Оркестър без име
български игрален филм
Оркестър без име е български игрален филм от 1982 г. на режисьора Людмил Кирков и сценариста Станислав Стратиев. В главните роли участват известните комични актьори Павел Попандов, Велко Кънев, Георги Мамалев, Катерина Евро и др.
- — Кой е?
— Нищо, ще се глобяваме.
— Какво бе?
— О-хоо, това, това да не е хотел бе? Налягали като къпани.
— Добре бе човек не виждаш ли, че сме музиканти? Оркестър… Ми ние сме тръгнали при вас, при тебе, да ви веселим, да ви свирим.
— При мене?! Мен ли да ме веселите? Ние докато не приберем реколтата… Всичко изпотъпкахте с тия коли и палатки. Кой където иска спира, отваря консервите. А ние, празни ли кутии да ядем?
— Ти само за ядене мислиш, ама слушаш радио и вечер си пускаш телевизора, нали?
— Абе Гоше, к’во се разправяш с тоя бастун бе. Слушай бе…
— Чакай малко, чакай… На практика ти отричаш нуждата от изкуство, така ли е?
— Нищо не отричам аз, ама и да пускам телевизора и да не го пускам, като е празен долапа…
— Да, за долапа си прав, обаче само с пълен долап не може, трябва и…
— Обаче и само с телевизор не може. Всичко живо свири и пее, двама души не можеш да хванеш за работа. 10 лв…
— Какво?! Какви десет лева бе?
— Ей такива, български…
— Та аз за 10 лв човек убивам бе, мой човек!
— Аа, сега ако ще ходим в съвета…
- Разговор между Велко и другаря Пешев, шеф на Културния дом:
— Аааа Велко, влизай. Тъкмо щях да пращам да те търсят.
— Добър ден!
— Добре, че дойде.
— Аз знам кога да дойда, другарю Пешев.
— Не върви Велко, не върви.
— Какво не върви, другарю Пешев?
— Нищо не върви, даже и колата и тя не върви.
— Ще тръгне, другарю Пешев. Какво й е на колата?
— Абе остави. Кажи сега ще свирите ли на срещата с младите животновъди?
— То има и други състави. Ние сега репетираме усилено. Готвим нов репертоар.
— Има, състави има, обаче вие сте най-добрите. Само вас искат. Еги моите хора тук – всичко имат на разположение – обаче …. слаба работа. Да бяхте научили 10-тина ангажирани песни направо ви пускам на зоновия преглед от името на Културния дом… Ммм?
— Стараем се, другарю Пешев, репетираме.
— Добри сте, добри сте …много сте добри. …. Само вокалистката ви малко … ммм.
— Аз дойдох за нашата работа дето говорихме за лятото. Ша стане ли нещо?
— Сложноооо…!
— Нали оня ден говорихме, че ….
— Оня ден, оня ден. Абе Велко, вие не сте към културния дом и ние нарушаваме всички разпоредби.
— Не, понеже става дума само за лятото …
— Еее, лятото.
— Всичко живо е по отпуски, затова ми се струва че може, ако вие разрешите …?
— Айде удостоверение ще ви дам, все едно че сте от дома на културата, от нашия дом на Културата. Ще си затворя очите. Пуснали сме ви да репетирате тук – затваряме си очите. Удостоверение да ви дам – пак ги затваряме. Абе много ги затваряме тия очи бе Велко. Добре, вие искате и уредбата?
— Ми искаме я?
— Искате я … усилватели, колони, скъпа техника. Мога ли да я дам със затворени очи?
— И йониката …!
— Еее, и и и йониката …. Виждаш ли какво става, а? (кашляне)
— Всъщност ние сме започнали да разучаваме 2, 3 ангажирани песни.
— Такаааа….
— Така, че за зоновия преглед може да донесем някоя награда за Културния дом.
— Заа ангажираните песни хубаво, вие сте добър състав и лесно ще ги направите. Обаче вокалистка – нямате!
— Как да нямаме? Ваня, Ваня Георгиева ни е вокалистка...
— Тя има много... интересен глас.
— Защо, тя много добре си пасва със състава. Ние разчитаме на нея...
— Не ви е добра вокалистката... слабичка ви е вокалистката... Нееее ммм...
— Как ша е слабичка, другарю Пешев? Как? Тя е още млада. Тепърва се развива.
— Хм .. бе нека се развива, нямам нищо против.
— Даааа и йониката значи. Ми вие се едно че изнасяте целия културен дом.
