, че на твоя ум му е тясно край мене. На мене ми трябват изпълнителни работници.
    Не за то тебя не милую, что ты глуп или ленив, а за то, что при мне твоему уму тесно. А мне исполнительные работники нужны.


  • Не извършвай ни една постъпка, ако не е от полза за славата на Отечеството.
    Не делай ни одного поступка, коли он не надобен для славы Отечества.


  • Не ние, а нашите правнуци ще летят из въздуха като птици.
    Не мы, а наши правнуки будут летать по воздуху, как и птицы.


  • Небивалото се случва.
    Небываемое бывает.


  • Неблагодарникът е човек без съвест и нему не бива да се вярва. По-добре явен враг, отколкото подъл ласкател и лицемер; такъв позори човечеството.
    Неблагодарный есть человек без совести, ему верить не должно. Лучше явный враг, нежели подлый льстец и лицемер; такой безобразит человечество.


  • Никой да не се оправдава с незнанието на закона!
    Незнанием закона никто не отговаривайся!


  • Офицерите да се отнасят бащински с войниците, защото ни един народ на този свят не е така послушен, както руския.
    Чтобы офицеры солдат отечески содержали, понеже ни единый народ в свете так не послушлив, яко российский.


  • Офицерите са за войниците, както бащите за децата.
    Офицеры суть солдатам, яко отцы детям.



  • Победата я печели военното изкуство и храбростта на пълководците, и неустрашимостта на войниците. Тяхната гръд е защитата и крепостта на Отечеството.
    Победу решает военное искусство и храбрость полководцев и неустрашимость солдат. Грудь их — защита и крепость Отечеству.


  • По-добре гибел, отколкото позор!
    Лучше смерть, нежели позор!


  • Подчиненият пред очите на началника трябва да има вид припрян и глуповат, за да не би с разума си да смути началството…
    Подчиненный перед лицом начальствующим должен иметь вид лихой и придурковатый, дабы разумением своим не смущать начальство...
    из указ на Петър I от 9 декември 1709 г.


  • Предчувствам, че руснаците все някога, а може би и още докато сме живи, ще засрамят и най-просветените народи с успехи в науките, неуморимост в труда и величието на непоклатимата и гръмка слава.
    Я предчувствую, что россияне когда-нибудь, а может быть, при жизни нашей, пристыдят самые просвещенные народы успехами своими в науках, неутомимостью в трудах и величеством твердой и громкой славы.


  • Разкош в двореца и ужасна нищета в селата. Ако подобно нещо бях видял в Русия, сам бих подпалил своя Петербург от четирите страни.
    Роскошь во дворце и ужасная нищета в деревнях. Кабы я увидал такое в России, то сам поджег бы свой Петербург с четырех сторон.
    след посещението във Версай


  • Разсъждението е над всички добродетели, понеже всяка добродетел без разум е пуста.
    Выше всех добродетелей рассуждение, ибо всякая добродетель без разума – пуста.


  • С държавните доходи следва да се постъпва внимателно – за тях аз трябва да давам отчети на Бога.
    С государственными доходами поступать надлежит осторожно – об них я должен отдать отчет Богу.


  • Служа на Русия. И единствено на нея.
    Я России служу. Токмо ей одной.


  • Удари адмиралски час (дванайсет часа) – време е да пием водка.
    Адмиральский час пробил (двенадцатый час) – пора водку пить.


  • Що за проклета страна си ти, Русия – кога ще мръднеш поне малко?
    Что за Россия, заклятая страна, — когда же ты с места сдвинешься?


За негоРедактиране

  • Петър І е едно временно Робеспиер и Наполеон (въплъщение на революцията).
    Pierre I est tout à la fois Robespierre et Napoléon (La Révolution incarnée.)
Александър Пушкин, — За дворянсвото


  • Народът по своему погледна на дейността на Петър. От този поглед постепенно се развиха две легенди за Петър, в които възможно най-рязко се отрази отношението на народа към реформите, като дори в значителна степен определи нейния ход и резултати: едната легенда глесеше, че Петър е самозванец, а другата – че е анархист.
    Народ по-своему взглянул на деятельность Петра. Из этого взгляда постепенно развились две легенды о Петре, в которых всего резче выразилось отношение народа к реформе, которыми даже в значительной степени определились ее ход и результаты: одна легенда гласила, что Петр — самозванец, а другая, что он — антихрист.
Василий Ключевски, "Русская история. Лекция LXIX"


  • Преобразователните неудачи ще се превърнат след Петър в хронически недъг на нашия живот…
    Преобразовательные неудачи станут после Петра хроническим недугом нашей жизни…
Василий Ключевски, "Русская история. Лекция LXVII"


ИзточнициРедактиране