Николай Василиевич Гогол (рус.Николàй Васѝльевич Гòголь-Янòвский, 18091852) е писател от украински произход, чиито произведения са написани основно на руски и отчасти на украински език. Той е прозаик, драматург, като най-известното му произведение е класическата сатира на провинциалния живот в Руската империя – романът „Мъртви души“.


  • Архитектурата също е летопис на света; тя говори тогава, когато са замлъкнали и песните и преданията.
    Архитектура — тоже летопись мира:она говорит тогда, когда уже молчат и песни, и предания.
  • Една жена по-скоро би се целунала с дявола, отколкото да нарече друга жена красавица.
    Женщине легче поцеловаться с чертом, чем назвать кого красавицей.
  • Красотата е изворът на поезията.
    Родник поэзии есть красота.
  • Към думите трябва да се отнасяме честно.
    Обращаться со словами нужно честно.
  • Руският човек има един непримирим, опасен враг, без който щеше да бъде исполин. Този враг е мързелът.
    Есть у русского человека враг, непримиримый, опасный враг, не будь которого он был бы исполином. Враг этот — лень.
  • Страхът е по-прилепчив и от чумата.
    Страх прилипчивее чумы.