Николай Василев (философ)

Професор Николай Кирилов Василев (1946 – 2014) е български философ, университетски преподавател, дисидент, изхвърлен от унирвеситета през 1987 г. за критики срещу режима на Живков, министър на образованието в правителството на Филип Димитров, независим кандидат за президент в изборите през 2011 г.

• Реформата е параван, зад който се опитват да убият две национални светини. Нямаме университети, а сергии за дипломи. Държавният глава (има предвид Георги Първанов - бел.цит.) допринесе за разврата в българската политика. Интелектуалците могат да ни извадят от кризата, интервю пред FrogNews, 31.01.2011

• Не бе много отдавна, когато парадиращият с философското си образование и със съответната ерудиция лидер на ДПС ни дари с думичката — заедност". Неграмотните охкаха, невежите ахкаха, пък някои, виж им акъла, се задоволиха единствено с цъкане..." — във в. "Монитор"; 2006

• Ромите трябва да научат, че дори при някои висши животни създаването на потомство бива инстинктивно регулирано в зависимост от хранителния потенциал на биоценозата. Малолетните просяшки постове по кръстовищата трябва да бъдат свалени и пратени да учат. — във в.'Труд')

• Кобургите не са внесли у нас нищо друго, освен придобити в европейските кафе-шантани вредни навици, дворцови интриги, неоправдано надуто самочувствие и комплект рецесивни гени. Плюс, да не забравим — национални катастрофи… — за приносите на родословието на Симеон Сакскобургготски за страната, пред в-к „Стандарт“; 2005

Проф. Николай Василев: Ако политиците ни престанат да крадат, може и да се оправим

Интервю на Десислава Конакчийска Информационна агeнция КРОСС

Проф. Василев, днес се навършват 20 години от създаването на СДС. С какви чувства си спомняте за този момент преди 20 години? Знаете ли, не съм срещал досега човек, с когото да се заприказваме, да почнем да си спомняме за онези първите години и да ги помним с лошо. Всички ги помним с добро, заради романтиката, заради това, че бяхме добри един към друг, затова, че имахме надежди, затова, че имаше, като че ли по-ясна перспектива пред държавата. Помним ги, помним ги и то с добро тези години. Аз помня създаването на СДС. Аз съм един от скритите създатели на СДС. Когато СДС трябваше да бъде обявено на 7 декември 1989 година, на 5-ти или 6-ти декември заседаваше ръководството на клуба /"Екогласност" бел. на ред/. Аз бях член на ръководството на клуба. Клубът се разцепи тогава. Половината от клуба не желаеха да влизат в СДС. Другата половина желаеха. Клубът щеше да остане вън от СДС, нямаше да бъде част от СДС, Желю Желев нямаше да бъде председател на СДС с добра политическа подкрепа зад гърба си. Той беше избран вече за председател, но щеше да виси във въздуха, като така - по-невлиятелен. Тогава аз формулирах пет условия на това тежко заседание, при изпълнението на които, клубът се съгласява да стане член на СДС. И фактически, заради моите условия и другата половина на ръководство се съгласи и клубът стана член на СДС. Така че - аз съм един от скритите създатели на СДС и не може да нямам хубави чувства към него, към онези години и към това, което направихме тогава.

Наистина ли се осъществи "синята" идея в България? Осъществи се, разбира се. Но онова СДС няма нищо общо с това СДС, което е и нормално. Не е някаква трагедия, не е нещо, което трябва да се заклеймява, да се критикува. Имаше една еволюция. В началото СДС беше коалиция от всякакви организации. Имаше неформални организации, имаше две възстановени стари партии, имаше екологични, синдикални, младежки организации. Каквито искате и то заемащи целия политически спектър. СДС не беше някакъв единен идеологически субект, който да продължи да съществува по този начин. Неговата задача беше да измести БКП и после БСП от властта и да преориентира развитието на България в нови релси - пазарното стопанство, демокрацията, политическия плурализъм, свободата на словото и печата. Всичко това го имаме сега. Не може да се каже, че СДС е било неудачно образувание. Напротив, то си изпълни задачата. По-късно вече се получаваха някакви недоразумения, някои разминавания с автентичния смисъл на СДС. Понеже СДС не можеше да продължи по този начин, трябваше всяка от тези партии да си намери мястото, да се идентифицира. СДС трябваше или да се разтири, или всяка партия да продължи своето развитие, или да бъде използвано като основата за създаването на дясна партия. Нещо, което Иван Костов се опита да направи не съвсем удачно, но самата му идея беше правилна. СДС като коалиция, като онова, което беше не можеше да продължава да съществува. Няма такова образувание в Източна и Централна Европа, което да е тръгнало да събаря комунистите и да се е запазило същото. Всички си отидоха. СДС беше инструмент на демокрацията и когато си свърши работата, то трябваше да си отиде. Е, остана абревиатурата, опитите да бъде правена дясна партия, но това СДС вече е партия, дясна, с много недоразумения в устава и във всичко и няма нищо общо с коалицията СДС. Трябва да се прави разлика, въпреки че абревиатурата е същата. СДС като коалиция си свърши работата, изпълни своето историческо предназначение. Разбира се има грешки, имаше какво ли не. Това, че не е било идеално е ясно. Но категорично като цяло, политическото си предназначение СДС изпълни. Именно затова България сега е в ЕС, част от модерната цивилизация и върви нагоре, макар и най-бедната. Аз предпочитам да съм в най-бедната страна в семейството на богатите, вместо да съм най-богатата страна в бедните държави. Не беше хубаво да останем в третия свят, четвъртия свят, петия свят и т.н. Бедни сме, но все пак линията е правилна и ако продължим по този начин, и ако малко се стегнат политиците ни и престанат да крадат може и да се оправим, сравнително бързо.

