Мъжки времена е български игрален филм по едноименния разказ на Николай Хайтов. Филмът е от 1977 г.


  • — Искаш ли? — вика. — Ето ма!
    И тогава, грях-хаир — побарах я на поляната в единия край, та сме се запрели чак в другия. Права билка, да ти кажа, не остана! Викам си: „Дотука — баш! Ами сега? Взема ли я — посрамявам занаята! Не я ли взема — право в сърцето я ранявам!“
    Тя усети, че съм надве.
    — Нали с тебе ще вървим? — пита, заковала ма с очите.
    Вкара ми сърцето под чатала, жената с жена! В такова време ти се ще да имаш две сърца — едно за чест, друго за мерак, а то, опустялото — едно: разсечи го, разкъсай го — пак едно!
  • Бре-е-е, накъде вървеше, накъде взе, че са изгърби! Жена си имам вкъщи, вярно, ама тая — жена и половина, бяла като мляко, очите й те режат като с нож, а гърдите й — фурна, мили брате — хвърляй сурово тесто, печи хляб и яж!
  • Много жени съм влачил, ама тая, агов, се окачи на сърцето ми, ербап жена, където и да я побараш — жена и артисва!
    … Още я помня и съжалявам. Ама нали ти казах: едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто — да го направиш.
  • Едно е да искаш! Друго е да можеш! А трето и четвърто е да го направиш.

Външни препратки

редактиране
Уикипедия разполага със статия за Мъжки времена