Палми Ранчев

• "Първо идеята беше да стигнем до дъното, за да се оттласнем от него и да тръгнем нагоре. Това беше, преди да се заговори за ЕС. Стигнахме до едно, второ, трето дъно - докато установим, че българското е бездънно. Алчността на политиците се оказа толкова голяма, че ако отвън ни бяха оставили да се оправяме сами, властниците ни щяха да заграбят и градинките с чешмичките в тях и да ни събират пари, за да минаваме и да пием вода. Нали трябваше да стигнем до спасителен бряг? Същите тези богоизбрани толкова се бяха накрали, че не знаеха как да продължат. А сега накъде? И чудовищата понякога се ужасяват от самите себе си." - в-к "Стандарт", 23 Февруари 2007 г.

• "Ако имаш духовна хармония, спокойствие, можеш да усетиш стойностите на човешките радости. Когато си близо до състоянието на звяр, който трябва да оцелява (нали това правим), е много трудно. Заслушайте се в разговора на двама възрастни хора за най-обикновени неща. Имаш чувството, че си лаят един на друг. Докато във Финландия старците сякаш чуруликат, тонът е толкова напевен. Едва ли си казват нещо по-различно или по-интересно. Просто тембърът им олицетворява различният тип живот."

• "Трябва да се поставим на тяхно място. Изведнъж някакви дребни хора стават милионери. И още не могат да повярват, че това, което се случва с тях, е истина. Единствено движението на парите им дава усещането, че панаирът продължава. И ЕС стана и за нас, и за тях спасителният бряг. Само че едните се добираме до него умаломощени, обезсилени, лазейки и пълзейки с последни издихания. А другите слизат на него като победители, които очакват да започнат всичко на чисто, вече легализирано и абсолютно по европейски. След като са ни обезкръвили и нямаме сили да се съпротивляваме. Единственото ни желание е да свършим със себе си. Умираме лесно, мислейки, че се отърваваме." - виж по-горе

• "Животът наистина от ден на ден става по-добър. Не може да стане по-лош. Усещането за щастие обаче е специфично. В Бангладеш или Индия, едни от най-бедните страни в света, хората определено са щастливи. Но когато си излъган и всичко край теб е гнило, то никога не може да разцъфне в обществено здраве или да се превърне в цвете и усмивка." - в-к "Стандарт", 23 Февруари 2007 г.

• "У нас водачите са псевдо. Кандидат-царете се оказват Бърдоква - свинари и лъже царе. И затова българинът вече не им вярва." - в-к "Стандарт", 23 Февруари 2007 г.

Цитати от художествена проза на П. Ранчев:

• "След няколко дни, когато трябваше да се кача срещу него, кожата на лицето ми изстина, опъна се, отесня. Знаех срещу какъв състезател се изправям. Тогава окончателно ме спаси треньорът. Припомни ми как бях достигнал до тази зала, до ринга в другия край на света" (из разказа "Какъвто вече съм", от сборника "Боксьори и случайни минувачи", 2013 г., ISBN 978-954-491-999-3)