Петдесет нюанса сиво

"Петдесет нюанса сиво" (англ. Fifty Shades of Grey, 2011) е първата книга от еротичната трилогия "Петдесет нюанса" на английската авторка Е.Л.Джеймс, псевндоним на Ерика Ленард.

• Плачех за загубата на нещо, което така или иначе никога не бях имала. Нелепо, нали? Оплаквах нещо, на което така и не бе даден шанс да живее – моите празни и горчиви мечти и надежди!

• Мисля, че съм целунала принц, мамо. Дано не се превърне в жаба.
  
  И тогава го видях. Сърцето ми подскочи от радост. Наистина не можех да направя нищо срещу себе си. Гледах парализирана, оглупяла, омагьосана как бавно се приближава към нас. Наистина беше дошъл. Заради МЕН." и "— Мисля, че го обичам. — Знам, детето ми. И той те обича. — Не! Не ме обича. — Обича те, Ана. По дяволите, какво повече искаш? Да закачи на челото си табела с неонови букви? Така ли трябва да ти го покаже?

• Не можех да го приема такъв какъвто е, а и не исках такъв човек за себе си. Присъствието му бе единственото нещо, което ме нараняваше повече от отсъствието му. Можех да се успокоявам ежедневно с мислите, че го преживявам – истината беше, че той бе успял да ме нарани по всички начини по които е възможно едно човешко същество да нарани друго. А аз бях успяла да го обичам по всички начини по които една жена може да обича един мъж.

• Отдалечавах се бавно, гърдите ми се разтресоха от стенание, давех се да потисна сълзите си. Но не успях. Те потекоха по лицето ми съвсем свободно, а аз дори и не разбирах защо плача. Та нали исках да отстоя позицията си. Той бе обяснил всичко. Всичко беше ясно. Той искаше мен, а аз исках повече. Исках той да ме желае и да се нуждае от мен така, както аз го желаех и се нуждаех от него. Но дълбоко в себе си знаех, че това е невъзможно.

• Целунах този красив мъж, който ме обичаше и когото обичах аз, и той обви ръце около мен, дланите му се насочиха към косата ми, устата му покри моята. Дълбоко в себе си знаех, че винаги ще съм негова и че той винаги ще е мой. Бяхме стигнали до тук заедно и макар да ни оставаше да вървим още много, бяхме създадени един за друг. Бяхме обречени да успеем...

• Знаех, че ако започна това нещо с него, той ще ме нарани. Едва ли беше способен или заинтересован и едва ли имаше желание да ми даде нещо повече... а аз исках повече. Много повече. И този пристъп на ревност... Вече бях сигурна, че чувствата ми към него са много по-дълбоки, отколкото си бях позволила да призная пред себе си.

• Той дръпна завивката, сложи ме на леглото и за огромна моя изненада се качи при мен и ме прегърна като бебе.
  — Спи, мое прекрасно момиче прошепна и целуна косата ми.

• Сгуших се в него, затворих очи, носът ми опираше във врата му, главата ми беше на рамото му. Вдишах аромата му. Освободих съзнанието си и за миг си позволих да си представя, че ме обича.

• Хората имат нюанси Ана, като цветовете. И ако думата "преебан" беше цвят, например сив, и ако сивото имаше петдесет различни нюанса, то аз съм преебано сив във всичките петдесет нюанса.

• Мъжете, Ана, не са трудни за разбиране. Те са много просто устроени същества и разбират нещата буквално. Когато кажат нещо, обикновено наистина го мислят. Ние прекарваме часове да анализираме какво са искали да кажат с някое изречение, а то е очевидно. Те казват точно това, което е в изречението, нищо повече.

• Не позволявай на никой мъж да се напъха под кожата ти. Много си млада. Просто се забавлявай!