Петър Мутафчиев (историк)

• "...Един арабски писател Ибн-Фадран разказва, че, когато виждали в средата си някой човек, който особено се отличавал от другите по кадърност и по ум, казвали, че повече му приличало да служи на Бога и поради това го обесвали на някое дърво. Тоя начин да изпращат на оня свят своите одарени люде произтичал у прабългарите от вярването им, че Бог има нужда от подобни избраници, за да управлява чрез тях света.

Някакъв странен атавизъм е запазил тоя обичай и досега у нас. Само че под влияние на варварските си нагони към равенство, които дължим, може би, на славянската си кръв, смисълът му днес е значително променен: в най-новата си история унищожаваме или обричаме на отшелничество ония, които се издигат високо над главите ни, защото не можем да понасяме тяхното превъзходство." — "История на българския народ", том I