Блез Паскал

Блез Паскал (1623 — 1662) е френски учен-енциклопедист, математик, физик, философ и писател.

Ако всички хора знаеха какво говорят един за друг, на света нямаше да има дори четирима приятели.

Бих доказал, че всички човешки действия са подтикнати от въображението. Умът е принуден да отстъпи и ако е благоразумен, възприема принципите, които въображението своеволно е въвело във всички области.

В какви ли невероятности трябва невярващите да вярват, за да си останат невярващи!

Времето лекува скръбта и обидата, защото човек се променя: той вече не е такъв, какъвто е бил. И обиждащият, и обиденият са станали други хора.

Всички нещастия на човека се дължат на неспособността му да стои тихо в своята стая, усамотен.

Въображение. — То е преобладаващата способност на човека, майстор в заблуждението и лъжата, още по-коварно, защото невинаги е измамно; то би било безпогрешно мерило за истината, ако неизменно ни лъжеше. Но макар в повечето случаи да ни мами, въображението с нищо не разкрива това свое качество, защото оцветява еднакво и истината, и лъжата.

Гордостта компенсира цялото наше несъвършенство. Или го крие, или ако го открие, се хвали с проницателността си.

Защо хората вървят след мнозинството? Защото правото е на негова страна ли? Не, защото е силно!

Както се развращава умът, така се похабява и чувството. Умът и чувствата се усъвършенстват в разговорите ни с другите хора. Пак в разговорите те се похабяват. Полезните разговори ги оформят, а вредните ги развалят. Затова най-важно от всичко е да умеем да подбираме събеседниците си, за да се развиваме, а не да похабяваме ума и чувството си. А не можем да направим този подбор, ако умът и чувството не са вече усъвършенствувани, а не похабени. Така се получава омагьосан кръг и блажени ония, които се измъкват от него!

Колко е суетна живописта, предизвикваща възхищение от сходството с оригинала, който никого не възхищава.

Колкото е по-умен и по-добър човек, толкова повече забелязва доброто у другите хора.

Любознателността е само суета. Най-често искаме да знаем, само за да можем да го покажем.
Curiosité n'est que vanité. Le plus souvent, on ne veut savoir que pour en parler.^[1]

Най-непоносим е за човека покоят, ненарушаван нито от страсти, нито от дела, нито от развлечения, нито от знания. Тогава той чувствува своята нищожност, изоставеност, несъвършенство, зависимост, своето безсилие и празнота.

Първо — или Бог съществува, или не. Второ — аз мога да вярвам или не. Губя единствено в случай, че той наистина съществува, а аз отричам това. Така че по-добре да вярвам, защото рискът е минимален.

Разумът ни заповядва по-властно от господар; защото ако не се покорим на господаря, сме нещастни, а ако не се покорим на разума сме глупави.

С удоволствие бих прочел една италианска книга: известно ми е само заглавието й, но то спрува колкото много произведения: За общественото мнение, властелин на света. Готов съм да подпиша под нея, като изключвам само порочните пасажи, ако има такива.

Справедливостта и истината са две толкова тънки остриета, че нашите инструменти са прекалено тъпи, за да ги докоснат точно. Ако успеят, те само ще ги притъпят и непременно ще се опрат на всичко около тях, при това по-скоро на измамното, а не на истинското.

Писмото ми стана толкова дълго, просто защото нямаше кога да го направя по-късо.(от „Писма до един провинциал“, 16-о писмо)

Източници редактиране