— Хе, целия ….
— Кога беше тая среща с младите животновъди?
— Животновъдите са на 15ти.
— 15ти …може. Ша се обадя и на Павката да ви види и колата.
— Абе остави я колата. Начи отбелязваме – Велко – 20 часа – животновъдите. Павката – колата.
— Уредбата я вземаме само за 3 месеца, през октомври сме тук, а за йониката лично аз отговарям.
— Велко, йониката лесно, ще я уредим йониката. Обаче, вокалистка ви трябва на вас, вокалистка. Ще представяте културния дом все пак.
— Пфффф, щом не може, здраве да е.
- — Имате ли аспирин, че ме заболя главата?
— Нямам аспирин. Малко коняк?
— Може. С вестибуларния апарат нещо не съм добре.
— Сядай.
— Няма да сядам.
— Какво беше това – вестибууу.. Нещо нервно?
— Нервно!
— Напълно те разбирам. Да ръководиш цял състав не е лесна работа. Затова ти казвам – вземете си една добра вокалистка. Иначе само си късаш нервите и си разбиваш апарата.
— Може ли още една чаша?
— Може, разбира се.
— Рени ли?
— И тя е малко свитичка, знам го, но при един добър състав като вашия... Уредбата е абсолютно нова.
— Може ли още една чаша?
- Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето не си взе! Хайде, остави ме мене, ами кокошките престанаха да снасят, при 20 кокошки — яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. А при тебе спиране няма, от сутрин до вечер. Какво е това чудо, какво беше това твое изкуство, бе? Оглушаваме, бе, Гоше! — чичо Петър
- Пепи, к’ва е тая бира, ма? Е не, тоя път наистина ще отидем да му я треснем в главата! Защо ще ме прави на идиот той мене, бе! Мене никой не ме е прецакал досега, а той ще ме цака с топла бира!
- Може да е «Сейко», но е назад…
- Ай сиктир, ще и свиря десет дена под прозореца… Да не е Лайза Минели!
- Бе ти знаеш ли как е започнал Луис Армстронг, при това негър, и то в Америка!
- — Ох, момчета, нещо ми е паднал гласа.
— Паднал ти е гласът! Ами, че наведи се да си го вземеш.
- Браво! Ние отвънка се скапáхме да чакаме, а вие тука... Има ли тоалетна в това заведение?"
- Музикантите пристигат на Черноморието и спират при Гранд Хотел Варна:
Гошето: Ей, ами нещата? Аз оставам да ги пазя, ама ще се редуваме!
Павката (през зъби): Не се излагай, бе! Това тука е Европа! Нали ако си заключиш колата, ще те помислят за пейзан(фр.-селянин)! Айде!
- Е, ама тук е съвсем друга работа! Не е като при нас: „Аре, че шъ метеме!“ — Павката
- — А, Велко! Десет куфара?! Това да не е автобус?
— Е, хайде, това е само третия...
— Ами аз, какво, на главата ли да си ги сложа? Ама Рени, това в куфарите ноти ли са?
- — Няма ми жълтия куфар!!! Вътре ми беше жълтата рокля с презрамките!
— Е, паднáл е някъде по пътя, на връщане ще го намерим.
— Тука е пипано!
— Аре стига, ма! Да не си гола!?
- Италианец се приближава към сцената по време на репетиции: Io voglio telefonare a Burgas.
Велко: Няма телефон, на пощата! Айде, че имаме работа!
- Италианският гост кани Рени на танц: Prego!
Павката (през зъби): Аре прего, ма!
- Леопарди към Рени: Bella!
Велко: Е, не е много бяла...
- Павката към Леопарди:
— Я кажи „Ре-ни“!
— Рено!
— Ааа, нéма Рено!
- Павката към Леопарди, в присъствието на Рени: Я сега искам тука пред всички да ни кажеш вие що ядете жаби? (започва да кряка с уста)
Рени: Стига простотии, бе!
- Павката оглежда мръсния мотор на колата на Джани Леопарди:
— Мръдни, ще се изцапаш! Мръдни! Мрънандо!
- Павката към Леопарди, след като му е ремонтирал колата:
— Колата ти е бомба, ама ти си голем левак, Жабарини!
- Уиски, уиски, ама и от него боли глава.
- Ама вчера Миташки беше вързáл кънките. Какви осморки правú по дансинга... Направо Роднинá и Зайцев!
- В следващата песен се пее за любов, раздяла и още нещо…
- Рени: Кой е?
