Никола Георгиев

Проф. д-р Никола Георгиев (1937 – 2019) е български литературен критик, есеист, публицист, фолклорист и културолог.

Цитати от "Анализ на лирическата творба"

• Човечеството е създало и поддържа това богато разнообразие не заради самото него, а защото всеки тип, всеки жанр може да каже нещо, което другите не могат.

• Задача на специалиста литератор е да изследва смислотворния механизъм на лириката и да въвежда в тайните му своите слушатели и читатели - не да го руши.

• По-същностно за лириката е друго: свободата в преходите между реални дадености и субективно виждане, между "така е" и "така го виждам"! Лириката е по-субективният от родовете не само и дори не толкова защото описва "вътрешния" свят на човека, неговите размисли, преживявания и страсти, а защото с непозната другаде свобода преобразува обективните дадености, сближава далечното и разделя близкото.

• ...в лирическата творба много остро се обособяват и преплитат силите на единичност и множественост, на фактично достоверното и фикционалното, безусловното и художествено условното.

• ... двата човека, реалният и лирическият, са свързани, но са качествено различни; лирическият човек е друг човек, ново осъществяване на човешкото начало - и в това е социалната му функция.

• А сега сме пред необходимостта и нуждата да започнем да анализираме езика на днешна България. И лъжата, и насилието в него. Капитулиралата грамотност

• Вярно, че една от големите заблуди на света днес е, че западният свят е стабилен, символ на цивилизация и напредък. Но ние силно обобщаваме.

• Големият въпрос е какво се върши, какво се постига с ограмотяването. Става ли човек по-свободен? Става ли повече личност? Или не става? Оказа се, че по правило не става!

• Глобализацията е демагогски лозунг. Тя назовава процесите по събиране на капитала и поставяне на колкото се може по-широки полета от света под властта на същия този капитал.

• Единственото, което може да се направи, е лъжата да бъде проницателно анализирана и извадена на показ. Демистифицирането е неизбежно и в него намирам изход.

• За мен по-важно е всички ние да знаем механизмите на лъжата, постигани чрез езика.

• Митовете винаги стъпват върху много тънък лед и когато той се продъни, човек го облива ледена водица.

• На политически правилен английски непристойно е да кажете, че аз съм нисък. Трябва да кажете, че съм вертикално засегнат (vertically challenged). Лъжата се развихря на всички езици и във всички общества и задачата на част от мислещите хора е да свалят одеянията й.

• Недоизказването, премълчаването са също част от механизма на лъжата.

• Не събиране на глупави изрази, бисери на глупостта, а проумяване на факта, че лъжата и глупостта вървят ръка за ръка и пронизват всичко: от църквата до училището, от Народното събрание до казармата, от митингите до разговорите в кухнята. Глупостта е повсеместна, а много хора са готови да бъдат мамени.

• Приятел ми е литературата, но по-голям приятел ми е свободата в подхода към нея.

• Разбра се, че когато започна демитологизирането на буржоазните ценности, ограмотяването може да бъде разбрано като акт на насилие. И че грамотността е начин човек да бъде владян и насилван по-добре и по-успешно.

• Разпространяването на писмеността явно е помогнало много на църквата и държавата. Щото държава и църква – в по-модерния смисъл от гръцко-римския период – без писменост заникъде не са. Държава и църква хвърлят око на такива ценности и ги приобщават, тоест обсебват ги, вземат ги. Църквата ги обявява за светии – има съображения и основания за това.

• Така нареченият обикновен човек нарича циганите "цигани" – с добро или лошо, или пък с никакво чувство. Управляващите обаче ги наричат на друг език и много ясно може да се усети защо са го сменили. Какво прикрива изразът "помощ за социално слабите"? Той е евфемистичен синоним на "сиромаси", "бедняци", "окаяници". Или просто опит да се скрие с думи положението в българското общество.

• Трябва да правим разлика между мит и лъжа. Да кажем, делото на Кирил и Методий е мит, красив, благороден мит, който при досега с рационалното мислене много бързо може да се разпадне. И тази опасност не се осъзнава от българските, пази Боже, управници. Кой е сътворил азбуката? Кирил? Не.

• Тъй като българските управници чрез своите помагачи създават мита за Запада, създават и мита, че ако България влезе в тези западни построения, нещата бързо ще се променят, и то към добро. Защо българските управници се натискат толкова много да вкарат България в тези организации? За да осигурят своето устойчиво управление.