Николай Карамзин

Николàй Михàйлович Карамзѝн (рус.Николай Михайлович Карамзин, 1766-1826) е руски историк, писател, поет и публицист, автор на 12-томна "История на Руската държава".

Николай Карамзин
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

• Талантът на великите души е да откриват великото в другите хора.

  Талант великих душ есть узнавать великое в других людях.

• Не формите, а хората са важни – умейте да търсите хора.

  Не формы, а люди важны, умейте искать людей.

• Който сам себе си не уважава, него без съмнение и другите няма да го уважават.

  Кто самого себя ие уважает, того, без сомнения, и другие уважать не будут.

• Презирайки миналото, ние презираме себе си.

  Презирая прошлое, мы презираем себя.

• Без добри бащи няма добро възпитание – въпреки всички училища.

  Без хороших отцов нет хорошего воспитания, несмотря на все школы.

• Общуването с книгите подготва за общуване с хората. И едното, и другото са еднакво необходими.

  Обращение с книгами приготовляет к обращению с людьми. И то и другое равно необходимо.

• Богатството на езика е богатство на мислите.

  Богатство языка есть богатство мыслей.

• Думите принадлежат на своя век, а мислите на вековете.

  Слова принадлежат веку, а мысли векам.

• Трябва да се показват заблужденията на човешкия разум с благороден жар, но без злоба.

  Должно показывать заблуждения разума человеческого с благородным жаром, но без злобы.

• Честта трябва да бъде главна награда.

  Честь должна быть главною наградою.

• При несгодите на настоящето трябва да се утешаваме с мисълта, че е имало и по-тежки времена, но и те са отминали.

  При невзгодах настоящего нужно утешаться мыслью, что были времена и более тяжкие, да и те прошли.

• За привързаността няма срок – винаги можеш да обичаш, докато сърцето е живо.

  Для привязанности нет срока: всегда можно любить, пока сердце живо.

• Най-здравата дружба е тази, която започва в юношеството – неразрушима и приятна.

  Самая неразрывная дружба есть та, которая начинается в юности,— неразрывная и приятнейшая.

• Винаги и навсякъде първо женско достойнство е била скромността.

  Всегда и везде первым женским достоинством была скромность.

• Както плодът на дървото, така и животът е най-сладък преди да започне да повяхва.

  Как плод дерева, так и жизнь бывает всего сладостнее перед началом увядания.

• Изпълнението на желанията е най-опасното изкушение в любовта.

  Исполнение всех желаний есть самое опасное искушение любви.

• Където няма любов, там няма и душа.

  Где нет любви, нет и души.

• Отдавна наричат света бурен океан, но щастлив е, който плава с компас.

  Давно называют свет бурным океаном, но счастлив, кто плывет с компасом.

• Най-непоносимото е да живееш безполезно на света.

  Всего несноснее — жить в свете бесполезно.

• Щастието е дело на съдбата, ума и характера.

  Счастье есть дело судьбы, ума и характера.

• Начинът да бъдеш щастлив в живота е да бъдеш полезен на света и особено на Отечеството.

  Способ быть счастливым в жизни есть: быть полезным свету и в особенности Отечеству.

• Любовта към отечеството е действие на ясния разсъдък, а не на сляпа страст.

  Любовь к отечеству есть действие ясного рассудка, а не слепая страсть.

• Езикът е важен за патриота.

  Язык важен для патриота.

• Ако искате с една дума да изразите какво се твори в Русия, то би следвало да се каже: крадат!

  Если б захотеть одним словом выразить, что делается в России, то следует сказать: воруют!

• Бедстивята най-добре разкриват силите в характерите на хората и народите.

  Бедствия всего более открывают силы в характере людей и народов.

• Злото от вредното царуване бе пресечено с вредни способи. — за убийството на Павел I

  Зло вредного царствования пресечено способом вредным.

• Блестящата грешка на Петър Велики. — за основаването на Санкт Петербург

  Блестящая ошибка Петра Великого.

• В Русия царят е живият закон. Не се боят от царя – не се боят и от закона.

  России государь есть живой закон. Не боятся государя — не боятся и закона!

• На държавата заради нейната безопасност й е необходимо не само физическо, но и нравствено достойнство. За пари не се прави нищо велико – ние станахме граждани на света, но в някои случаи престанахме да бъде граждани на Русия.

  Государству для его безопасности нужно не только физическое, но и нравственное достоинство. За деньги не делается ничего великого, мы стали гражданами мира, но перестали быть в некоторых случаях гражданами России.

• Историкът не е летописец: последният следи единствено времето, а първият за същността и връзката между деянията – може и да сгреши при разпределянето на местата, но е длъжен на всяко нещо да укаже неговото място. — из "История на Руската държава"

  Историк не Летописец: последний смотрит единственно на время, а первый на свойство и связь деяний: может ошибиться в распределении мест, но должен всему указать свое место.