Кои според Вас са най-големите и наболели проблеми, които България има да реши и да не бъдем най-бедната страна сред богатите държави? Всички ги знаят проблемите.

Но Вас, за кое най-много Ви боли? Корупцията е страхотна. Корупцията, която е отгоре до долу. Дотам стигнахме, че аз вече разсъждавам в опити за научни анализи - това, че народът в България не случи на управление е вярно, но е вярно и другото - че управлението в България не случи на народ. Нашият народ /съжалявам, че го казвам/ е крадлив народ. Масово се краде. Не е вярно, че само горе крадат. Горе крадат по много - с десетки, стотици милиони. Долу крадат по-малко, но и долу крадат. Това беше и по времето на социализма. Това е класическият българин - хитрец, Андрешко, гледа да крадне, гледа да „гавне" - съседа, близкия, да го измами. Съжалявам, но това е положението. И аз съм част от този народ, не казвам, че аз съм нещо по-особено. Такъв е нашият народ. Управниците не случиха на народ. Корупцията е повсеместна, огромна - от горе до долу. Страхотна. Няма начин да се разплете примерно чорапът. Кой ще го разплете? Те всички са завързани горе. Те са вързани като свински черва - един за друг. Кой ще тръгне да разобличава корупция? Става дума за високите етажи на властта. Иначе - там долу, регионални бандитчета от време на време ловим. Освен това - престъпността. Корупция и престъпност - това са основните проблеми. Даже не толкова голямата престъпност, колкото битовата престъпност тежи на хората.

Да приемем ли, че за корупцията може да се каже „Рибата се вмирисва от главата"? Рибата в България се вмирисва от опашката.

Проф. Николай Василев - Усмивката е най-страшното оръжие срещу диктатурата. Не толкова критиката, не толкова аргументите, не оръжието, а сатирата, присмехът, иронията, подигравката, вицът. Те убиват тираните, вбесяват ги, изкарват ги от равновесие, коментира професорът

Интервю на Десислава Конакчийскa, Информационна агенция КРОСС

Проф. Василев, как мислите защо на някой му e хрумнало, че трябва да има Световен ден на усмивката? Защо трябва да отбележим усмивката? Какво е усмивката? Темата за усмивката е огромна. Аз може би ще засегна само някои от аспектите й - защо да има ден за усмивката, защо изобщо е важна усмивката. Първо, от най-абстрактна гледна точка е едно от нещата, които отличават човека от животното. Усмивката е човешкото, а това, което унищожава усмивката, е нечовешкото. Т.е. усмивката е нещо много важно в усилията ни да очовечим света. Оттук вече можем да отидем към няколко направления. Едното от тях е, че усмивката е много полезна за човека - когато човек се смее, пълни дробовете си с въздух. Хората дори се лекуват с смях. Има специална смехотерапия. Разбира се, има различни видове усмивки. Добронамерената усмивка, опрощаващата усмивка, усмивката с любов - тя е най-важната. Азскам да върна времето малко назад. Веднага след 10 ноември, може би малко хора си спомнят това, аз не искам да се самоизтъквам, но съм един от теоретиците на усмивката в България. Веднага след 10 ноември, когато в политиката тръгнаха различни партии да променят нещата и когато създавах АСП /Алтернативната социалистическа, а след това Социаллиберална партия/ едно от нещата, които исках да наложа като стил на работа беше - да се прави политика с добро настроение, политика с чувство за хумор. Това исках, защото когато тръгнахме да променяме България, ние трябваше да променим не само начина на производство, системата на собствеността, да преминем към политически плурализъм, но и да се опитаме да се превърнем в едно ведро, едно усмихнато общество. Защото ние бяхме намръщено общество. Спомняте ли си какво беше по времето на тоталитаризма? Аз не говоря за другите характеристики на тоталитаризма, но - бяхме намръщени, бяхме строги, бяхме винаги нащрек, защото врагът - империалистът не спи, той ни дебне, дори и през нощта. И ние няма да спим, винаги ще бъдем на пост, ще бъдем нащрек срещу неговите опити да разруши нашия справедлив строй. Това си личеше и когато правехме нещо. Ще дам един прост пример. Руските космонавти излитаха и се връщаха на земята отиваха при висшия партиен шеф, козируваха и казваха: „Готови сме да изпълним и следващата заповед, задача на правителството, на партията". Американските космонавти летяха в Космоса и се шегуваха. Аз си спомням, когато те осъществяваха телефонна връзка с американския президент и си говореха така - той ги питаше: „Момчета, какво правите там горе?", а те му отговаряха: „Добре сме, господин президент, обаче няма уиски". Те се държаха нормално - като хора, а ние се държахме като машини.