Павката: Ние сме! Оркестъра! Айде събирай си парцалките, че съм оставил джипа отключен!
- Павката: Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари КЕНТ и ядем бонбонки ТИК-ТАК!
- Ники, ще ти скъсам главата, гад мръсна!
- Алооо, кибиците... настрана, ако обичаш!
- Две ноти не може да изкара като хората, ще ми се прави на Мирей Матийо.
- — Колега слушай какво прави баса.
— Какво прави?
— Точно това е работата, че НИЩО не прави! Аз такива в ОФ-клуба не ги пускам, а те...
- Миташки, айде отиди пусни грамофона, стига сме свирили само на простаците вечерно време! — Павката
- Жорето: Как го постигате, другарьо Миташки. Такъв млад и с дъщеря за женене.
Миташки: Млад съм, бе. Млад съм. И ми се живее. Живее ми се, бе!
- Миташки показва колата и мята ключовете към младоженеца: Айде сега целувай ръка, че тая ръка ще ви храни!
Жорето: Ей, Павка, така и аз се женя.
Павката: Еми какво чакаш! Бягай и целувай ръка! Може и на теб да ти купи кола.
- Велко дава урок по цигулка:
— Раз два три четири – не бързаай – четири... Така. Има напредък. Напредък има. Но няма вдъхновение. Вдъхновение няма. Размах. Повече размах трябва. (ученика грабва цигулката и тръква с лъка) Сега не.Не сега. За днес е достатъчно.
— Но има още 20 минути..
— Как 20? Вече е четири и пет!
— Четири без 20, моя е Сейко.
— Може да е Сейко но е назад... (ученика почва да си прибира цигулката) айде по-живичко де! Аз на 20ти заминавам - така че наесен. Ти няма да прекъсваш, всеки ден – по 2 часа. Айде. Сега – за миналия път и за днес – по 2 лева, общо 4 лева. (ученика му дава банкнота, явно от 5 лева) Така – значи от мен искаш 1 лев.
— Да...
— Ма аз нямам един лев. Един лев нямам... (отива до шкафа и наднича по някакъв вестник) Дай един лев.
— Нямам.
— Аз трябва.. хъм... така.. (бърка в джоба на някакво сако окачено на стената и вади от там 1 лев) Ето.
— Довиждане другарю преподавател, приятно прекарване на лятото!!
— Мерси мойто момче.. и си оправи Сейкото!
След като ученика излиза връща стенния часовник на четири без 20
- Диалог между чичо Петър и Гошо
- Гошо! Гошо бре!! Спри за малко бе момче!!
- Ооо... Чичо Петре! Казвай - ама за бързо.. щото репетирам
- Абе Гоше.. ще оглушеем с това твое думкане бе. Здравето ни се взе!! Айде мани мене ама кокошките престанаа да носят. При 20 кокошки - яйца от пазара купувам. Аз и на война съм бил ама
такова чудо... бомбардират, бомбардират - па спрат. А при тебе спиране няма - от сутрин до вечер!! Какво е това чудо бе, какво беше това твое изкуство бе! Оглушаваме бе Гоше!!
- И Бетовен е бил глух обаче - гений! Така че не се бой, няма страшно.
- За Бетовен не знам - то си е негова работа... кът кът кът кът.. аз ти казвам че не се трае вече.. роднини сме, всичко.. обаче свиренето!! Цяла година как не се умори бе момче!
- Няма как чичо Петре! Това е изкуство - иска жертви, жертви! Ти знаеш как е започнал един Луис Армстронг например? При това - негър и то в Америка! Но - трябва веднъж да се започне!
- Какво започване бе момче, аз ти говоря за спиране. Ти - тумба лумба тумба лумба...хъм... стига вече!
- Тумба лумба тумба лумба ... ма това е музика чичо! Само че не може да я усетиш! Да я почувстваш!
- Каква музика бе?? Да ти пикам на музиката!!
- Ааа, така не! Така вече ще се скараме!! Нямаш право да обиждаш!! Не мене - музиката нямаш право да обиждаш!! Всеки който не разбира и ... бърза да пикае!
- Гоше...
- Няма Гоше!! Няма Гоше! Аз всичко съм хвърлил там - а ти ... пикаеш! Ех чичо!!
- Гоше.. не може ли тая работа малко по-тихо бе?
- Не може чичо! Има тихи места.. пиано.... обаче има и силни - форте!.. музика!