Майка Тереза беше казала, че най-добрата защита е усмивката. Да. Усмивката е не само защита, усмивката е най-тежкият удар срещу диктатурата, срещу тиранията. Аз затова исках и се опитвах да направя след 10 ноември - да се прави политика с добро настроение, политика с чувство за хумор. Затова поддържахме и хумористична страница във в. „Начало". Това е социална концепция, това просто не е хрумване. Опитахме се да поставим основите на едно усмихнато общество. За съжаление нашето общество продължава да е намръщено. Пак ще кажа - усмивката е най-страшното оръжие срещу диктатурата. Не толкова критиката, не толкова аргументите, не оръжието, а сатирата, присмехът, иронията, подигравката, вицът. Те убиват тираните, вбесяват ги, изкарват ги от равновесие. Затова усмивката винаги бива използвана срещу тиранията. Има и нещо друго - какво ни носи усмивката. Усмивката ни носи една житейска философия - да не се вземаме насериозно. Трагедията на обществото започва оттам, откъдето някои властници започват да се вземат насериозно - да се вземат за велики, за единствени, космически и т.н. А вземеш ли се насериозно, ти вървиш вече към територията на фанатизма, на фундаментализма, ставаш фанатик, фундаменталист, и на туй отгоре, ставаш и смешен. Това е както Маркс едно време беше написал за тези типове, които приемат собствената си комедия за световна трагедия. Това е не смешно, а опасно, жестоко. В България ги има маса такива примери - политици, които се вземат насериозно. Ще дам един пример с човек, който е изключително мъдър и е разбирал истината за това - как трябва да се отнасяме към самите себе си, към света, към всичко онова, което ни се струва сериозно - това е Хегел. Хегел, който е най-големият философ в историята на тази наука, най-големият мъдрец в историята на мъдростта е казал: „Философията не трябва да се приема насериозно". И е точно така. Дори най-хубавото, най-перфектното произведение на човека никога не трябва да го приемаме насериозно, защото оттам започва трагедията.

Правило ли е Ви е впечатление за начина, по който се усмихват политиците след избори и влизат в НС и по-късно, да кажем, след една година власт как се усмихват? Не, не съм се опитвал да ги сравнявам. Аз поначало смятам, че техните усмивки са фалшиви. Не само усмивките им. Всичките им гримаси, жестове, мимики и думи са фалшиви. Съжалявам, че и аз съм бил няколко години на територията на политиката. Опитвал съм се да бъда естествен. Не знам до колко съм успял. При тях усмивката е гримаса. Тя е просто разтягане на челюстите. Сега си спомням, че най-известната усмивка на света е усмивката на Мона Лиза. Едно от обясненията за тази усмивка е, че женицата е имала лицево-челюстна пареза и поради това усмивката й е излязла така тайнствено крива. Но българските политици са парализирани и отвън и отвътре. Разбира се, има изключения.

Но все пак, не е трудно човек да се усмихне, защото за направи това, на човек му трябват само 17 мускула, а за да се намръщи - трябва да се активизират цели 43? На нашите политици изобщо не им пука. За да се намръщят ще мобилизират не 43, а 430 мускула. Те дори не знаят и да се усмихват като хората. Има и нещо друго, което разбира се е вече друг аспект на усмивката. Казват, че човечеството с усмивка се прощава с миналото си. Да помислим - защо човек като маха и се прощава с миналото си, и поема с влака към бъдещето се усмихва. Дълго съм мислил за това. Аз мисля, че това е един от видовете усмивки - опрощаващата. Това е усмивка, която е индикатор на осъзнаване на допуснатите грешки, но оттук нататък изобщо не следва някакво намерение никога повече да не бъдат допускани. Не. Тази усмивка е опрощаваща като индулгенция. Човечеството се усмихва и мисли, че по този начин получава опрощаване на дотогавашните грехове, нещо като индулгенция, за да почне на чисто да върши нови грехове, нови престъпления.

Какво бихте казали на всички - да се усмихват повече, или да мислят преди да се усмихват? Да се усмихват повече. Дори и да не мислят първо, хубаво е да се усмихват винаги. Нека и по-често се усмихват и на самите себе си. Трябва да знаем, че сме такива, каквито сме - с всичките си достойнства и пороци. Хубава е да се усмихваме и на самите себе си - така и на душата ни ще бъде по-весело.